1 016 резултата
Чак страх ме хваща, колко си приличаме,
играчи, покерджии обиграни.
Избягваме любовните капани.
Прикртити карти. Мизата – обичане.
Седим, мълчим и с каменни сме ликове. ...
  1456 
Съзрях там в далечината
Блясък най-съвършен,
Края на дерзанията
На мен, човекът грешен.
Ала в алчността си ...
  948 
… и сякаш на кутийка за бижута
с надежда вдигам лекия капак.
С прецизност ювелирна, някой пак
създал е прелест, никъде нечута.
Твореца ще дамгосат днес, че луд е – ...
  1967  14 
Сън ли всичко е било?
Търся под небето кът...
Две-три капчици "Мерло"...
Клена с тънко е стъбло,
трепка с листи в сладка смърт... ...
  1790  10  34 
Разцепвам се понякога до там,
че целият съм мрежа от провали
и чувството да бъдеш чужд, и сам
пробожда мисълта ми без да жали.
За всяка грешка моя или не ...
  1362 
Колко зими до днес преживях,
колко пътища снежни изринах.
Колко истини земни разбрах,
но Отвъд и така не преминах.
Дълго плаках и дълго се смях, ...
  715 
Ах, звездна нощ..., а в мен тъма вали,
звучат на нимфи скръбни арфи зли...
Отпивам бавно от напитка медна,
копнея за гръдта му властно-нежна...
Да можех да му пратя тез стрели... ...
  984  30 
Поредната година си отиде,
измършавя от липси календара.
Видях , каквото има да се види,
поредната година си отиде.
Остана в шепа стихове обида ...
  658 
А бе убежище за двама...
Закрилник и уютен дом.
Един чадър – небето в рамка
(разцъфнали винил и хром)…
Бе страж. С широките си плещи ...
  1400 
На сестра ми и нейния съпруг
Потракват монотонно колелата.
От моя град отнасят ме далече…
От къщата на втората пресечка,
с лозници и смокини ароматни. ...
  744  15 
Върви до мен... Аз май ще се разходя
и няма да побързам днес за вкъщи.
Града пеша ще искам да пребродя,
да срещна хора, докато се връщам.
Не бързай ти, ела да помълчим и ...
  1000 
Мен сърцето не ме кърши.
След години то ще спре.
И живота му ще свърши,
щом в гърдите ми умре.
За душата ми е мъка – ...
  806 
Телецът златен, черна паст раззинал,
света ни стар и оглупял засмуква...
Търбухът му - чудовищна машина -
троши мечти, идеи, мисли, чувства...
Олтарът Божи, неведнъж пропукван, ...
  1260  21 
В пръстта небрежно Бог си поиграл,
огледал се в света си чисто нов и,
с безформена буца от мократа кал,
създал човек. Без дрехи и окови.
Ликът си несебично Той му дал, ...
  478 
Песничка простичка - ритъм и звук,
просяче, седнало вън на паважа,
стиска коматчето в мърляв юмрук,
псето бездомно - другарче и стража,
молят очите им: Спрете се тук! ...
  738 
Опекъл-недопекъл се, денят
търкулва се по делничния хребет.
От ъгъла на всеки кръговрат
минутите са адски непотребни.
Какво е тази мъничка частица ...
  1603 
След ада на изригналия гняв,
в пустинята от лава вкаменена
стоеше ти, невъзмутим и ням.
Не трепваше ни мускулче, ни вена...
А прошката бе с тяло овъглено, ...
  1192  15  29 
Но как тъй шеметно попаднах в плен
на твоята прегръдка властно-нежна...
Да бях се колебала само ден...
А бе лъстта ти пламенна, безбрежна,
обсеби ме в най-тих потаен час. ...
  886  21 
Да можех тази нощ да се изгубя
сред топлите поля на твойта плът*...
Дори да се простя с покой и хубост,
дори да съм изправена пред съд...
Страстта ми да намери кът ...
  841  27 
- Кой или какво си ти, видение
явило се безплътно във съня?
Илюзия случайна? Просветление,
което носи мека топлина?
- О, драги мой, нима не ме позна! ...
  707 
(Спенсърови нони)
Нима не сещаш в таз заря последна
на погледа ми звездното огниво?
Полярен кръг от настървеност ледна
пред мен въпроси хапещи излива. ...
  1744  25 
Как искам в този час на шепот тих,
когато тъна в скръб и сълзи лея
в един по-фин от устните ми стих
аз с нежност лунна тебе да възпея.
Така, че в миг деня с нощта да слея, ...
  1145  12  32 
Нощ. Кукумявка и призрачен звук.
Крие се черен котак зад комина.
Вятърът вие. Смъртта ли е тук?
Грешна душа ли към ада замина?
Времето спира. Стрелките напук, ...
  1045  12 
Не съм се примирил, не се преструвам.
Не съм избягал и не чакам нещо
света да промени със чудо, вещо.
Не искам обещания да чувам.
Пред всичко илюзорно и зловещо ...
  855 
О, дар презрян – тез устни с цвят малинен,
погубват в миг без време всеки мъж,
дори от допир плах поне веднъж...
Как гибел зла откриха в тях мнозина...
Но само ти с очи от мраз – лавина, ...
  1957  19  51 
Ще се сгуша в мелодия мека
и в усмивка на бръчица свита,
продължавай... свири ми полека...
те са слънчеви маргарити,
дето капят в сълзите случайни ...
  1722  12  13 
А нощем Луната заплаква без звук,
тя вижда Земята прекрасно отгоре,
далечни земи, океани на юг,
красиви градини, обичащи хора,
а аз съм безкрила, закотвена тук, ...
  839  10  12 
Не за слава и власт, не за тайна отплата
те спокойно нарамват и носят си кръста…
В тях е Твоят Дух - Животворящият, Святият,
който сгрява сърцата и мрака разпръсква!...
Който всички надежди изгубени връща!... ...
  1459  15 
Есента е разваля коси в цвят от дюля до кестен
и по пътя си страстни въздишки събира.
Тя сърдечен сонет е, в очи замечтани замесен,
и напомня на звук от разнежена лира.
Есента е жената, узряла до своята сладост, ...
  1038  14  24 
Във всеки край не виждам само края.
Не всичко е от болка изгоряло.
Не слагам точка, пиша запетая
и продължил започвам отначало.
Какво ли не сърцето преживяло, ...
  792 
Не е той Ерос в миг на страст безумна,
но стихвам щом го зърна – сладък блян...
От топли длани в звездна вечер сгрян,
как буди в мен една тъга бездумна...
И как дивѝ ме тази кроткост лунна... ...
  2296  14  69 
Това, което не ме убива,
ме прави по-силен.
Фридрих Ницше
Стоиш на прага на сезоните, септември.
О, моля те, не бързай толкова да влизаш! ...
  1069  14 
Животът ни земен е поредната спирка,
за миг кратък тук сме да научим урока.
Със светлина се храни Душата човешка.
Кога същността ѝ с Духа е тъждествена?
Ходим, бродим все, но истини не дирим, ...
  850 
Мъгла се спусна над пътеката,
пронизаха те сноп лъчи.
Автор: Анна Ахматова
Превод: Иван Николов
Мъглата крие пътища незнайни, ...
  1049  10 
Захлупена е мъничката гара
и тихо чака свойте летни птички.
Стрехата е провиснала и стара
и само два улука криволичат.
Разсеян, в гредореда пуст наднича ...
  855 
За радост, за гордост, на мама и тате,
има те слънчице, нежничко бебе.
Животът е силен и днес по- богат е
с добро откровено, родило се с тебе.
Ти рипкаш с крачета и махаш с ръчички, ...
  2046 
Из храстите, оклюмал и унил,
скорецът пее тъжната си песен.
Невинаги е Севернякът мил,
и остро жили бързащата есен.
Изправен сам пред пътя си нелесен, ...
  1926 
Признавам просто аз: Не съм поет.
" Писач " или " Драскач " е по - добре,
че думите събирайки в куплет
потъват тихо в сивото море.
Какво ли има тук да се разбира ...
  1744 
Сега, на този труден кръстопът
за теб и в теб се борят с луда жар
стрели на Ерос и бунтовен звяр,
и сякаш ти предлагат вечен път.
Животът е пред теб, ала светът ...
  1310 
Всяко Раждане е Светлина!
Просто трябва да го опознаем -
в коренче,в крило,в добра ръка -
дадена за прошка и създател.
Всеки миг е време за Любов! ...
  1210 
Предложения
: ??:??