248 514 резултата
Помниш ли
онова езеро
с белите лилии,
кръгло като луната
и с тъмнозелени листа. ...
  238 
Обувките ми са червени. Като кръв.
А роклята ми – черна. Като ада.
И ти обръщаш гръб на Рая всеки път
преминеш ли под моята мансарда.
Навярно се вълнува нощният паваж ...
  763  16 
Когато ме викаш,
ме искаш,
когато си цяла желание
в очите, с послание,
а устните ме провокират ...
  416 
Започнаха Игрите на глада.
Избран си, за да оцелееш.
Лотария на сляпата съдба.
Убивайки ще оживееш.
Създадени безброй беди. ...
  228 
Бързо идва баба Зима
и прогонва есента.
Вече слагам зимна шапка
и палтенце със яка.
Моят Мърльо се изтяга ...
  796  20 
Отношение
Отношението е на съзнанието позиция вътрешна.
Тя поражда отношения -
Асоциативни връзки - групи във душата.
На хора и животни - същества. ...
  739 
Някак внезапно, или по-скоро случайно
осени ме чувство изпълнено с радост,
от тихо промъкнала се мисъл потайна,
да се потапям по-често в морето от младост.
От раз, позволих си да бъда красива… с бръчки. ...
  228 
Покана получих, в училище скромно
на село съседно със малко деца,
в един клас да вляза, да седна удобно
и стихове свои да им почета.
Навих се, защото ми бе любопитно ...
  670  12 
в памет на Петя Дубарова
Все повече вярвам на Нютон,
отколкото на някакви догми,
щом великаните и лилипутите
се вписват в нормални форми. ...
  841  15 
Всеки петък… ставам рано.
Пия чаша Нескафе.
И с палатката на рамо
хващам - близкото шосе.
Ходя близо четри часа. ...
  770  11 
АКУШЕР НА СВЕТЛИНАТА
... с тая работа без плата доживях до старини –
акушер на светлината, дишам мъдри светлини,
зная две и помня двеста, бях на римата жених,
рано стана ми невеста тя! – в несръчния ми стих, ...
  683 
Взимам си шапката и тръгвам.
Приключвам, край по тоз въпрос!
Няма какво да се залъгвам-
не ставам никак за матрос!
Не съм участник във романа, ...
  518 
Тя е толкова хубава само в четвъртък. По залез.
Закъснява и бавно посипва земята с мъниста.
Стъпва право в очите ти. А светът се смалява до залък.
Дъх след дъх приближава. Дъх след дъх си отива. Лъчиста.
Ако имаш късмет, ще я срещнеш в четвъртък, когато ...
  328 
  405 
Вдишах аромата ти.
Вгледах се в очите ти.
Усетих дъха ти.
Почувствах допира ти.
Погалиха ме дланите ти. ...
  345 
Над Хималаите летях високо,
велик спасител съм бил аз!
А сега избавям батко Боко,
та той да ме крепи на власт!
А властта си е нещо сладко, ...
  424 
Тиха нощ, дори и Бог в звездите гледа.
Тъжен ли е... или лош, това го знае само той.
Горчи надеждата му, че вярваше на хората...
та нали той сам ги сътвори.
Къде се сбъркаха нещата!? ...
  266 
Приседнала на ръба на мислите
понякога долавям стихове
и ги записвам...понякога мислите
отлитат и се разпиляват във всемира.
Събирам си тогава звезден прах ...
  325 
Ще си тръгнеш някога от мен,
без думи, без напразни обещания.
Денят ще бъде просто ден...
а мъката ще скрия зад мълчание.
В безбройни нощи твоят лик ...
  238 
От бреговете на Мароко се носи
онази отровна суша… Хлъзгава…
Сякаш копае във въздуха. Проси
от моята кожа водата. И потъва…
Казабланка. Бялата къща. Ето я… ...
  331 
Пропадане в бездната…
Някога имах крила…
Някога…
Сега падам свободно…
Стените са гладки… ...
  328 
НОЕМВРИ
Ноември си отива!
Оставя облаци...
/и скрити бури/!
Оставя спомени... ...
  292 
Сърцето се привързва като куче,
погалят ли го с доброта.
Боли го, щом шамар получи,
от тази, същата ръка.
Но то е куче и дори да страда, ...
  316 
☆☆☆☆☆
Дълбока тишина – небесна,
портал към други светове.
Все някога аз ще изчезна
и сянката ми ще снове – ...
  596 
Като пет пари в кесия.
Безгрижно, ката ден.
Нямам заем, също вересии.
Чувствам се блажен.
Пряко силите света и другите да прекроявам. ...
  272 
Мъжете малко като този –
от слънце и луна роден.
И нужни ли са ми прогнози?
Кога, доколко, накъде?
Без тях вървя в копнежа влюбен, ...
  241 
Когато ме гледаш
потъвам
Ума си загувам
и се побърквам
Когато ме пипаш ...
  461 
НАЙ-СВЕТЛАТА ЖЕНА В КВАРТАЛА
... в кварталната библиотека прелиствах Александър Блок,
в миг влезе ти с походка лека! – и чух изящния ти ток,
красива, утринна, тъй бяла! – чак томчето си изтървах! –
най-светлата Жена в квартала, те гледах, непривично плах, ...
  268 
най-богато на тъга е благородството
  297 
Велик, велик е нашия съсед,
панелната килия е творческия замък,
за кратко викам му злесед,
не оставя и за миг камъка до камък.
Трудно се противостои на простотията, ...
  391 
Тази сутрин часовникът
се протегна напряко
и ми сбърка посоките
между „бързам“ и „чакам“.
И разпуснах минутите ...
  313 
На човеците им липсва човечност.
Пак повтаря се старата драма.
Кратък миг от безкрайната вечност
и тях вече отново ги няма.
Само камъни, голи дървета... ...
  500 
***
Пощят ме насекомите. Нощ е.
Нащървеняците пъплят из мислите.
Че са надули и музика. Господи!
Само шумотеката им ми липсва!
Думкат, праскат, бият тимпàни. ...
  430 
В тихата любов на есента
Във тихата любов на есента
природата вълшебно се разтваря.
Във тихата любов на есента
в душата всичко нежно оживява. ...
  488 
АВТОПОРТРЕТ С НЛО
... това си го мечтаех от години! –
додето пийвам чаша-две мерло,
събрах на двора стари ламарини
и си сковах прекрасно НЛО! – ...
  710 
Летящите идеи се закачат
по мозъците на избраните и те
обличат ги в римувани криле,
докато поетично си откачат.
И тъй било е, и така ще бъде ...
  191 
За теб
Душата си на Дявола бих дал
да зная само, че ще си щастлива!
Във Ада най-покорно бих стоял,
но само да те има, да си жива! ...
  252 
Не ми говори за любови!
Колко си любил
и колко разлюбил!
Не искам да зная!
Не е в моят живот ...
  259 
Примките за вечността
са тук приготвени
и нишките им до безкрайност
биха ни държали
под образа на нечий дух ...
  348 
Тишината е настръхнала от студ.
Сълзите ми са сякаш заскрежени.
Споделям на въображаем луд
за своите измислени проблеми.
Сънувам как сълзите се топят ...
  373 
Предложения
: ??:??