4 993 резултата
Животът нека бъде вечна пролет,
с вишнев цвят, в бяло нацъфтял.
Като песен, рукнала след полет,
в трелите на птица-кардинал.
Свещен да бъде всеки звук във нея, ...
  773 
В двореца на зимата бяла,
кралица бушува, вилнее.
Обзавежда балната зала,
кристали подрежда и пее.
Повика звездите да слязят, ...
  819 
Как се намериха перца от иридий
в самотния дом на дивите лебеди?!
Грозното пате не е заспивало,
защото очаква ято от същински лъчи.
Заблудени в студените преспи ...
  779 
Съществуването
(триптих)
1.
... и пак е фантастична Есен,
и меланхолни са душите – ...
  1141 
Вечер на Царевец...
на К...
А Времето над Царевец е спряло
във камъни градежни, зеленикави...
От древна черква, с дървено клепало, ...
  768 
Снежна балада
Небето- сиво и сърдито,
на вятъра шепти в ухото:
"Събуждай се! Навън вали!
Сняг пада! Пада сняг! Бяло е!" ...
  817 
В душата ми свети светлина,
по-ярка, по-ясна от звезда,
ставам сутрин със усмивка
и въпреки снежната покривка
не изпитвам ни студ, ни тъга. ...
  519 
Зимата бяла
на свойте криле ме люлее.
Високо и звънко
звънци коледарски
простора огласят ...
  546 
Врабец трепери, леден вятър с дъх от скреж ,
душицата му птичата до дън смразява.
Облещена от студ е вълчата Луна,
снегът боде до кръв - куршумени зърна,
прекрасно време. Бяла смърт да избереш, ...
  720 
Падат снежинките обезкрилени
с плач в декемврийския ден.
Мисли – завихрили дъх, обледени –
тръгват към спомен зелен.
Искаме нашето, жаркото лято ...
  1624  26 
От хоризонта слънцето възкръсва,
и нежно светлина любовно ръси,
усмихнато целува утринта.
Последните листа отронва есента,
а вятърът се втурва да ги гони, ...
  866  20 
Зимата е с хиляди сестри
затова е шапка на тояга –
с чудни хали баница върти
та късметите да не избягат.
Слънцето нарамило дарак, ...
  1311  18 
Прах по пръстите.
Трънливите.
Жестоките.
Които за пореден път
посягат към острието. ...
  728 
Снегът е някак неприлично бял,
по миглите ми прави си пъртина.
От лебедите пух е насъбрал,
изсипа го над нас, не ни подмина.
В очите ми сияние блести ...
  876  21 
Нощ над Чипровци
Нощта прегръща мрака. Тишина.
Уморена тръгва пак луната
по своята пътека в самота!
И вятърът заспал е във гората! ...
  1073 
Измина август, слънцето догаря
Септември чука, чака си реда
Различен от цвета зелен по клоните оставя
На есента вълшебната ръка.
Последен напън на хора и машини ...
  559 
Тихо къса небето поеми, в които,
в стих Луната описвал е летния мрак,
под елха в отпечатано лятос копито,
думи влюбени сбират се – първия сняг.
Тази зима в сърцето сребро е събрала. ...
  627 
Дъждът
Вали. Небето плаче трети ден.
Дъждът излива се по тротоара.
А този дъжд вали и вътре в мен.
Да спре! Но той това ще го накара? ...
  608 
Хей, орачо, млад и буен -
огън палиш, гдето стъпиш!
Плуга ти е начиличен,
заоре ли, земя стене.
Хей, сеячо, глава луда - ...
  994  18 
Да можех да заспя в гората
под тази снежна белота…
Да гледам сутринта спектакъл
невиждан нийде по света.
Снежинки – чудни балерини ...
  671 
Тихо пя, тихо пя, тихо пя,
цяла нощ този дъжд, под носа си
и последните тъжни цветя
със светулково сбогом поръси.
Да заспят, да заспят, да заспят, ...
  378 
За люляци е зажадняла,
отдавна моята душа.
Измислям си Вселена цяла,
да мога да я утеша.
Сред зима пада лятна вечер, ...
  532 
Откровения...
На облака в златистите дантели
Луната замечтано се люлее...
Къде сега е вятърът?... Къде ли?...
Да духне, да погали, да повее... ...
  757 
Сняг вали и затрупва навред -
всичко в бяло се бързо облича.
Вдъхновява се нейде поет.
През прозорец детенце наднича.
Гълъб сгушен под стряхата дреме ...
  625  10 
Сняг
Прозорец свети. Тъмна е нощта.
Снегът вали. Натрупал е във двора!
И улицата пуста е сега.
Студено е и няма вече хора! ...
  879 
Първата буря
Първата ми буря в Океана
дето най-коварно ме подхвана –
помня със подробноости и о́ще
често преживявам пак в съня си но́щем... ...
  544 
СНЯГ
Сиво небе.
Вятърът спи.
Сняг вали.
Бяло е! ...
  707 
Снегът нечуто навалял. Кога?
Последни листи вятърът разбърква.
Ноември тръгва, с мъничко тъга,
а от небето, тихо като в църква,
и стели снежнобял и ласкав пух, ...
  327 
Град на щастие изпълнен със хармония!
Град със всичката палитра с цветове!
Градът, който завинаги ще го запомня!
Изпълнил с радост моето сърце..
Със спомени в студентските години, ...
  557 
Сняг
Прозорец свети. Тъмна е нощта.
Снегът вали. Натрупал е във двора!
И улицата пуста е сега.
Студено е и няма вече хора! ...
  697 
Тези стъпки ми напомнят
за дебнеща хиена в мрака.
На страха очите са огромни,
щом смъртта отдавна чака.
Спокойствието нямо чезне ...
  579  14 
Едно небе надвиснало над нас
във синьо-сиво и следа от блясък.
От сивото ще кацнат всеки час
оловни капки тук със гръм и трясък.
А свикнала земята да търпи ...
  705 
Чадърът ми е шарен, на цветя.
За мене всичко пъстро е красиво.
По устните усмивка засия
и вече нищо не е толкоз сиво.
Дъждът душата своя изваля ...
  432 
От тук до зимата прокарвам нишка бяла,
за пролет неродена още пъпна връв,
и порив уж последен, ала всъщност пръв,
главата ми любов е луда завъртяла.
От тук до там е тъй далече и незрима, ...
  414 
Лятото бавно,
бавно отлита,
когато си тръгва
погубва копнежи...
Студената есен ...
  367 
Една купа сено подпряна,
кацнала насред полето.
И нищо друго в него няма -
само шум от ветровете.
Една купа сено събрала ...
  360 
Красива е зората над морето,
изгряващото слънце пурпурно сияе,
простенва гларус, мами той сърцето,
по слънчевата диря нови светове да опознаеш.
А бризът гали бузите с коприна ...
  553 
И есента е дом
Пусти плажове и само
вятър вее знамена́
тук забравени, оставени
с отшумели времена́... ...
  676 
Няма начин този шум да е добър.
Няма вятър, а разплакани тревоги.
Вместо слънце има мънички екрани.
Вместо хора има ходещи сърца.
Тротоарите събират листопади. ...
  768 
Здравей, море! Самотно ли си днес?
От студ сковано си... за теб е нетипично.
Натежала е мъглата, взела е превес,
носят се вълните, някак безразлично.
Запей, море, виж гларусите чакат, ...
  805 
Предложения
: ??:??