20 517 резултата
На Бъдни вечер, когато
в очакване всички са и
погледнат небето познато,
тогава и ние навън ще излезем
и заслушани в тихия повей, ...
  609 
Скъсах
това,
което
ме
Разкъса. ...
  702 
Открехнах чуждата врата,
на която времето почука.
Замислих се, дали смъртта,
е склонна да даде пролука,
на осъдения в последен миг ...
  658 
Лед сковал е земята,
студ витае в небесата.
Сняг сипе се като магия,
зимата - града обвила.
Снежната завивка е покрила ...
  581 
Всеки има нужда от обич и грижа
колко прекрасно било
Но какво точно са обич и грижа
малко хора разбират...
Да обичаш не значи да стискаш ...
  1072 
Кое е по-добре -
да си котката на Шрьодингер
или Буриданово магаре?
Неутрино
или Хигс бозон? ...
  2305  25 
Животът...
Банално е навярно, но прилича ми
Животът ни на ритуална свещ:
по нея бавно с пламъкът се свличаме
и тъй догаря- трепкащ и горещ... ...
  468 
Вяра за градина
Не искам аз изобщо да те срещам
страдание, поставящо уроци,
не искам аз изобщо да се вглеждам -
имат или нямат хората пороци. ...
  377 
Решиш ли някаква задача трудна,
достигнеш ли отдавна гонената цел,
празнуваш яростно победа чудна,
и тръгваш във живота, нова грижа взел!
Такава е човешката природа, ...
  388 
И всички се молим
за тази ръка,
която ще хване
нашата и двете
ще се оплетат ...
  850 
...а ако искаш да обичаш някого...
Навън мирише на измити улици
и в тъмното напипва своята пътека
светлината.
...Една калинка не разбира залеза на слънцето... ...
  1059  16 
Животът казват, може би е чудо,
със времето все вярваме в това,
дали пък ни остана нещо друго,
освен надежда за добрите чудеса?
Годините пътеките затварят ...
  1601 
Мъчително тежко минават минутите.
Следобедна дрямка в очите тежи.
Живота се втурва,препуснал каруците...
А в мен безразличие тежко лежи.
Нехайно избълсвам праха от архивите, ...
  307 
Веществено -
същественото трябвало да бъде!
Да може като ходим -
в него да се спъваме!
  601 
поглеждам себе си
черно в черното на кладенец
и хвърлям камъче
с надежда
да не му оцеля дъното ...
  632 
Написани се много стихове и песни,
за майки, за Родина, за жени,
и в тези химни искрени и честни,
човешката признателност звъни!
На майчинството свято, парещо от болка, ...
  469 
Аз спрях да танцувам,
спрях да се смея,
и спрях да жадувам,
и спрях да копнея.
Аз спрях да целувам, ...
  649 
Нощта - огромен пуст хангар
затваря свойто отражение
в мълчаливата истерия на тишината...
И излетели самолети
в погледа се търсят. ...
  1153  22 
Предчувствие за Есен...
Гората още е с духа на младостта си
(и тя навярно вярва в чудеса!),
но със предчувствие за Есен:
пожълтяват и листата й ...
  805 
ТИ НЕ ЩЕ СИ ОТИДЕШ
Ти не ще си отидеш със времето.
Ти ще останеш във мен,
защото е преходно семето,
а траен е вечният ден. ...
  405 
Две изворчета, сини и игривии,
изпълнени с кристална чистота,
дори разплакани са страшно мили,
във тях прозира детската душа.
Те винаги са мили, отзивчиви, ...
  473 
Всичко до тук беше наред -
много раздадох, малко си взех...
Чуждите болки сложих отпред...
Имаше рани, но имаше лек.
Всичко от тук нататък добро, ...
  641 
На тази пейка ще приседна -
до времето си
и до надеждата си сетна -
като погледам
играта на врабчетата ...
  543 
Безветрие -
морето се завръща
към себе си
и опустяват бреговете,
препълнени ...
  1137  12 
Свободата
не знае
кои сте,
но не се
кланя! ...
  454 
Есенно...
Есен е!... Желанията- укротени...
Въздухът е гъст като нектар... И дрожди
летят на облаци от сладост упоени...
Есен!... Равносметката в душите гложди... ...
  409 
Червилото по фасовете винаги е мълчаливо.
От бледо - наслоява себе си до най-наситената тишина.
От плътността на думите, създала си червило -
изпепелява мислите си пушеща жена -
издишайки с безплътно мъртво-сиво. ...
  912  12 
Тя ми е майка, прие ме с принуда.
Поглежда ме строга с очи от простуда.
Потайно и бързо замахва с ръка.
Ненавист налива в моята съдба!
Нали съм ѝ чужда, навеждам глава, ...
  905 
(На Черен Джак 12 с благодарност)
Корсетът на думите
преиначава смисъла
изкълчва замисъла
похищава ...
  1131  17 
Уморена ми е душата, човече,
да броди из тази жестока суета ,
из дълбините на човешката повърхност,
из абсурдната действителност.
Да се скита необуздано ...
  1073 
Какво е сфинксът без усмивката си ?...
Студена и неуловима е скалата
зад скованите очи.
Лицето е душа,
душата - безмълвна маска... ...
  553 
Прохладна вечер, в знойно лято...
Край езерото съм се спрял.
Играят светлините във водата.
Града палитра е разлял ...
Блести града и плува във водата, ...
  298 
Отидох малък надалеч.
Да търся бъдеще в свирепата им сеч.
Отидох в чужда страна.
Но пред мен се изпречи висока стена.
Подигравки и присмехи обидни. ...
  458 
„Природата – това съм аз.“
Пиер Рьоверди /Реверди/ – френски поет /1889-1960 г./
„Природата – това съм аз“,
със способността си
да се развивам ...
  2038  10 
Сияен беше дворът с калдъръма.
Денят се вряза - в спомена остана.
И майски бръмбар край ушите бръмна -
душата детска той отнесе гладна.
Дуварите високи още скриват ...
  1365  32 
В мъглата гъста, зловеща
Човекът се лута, без да се сеща
какво предстои. Като овца без пастир,
изгубен, той търси своя свят ориентир,
но се сблъсква с ледната тъма, ...
  455 
Моята молитва
Не мога аз вече да ти бъда наместник
- добрия пастир или злия предвестник,
не мога аз вечно да горя и да страдам,
да се мъча и гния, да падам и ставам. ...
  633 
„Една изстрадала душа…”
По улиците мрачни
ходи някакъв невзрачен,
на всяка пейка той се спира
ръцете си в джобовете прибира, ...
  356 
По скалата "Човек"
В далечината залезът догаря,
приижда стародавна тишина
и крепостни стени събаря
на твоята съзидана съдба. ...
  356 
Цигарата е щастие, пушенето бреме.
В днешно време на никой не му дреме
Гледат на теб като на банков апарат,
срещу такива хора ти е нужен автомат.
Само пепелника разказа своята история ...
  695 
Предложения
: ??:??