20 576 резултата
Настане ли голям църковен празник
и всички ставаме отци, и монахини...
Една от святост лъснала е задник,
а друг до нея пише без бикини...
То проповеди, кадене със свещи, ...
  553 
Как? Какво? И защо? Питаш, питаш, но кой да ти каже?
И безсънните нощи кроиш, прекрояваш... и пак,
и усещаш навярно – сънят е съвсем маловажен,
щом очакваш съдбовния скрит от Вселената знак.
И го чуваш в душата си онзи рефрен късно нощем, ...
  276 
Врагът на моя враг ми е приятел.
Различно мислим, но еднакво лъжем.
Еднакво лъжем близки и познати-
Манипулираният винаги е длъжен…
Единствената истина в живота - ...
  566  11 
ВЕЛИКДЕН
На този ден Иисус Христос възкръсна,
след като бе разпнат за човешки грехове.
Роден като човек, живя с радости и ядове,
и появи се като Бог, съмненията разпръсна. ...
  254 
Светото Възкресение нали,
е вече факт. Не бях нощес на черква,
а някъде над трупове вали,
войната и религии зачерква.
Отците пеят. Мирис на тамян, ...
  712 
Колко сълзи попила е земята
и осолили са гранитната й плът,
и колко кръв невинна е пролята
по улиците на човешкия ни път?
Все въпроси с много неизвестни ...
  230 
Такава пролет тъжна и не влюбена,
дори и на септември не отива.
Поглъщат локви времето за губене.
И мокри са ми всичките огнива.
Над стряхата трепери недочакала, ...
  251 
За пореден път тегля чертата – стига вече
уморих се от лъжливи обещания
разбит на парчета, да - минах през това
и сега ги събирам, няма връщане назад!
Дали съжалявам? - може би... за едно за друго ...
  345 
На кръста (на Иисус Христос)
Пак прикован на кръста гледаш нази,
изпълнени с омраза сме един към друг
и кой човек от нас твоите закони спази,
живота промени ни, живот в омагьосан кръг! ...
  367 
Дъжд студен приковава тъгата
върху въздуха с гвоздеи мокри.
Непрогледната скръб е в сърцата,
с насълзени зеници са локвите.
Вятър къса замлъкнали струни ...
  385 
Животът е като един голям поднос.
Когато зададеш отдавна незададен въпрос
Може да получиш изненада
Но не се знае дали ще е щета или щедра награда
Животът е път, осеян с усмивки и сълзи ...
  221 
Последното листо пое по пътя си към рая
Прегърна я( земята) и се сля с нея
Благодари на вятъра, че най накрая
Се вля в прегръдките на „Гея“ .
Полегна, скри се в пръстта и мека ...
  321 
Струваше ли си
да се пожертваш, Отче
Адама от смърт да спасиш,
по бащински нежно
да го възлюбиш – ...
  340 
Щастието е бял котарак,
глух по рождение.
Със сини очи
и тромава походка.
Щастието е малко дете ...
  297 
ПРОШЕПНАТО В СТРАСТНАТА СЕДМИЦА
Аз знам, че нищичко не знам,
когато слънцето залязва.
Човек оттук си тръгва сам –
надмогнал страсти и омрази. ...
  280  12 
Нещо свято става в този час
звезди изгряват с ярък цвят.
Небето се разтваря, цялото пред нас
поредното творение, приближава този свят!
От далечен свят пътува ...
  350 
С БОДЛИ ЗАСЯТА НИВА
Завинаги поетът си отива –
нещастен, необичан, неразбран,
с несбъднати мечти, с невинен блян,
без топло слънце, без луна красива, ...
  349 
Скиталец бил по пътя на живота,
усещах омагьосания кръг.
От пустото във празно, през просото,
и кривото на крушата отвъд...
Понякога ме стягаше в гърдите ...
  204 
Пролуката е във душата!
Гледай! Там е свободата!
Светът е сцена и всеки е актьор!
Животът просто е декор,
пред който изиграваш свойта роля, ...
  275 
Не знам защо и колко ще тъжи,
а уж е пролет – цъфнала и бяла,
началото на всичките начала,
напук на всички болки и лъжи.
Куршумите ви огнен, зъл откос, ...
  635 
Което дадох – беше даром,
което взеха – го платих
и ден за ден сега я карам,
намятам дрипавия стих.
Разкъсан е и страшно духа, ...
  257 
Простете, че не ви благодарих
и не оставих от безценното си време,
защото цялото на вас го посветих,
а дявола поиска мен да вземе.
Не мога поотделно да ви казвам, ...
  279 
Животът не е просто колело,
а стръмен лабиринт от непокорство.
И няма да е пристан и легло,
ако не го живееш със достойнство.
Не ще отвори огнени врати ...
  240 
Продажник
Продажниците са с маска, без имена,
те не застават зад своята мъжка дума.
Те имат сърце но нямат по-важното душа
пред теб мълчи а зад гърба ти ще продума. ...
  311 
Винаги когато няма време
разбираме, че го има.
Ехото на мислите ни настига
между ерозията на ентропията и
еротиката на близостта. ...
  563 
Днес не казах нищо, море.
Замълчах пред шума на вълните.
Слушах, слушах два часа поне
и накрая реших да те питам...
Ти умора не чувстваш ли нявга, ...
  256 
ИЗСТРЕЛИ В СЪРЦЕТО
Натъкнах се на гилзи от куршуми,
прашасвали на стария таван.
Никога до днес не ми е хрумвало,
че би могло да се окажат там. ...
  279 
A young heart's world - in a cage,
trapped in a tower, till the morrows age.
It breathes its tears, it tastes its rage,
kept in soft skin, woven of sage.
A fragile soul, heard not calls, ...
  587 
Не помня колко съм вървял,
към колко хора. (Дълго беше.)
Разбрах едно - не бях живял,
затуй на себе си съм грешен.
Накрая уморен и жаден ...
  225 
Език така неразбираем
ли ползвам? Дяволът ме взел!
И той ме взема все на заем,
и все ме връща. Не поел
така нелеката задача, ...
  292 
Губя, изоставям, лишавам се,
Пренебрегвам, изхвърлям, изтривам,
Отпращам, отблъсквам, прекратявам,
Изтръгвам, обезсилвам, умъртвявам....
Изпразвам, изключвам, ограждам...какво? ...
  519 
ПРО/ЕЗРЕНИЕ
Само един човек може да разбере
картините ми и това съм аз…
Джорджо де Кирико
От първия човек – Адам – ...
  340 
Понеже сте ме пращали при дяволи
през ада и в десета планина,
едва ли нещо друго се надявахте,
увѝ но скоро няма да умра!
Напук на завистта и проклетѝята, ...
  248 
ЛЪЖИЧКА МЕД ЗА УТРИНЕН ЧАЙ
Не разбирам светът накъде е потеглил,
нито всичко, което в деня ми се случва.
И защо ли в мъглата, пропита с враждебност,
той скимти, сякаш храни с душата си куче. ...
  249 
Такъв е светът ви, да точно такъв,
какъвто сами си го правите.
Парите ви даже миришат на кръв,
какво като? Вие сте правите!
И кой ли го каза и писа и как? ...
  312 
Понякога в главата ми е хаос.
Очите ми излъчват гняв.
Сърцето ми тупти с буйна ярост.
Показвайки на хората различен нрав.
Не мога да търпя на хората лъжите. ...
  338 
Макар да се гневя на свойто време,
в което по неволя съществувам,
аз вярвам как от Бога е решено,
че още ми е рано за сбогуване...
И търсил денонощно верен отговор ...
  283 
Винаги има изход,
ръцете знаят сами.
Единствено мракът не бликва,
мирисът още боли.
Елементите на душата, ...
  629 
Градината е тъмна, тъмна,
реката дебне хладна, хладна,
пристанището -- глухо, глухо;
отвъд -- небето стръмно, стръмно;
отвъд, в полето, са селата, ...
  360 
РАЯТ НА ЗЕМЯТА
Лъжа са всичките клишета на съдбата.
Кой каза, че измислица са чудесата?
Кой каза, че живее в нас вината
и че на добрите страдат все сърцата? ...
  313 
Предложения
: ??:??