9 534 резултата
Бяло и червено, вплетени в едно -
че българското ще го има вярваме!
Кан Аспарух слезе от своето седло
и каза ни:"С дух ще побеждаваме!"
Днес, след тринадесет века, ...
  319 
Да си простим за стъпките погрешни,
за думите отронени от гняв!
Да стъпчем порицанията смешни
и сълзите от непокорен нрав!
Да си протегнем длани за прегръдка ...
  724 
Мълчи ми се, че думите грешат,
и много казано остава неразбрано.
Говорих дълго, нашироко, с този свят,
във себе си отворих само нови рани.
С поезия опитвах, не успях, ...
  737  12 
ЗА ВСИЧКО СЪМ ВИНОВЕН
Виновен съм.
За всичко съм виновен.
Докрай виновен Бог ще ме държи.
За туй, че ние всеки миг се тровим ...
  907 
***
мартеници –
кръв върху снега
на Украйна
Синьото и жълтото са цветовете на годината. ...
  534 
Не забравяйте бедните хóра,
те също искат нормален живот!
Ясно е, че пустата власт е зóра,
ала помнете и клетия народ!
Изборите да спечелите желаете, ...
  295 
Стани, Апостоле, и виж
наследниците ти как обезумяха,
Стани, Апостоле, и виж,
родината ни как я съсипаха.
Стани, да видиш що сториха, ...
  203 
Грижи, скърби и несгоди
върху мене се изляха.
Господи, що ми проводи
туй на мене, сиромаха!
Вярно, цвете аз не съм, ...
  249 
Далече, много сме далече,
от портите на онзи Рай
на който някога, човече,
змията сложи за нас край.
И май е път еднопосочен ...
  219 
Като зарове в свойте ръце
започна Бог да ни премята.
Като крехко сурово яйце
разчупи се и се разля Земята.
Земетръсите като юмрук ...
  342 
Бял гълъб
Като птица се рее моята душа,
бял гълъб от мен понякога излита.
Отправя се към хората със заръка,
да занесе словата ми и пак долита. ...
  254 
Нощ, тътен, ужас и разгром.
Кошмар, сълзи, разлом-фантом.
От обич стиснати ръце,
под руини сърце в сърце.
Тъма, разруха, болка, писък. ...
  275 
Кючеци в транс, а мене ме болеше
за лудото, мегданското хоро,
за детството на старата череша,
за куклата с пробитото чело…
Звънтяха чаши. Споменът донесе ...
  390 
Не е то ни в имоти, ни в пари,
то ние го носим в нашите души.
Там е скрито някъде дълбоко,
да открием доброто и го пуснем широко...
Богатство е когато те очакват у дома, ...
  917 
Човечността изгубва своя облик
и гърчи се притворила очи.
Тиктака в скръб житейският часовник,
и търси съкровените мечти.
Проскърцва изтънялата сърдечност ...
  417 
Говорим пак, и пак, и пак
за "странния" човек роден в България
отдал живота си за мен, за вас
да имаме държава, биография.
И пак го вeличаят леви, десни ...
  1127 
Изписвам ситно думите на листа,
а те от гняв безсилен пак горят.
Република – ни свята е, ни чиста
и гробът ти обраства неопят.
Народът овчедушно коленичи ...
  343 
В семейството на Иван и Гина
най-великият българин се роди!
За да я има свободата загина,
но морално тирана победи!
Пет века бяхме рая безправна, ...
  333 
На Айя – новороденото момиченце,
открито в Сирия под отломките на
срутените от земетресението сгради.
Беше я чакала! С вяра и обич зачена.
Тя дъщеричка износи след двете момчета. ...
  299 
В живота се редуват бури,
земетръси и торнада,
ураган душите брули,
често срещаме се с ада.
Но грейва и дъга, и има ...
  206 
Речено-сторено
Когато кажеш ти дума една,
която е излязла от твоята душа.
Ти бъди зад нея дума мъжката,
дума една достойна с честта! ...
  1254 
/ по повод земетресението в Турция и Сирия/
Земята се разтресе из основи,
недрата си оголени раззина
и хиляди животи в тях зарови,
погребани в бетонните руини. ...
  358 
И при хората има ментета
(доста често се срещат дори)
Нещо липсва при тях във сърцето,
а не приличат на демони зли...
Комуфлажът отвън е перфектен! ...
  261 
Как искам да имам вълшебства!
Може малко да бъдат на брой,
но с моите нежни пръстчета
да дам живот под сринат бетон.
Бих искала бяла магия ...
  265 
Подивяла от ярост си в страшната пагубна нощ...
Ти не си планината, която – да гледам – ме радва.
А дървото житейско, посечено сякаш от брадва,
е загубило своята сила, цъфтежност и мощ.
Умъртвени надежди и сринати плахи мечти, ...
  1001  12 
От сочно грозде, грозданке, си родена –
кехлибар златен и мерло червено.
В тъмна изба и в бъчва дървена
отлежаваш, ти си от Бога дарена!
И стопляш ти на хората всякога душата ...
  544 
В мрак обгърната Земята се разтресе
от сън събуждайки заспалите души.
С тътен мощен истина жестока им поднесе,
че за малко тук са, животът крехък е, уви.
Човеците се сепнаха, за кратък миг разбрали ...
  962 
Трябваше да се родя преди век
и в онова морално време да живея.
Знам, животът не е бил по-лек,
но нямаше като сега да залинея.
Трябваше да се родя тогава, ...
  298 
Стреснал съня ви, тътен свисти със закана...
Не, не сънувате, милички хора в Адана,
Газиантеп, Пазарджък и градчетата прашни.
Ставайте! Бягайте! Ужас с проекции страшни
сънища нощни в четири дебне зловещо, ...
  471  26 
(На Шкумбата. Човекът който дарява усмивки)
В тези дни трудни, сиви, тежки,
когато всеки е навел своята глава.
да се опитаме да се държим човешки
и с усмивка да посрещнем ние деня. ...
  449 
Къде си ти сега смели командирине,
да видиш твоите българи капитанине!
Те пак превиват и глава и снага,
не на своята нива а на господарина!
Къде си да видиш българската земя, ...
  246 
Някога там далече, далече от родината,
двама българи деляха постеля една.
Другари бяха в радост и неволята,
големи българи тъжаха за родината!
Там далече останали зад Дунава, ...
  322 
( на ВАЛ )
Отново той е с перото си в ръка,
реди с усмивка своите слова.
Раздава своята душа на хората,
а наградата му е думата Благодаря. ...
  397 
(на моят приятел поета Владислав Недялков)
Сега заспиваш пак отново уморен,
в борбата с болестта, приятелю мой.
Но в теб останала само Тя, Вярата,
твоята единствена добра приятелка. ...
  835 
Капризите на времето ни носят
по стълбата на земния живот.
Душите ни с молитва прошка просят,
въздишат и възпяват своя род.
Животът ни препуска по баира ...
  242 
"Човекът няма гражданство родно,
защо тогава ние да го защитаваме?
Българското не ми е скъпо, милно,
такава ли "промяна" продължаваме!?
Какво е това безхаберие в 21 век, ...
  354 
Щастлива бях, когато бях дете
и тичах като луда през полята.
Попивах всичко, дето се чете,
така пораснах умна и сърцата.
Щастлива бях и в младостта си аз, ...
  238  12 
Затворих миналото в клетка
и в настоящето се спрях.
Потиснах с вик страдална гледка
и към простора полетях.
Разбрах, не всичко е възможно ...
  178 
Прокъсаните пряпорци кървят,
белеят кости по полета чужди
и нямаш сънародник, нито брат,
сред дребните си ежедневни нужди.
Купуват и продават на кило, ...
  314  14 
Епилог на една молитва
днес ще ви изкажа.
В сън красив, като да беше вчера,
гръм сърдит
раздра последната завеса. ...
  193 
Предложения
: ??:??