20 516 резултата
СЪНУВАМ ЛИ СВЯТ НА ПОЕЗИЯ?
Сънувам ли свят на поезия?
Дръвчета ми махат с ръка,
оглеждам се в слънчево езеро
и светлото в мен се втъка. ...
  1138  23 
Умората е главният герой
в пиесата, която режисирам.
Мечтите ми засвириха отбой
една след друга падат и умират.
Като дърво наесен без листа ...
  924  27 
В големия град е самотно и тихо.
Шумно, но тихо - град без усмивки.
Улици дълги, трамваи, въздишки.
Трепети скрити, думи без смисли.
Мисли в кутийки бръмчат всекидневно. ...
  445 
Общество разяждано от свади
и безброй войни на зверове
и всички пържим се на клади,
без следа от омерзение.
Лицата ни изглеждат ласкави, ...
  952  16 
Птиците сънуват,
че смеят се сега,
макар и пътни знаци
да цепят въздуха.
Те търсят свободата, ...
  549 
Котва, а тризъбец…
И седнала съм аз
На една студена котва
Подобна на тризъбец,
С който дяволи в казани готвят ...
  750 
Моят път, от раждането начертан,
лъкатуши в облачни и светли дни.
В него аз пътувам скрито замечтан
в оня връх, където винаги хладни.
В този път изтича и животът ми, ...
  411 
Класика в седем осми
RemaTe
"Седем пъти молих се на Бога
седем пъти в дявола се вричах",
а на осмия си стъпих на краката ...
  456 
* * *
Когато животът е гаден
и надежда отнийде не иде,
изживей мига досаден,
или го пусни да отмине. ...
  660 
Полъхът на злото...!?
То никога не идвало само?
Защото всички му се кланяме...
Макар че мислим за добро.
То злото никога не идвало само!? ...
  422 
Живот - какво си ти ?
Истина ли си, или измама?
Нима си въстаникът?
А може би поробеният?
Животът, казват, бил жесток. ...
  672 
На кон
Девойка или войн летяла съм на кон?
Тъй питам често аз, извикала на глас.
А майката-земя в краката ми сама
разстила ми килим. Над мене свода син ...
  441 
Има такива, дребнички
неща в живота,
като ронливи камъчета
по неравния ти път,
които досадно нарушават ...
  549 
По-трудно е да си обикновен отколкото различен,
изгубваш се във тесни очертания
дори пред себе си – безличен
се криеш в сенките на бляскави сияния.
Съзнаваш липсата си на умение, ...
  557 
Тъжна измяна в очите трепери.
Тръпки студени, минават през мен.
Как искам в широките двери
страхът да се блъсне смутен!
Върти се в ума постоянно, ...
  521 
Портрет
Човек! Това звучи гордо!
М.Горки
Мръсен,
гаден, ...
  772  11 
Лъжата е като модерната жена.
Красива, алчна, мързелива,
мени се бързо, бързо си отива.
А истината?
Дрипава старица... ...
  570 
О, ситният есенен дъжд
пак своята песен извива...
Не дойде при нас изведнъж -
в тъгата всемирна се слива!
Той глади със длани тревата ...
  383 
Детенцето с панделки в косите
към църквата с дядко върви
и цъфнало кловче, ей там, от върбите
за здраве, в ръчичка, държи.
От стените гледат икони. ...
  449 
По плажа се намокря фрагментарност
и за момент добива плътен силует.
Но после пак изсъхва до молекулярност
и въздухът разнищва този плет.
Конкретиката се загубва във нощта ...
  775  23 
Сънувах сън... във който бяха двама,
тъй влюбено щастливи. Суета.
Животът им, триъгълник и драма,
тайнствено забулен във мъгла.
Тя, младото момиче доверчиво, ...
  482 
ЖИВЯЛ СИ!
Живял си с някого години
и криво-ляво си вървял...
Но идват някакви причини,
че ти за размисли си спрял. ...
  339 
Страхът намери подслон
при мен,
приседна тихо след най-тежката буря.
И въпреки че беше студен,
не направих нищо за да го отритна. ...
  564 
Виж кой е там в тъмнината!
Тъгата напуска светлината и
безсмислие обхваща света.
Смях,
Разбирателство, ...
  618 
Има ли хора,
които никога не порастват?
Питам света, от болка премаляла.
Дете ли съм?
По сто въпроса на ден си аз задавам: ...
  614 
Болест нова има днес -
страшна е зараза,
не пропуска тя адрес
и не пита - може ли да вляза?
Народа тихо покосява ...
  331 
Банално е да си все още жив -
в банален свят живееш.
Мъничкото дете от детството,
мечтаещо за звездни светове,
презира те. ...
  1055  13 
Дали ще мога някой ден да стана,
тъй толерантен, че да прочета Корана –
без гняв и без гротескно лудо
желание, да го клеймосам с вуду?
Ще мога ли тогава чрез Талмуда ...
  1648  38 
Пътуване
Пътувам, а с мене пътува
родена от болка сълза...
Тъжна картина рисува.
Душата ми търси роса... ...
  342 
Как вървя през живота -
крача, влача, бързам,
но не плача.
Не плача, а крещя безмълвно...
От ехото на този вик пропадат планини и времена. ...
  608 
Защото когато си поет,
нощта надделява над деня.
Тогава се сражават мислите безчет
и неизменна жертва е съня.
Когато излезеш по улиците във тъма, ...
  490 
Толкова много боли,
на моменти сърцето се къса.
От очите валят пак сълзи
и въпросът "Защо?" не прекъсва
да дълбае душата с длето, ...
  429 
https://www.youtube.com/watch?v=g6HvemNPBxo
Животът ни –
по стръмното
забързан охлюв
в прекрасното ...
  616 
Няма аз от вас да крия – искам да съм жив!
Не желая делника си призрачен и сив.
Може утре да се срещна тихо със смъртта,
може в миг да се удавя или изгоря.
Може НЛО да кацне точно пред дома, ...
  754 
Не отричам
Сутринта настъпи, мразя този час,
пъди всички сънища, мечти, геройства.
Истината е, че с тях живея най-добре,
а този ранобудник нагло ги отнема. ...
  622 
Задоволство
Аз не мога да плаша
пчелата в кошера ù,
птичката в гнездото ù;
Сам с мислите си ...
  388 
Всичко вечно е измама...
Илюзия подклажда драма
светът ранен е, люта рана
разяжда го до кости
та и костите изгаря ...
  389 
Умират ли поетите ?... Не знам.
Със сигурност физически умират.
Но щом се пренесат във Рая, там
със сигурност приятели намират.
И продължават да общуват с нас... ...
  1370 
Аз съм октомври сгушен във септември,
Житейска есен с календарна вплетени.
Летят във мен като езически кентаври
розетки нежност в дните ми, наречени.
Орисани слънца смирено капят, ...
  345 
Измислените дни широко се простират.
Бленувани мечти внезапно си отиват.
Стремежът да се задържим добри
Изгубва смисъл живеейки сами!
Всеки е в самотно постоянство ...
  708 
Предложения
: ??:??