20 516 резултата
Дъждът! Тъгата доминира.
В студената стая е мрачно.
А дъждът вали – не спира –
навън е толкова невзрачно.
Дъждът подбужда мисълта ...
  538 
Най-правилното е: зеленото да сгазиш - на тревата,
че как ще посадиш в пътеката - пътека.
Да вярваш, че очите ти създават синевата
и да поиш с душата си - човешкото.
Най-правилното е: да мразиш автора, ...
  594 
Да вярваш в топлината на нощта,дори когато бурята вилнее.Да чуваш тишината на деняв тълпите от забързани идеи.
Да търсиш красотата всеки миг,залостена зад сивите прегради.Човеци сме с препълнени души –пилеем ги по пълните площади.
Да следваш неотменно своя пътдори през пущинаците трънливи –не сме то ...
  590 
ВСЕЛЕНАТА В ТЕБЕ ЖИВЕЕ
Ти виждаш ли залеза в блян,
или отразява очите ти…
Все пламнал в копнежи пиян,
напомня гласа на Будители. ...
  1159  27 
Денят на Минотавъра приижда...
По блудни траектории се стичам
към омагьосаното цвете вътре в мен.
Последни мисли в този свят изричам,
към устните ти разпилени устремен. ...
  1529 
Невероятно е движението обратно!
Допускаме да мине ударната тишина!
Ще те догонвам в трепетната светлина!
Със устрема, дори да съм неонова звезда!
Задвижено обратното,отнесено пространство. ...
  582 
Лутам в мислите си самотен
и губя миналото си безутешно,
животът няма да е страхотен,
ако грешките коригирам грешно.
Остана ми този един спомен, ...
  492 
ДО ПОСЛЕДЕН ДЪХ
Хоризонтът се стеснява
до заветната черта,
Призракът се появява
и разстрелва любовта. ...
  605 
Особен свят
с рaзлични обстоятелствa,
изпълнен с нощи без звезди.
Отсъствa цвят
в заключен грaд, ...
  457 
Криволичим между себе си и другите,
във търсене на своето призвание.
Чертаем път. Изтъкваме заслугите.
На всяка крачка падаме в незнание.
Отърсваме се. Бавно се надигаме. ...
  771 
Малко дете, скрито сякаш в сърцето,
поиска в съня ми нещо да каже.
Протегнах ръце, погалих телцето,
преди тишината и двама да смаже.
Прошепнах му тихо: "Помня те още... ...
  534 
януари 2013 Румяна Славова
С писък се раждаме,
умираме страшно тихо...
Не избираме ние
ни място, ни време. ...
  674 
Ще отплаваш ли, за да откриеш пътечка към себе си?
Този свят по неволя е твой. Или просто сънуваш?!
Може би си решил да поспреш? Бяха много завесите,
през които премина. Или пък така ти се струва...
Ще се върнеш ли, за да намериш сърцето отново? ...
  624 
Черно
Черна душа и черно сърце в едно се чернеят,
черно и черно все за черно си милеят.
Черен да е светът и черна да е съдбата,
черни хора и черни създания черни чакат зората. ...
  600 
И когато животът озъбен над мен се намръщи,
и ме перне с юмрук, а надеждица никаква няма,
аз се връщам назад, върху стария плочник пред вкъщи
с девет цветни лехи и усмивката топла на мама.
Мама прави юфка. И разстила корите на двора ...
  3677  18  37 
Не мога все за чужди грехове да плащам!
Понякога с усмивка, понякога в брой!
На чуждите лъжи, наивно да се хващам!
Научих се да различавам мой от свой!
Не искам да ви гледам натъжени ...
  414 
Преяждане, поглъщане, обсебване.
Богомолка на разсъмване.
Изядох те, преядох.
Сдъвках те. Горчиш.
Като черен шоколад. ...
  920 
Едва-едва надигат се крилете ми
сред някакви бездушни вкаменелости,
които пожелах да станат светещи,
подтикната от неразумна смелост.
И вече трудно чувам в мене думите. ...
  710  14 
Поизморени и проскубани
конете ми поискаха почивка...
Поискаха почивка за сбогуване,
а изморените коне, нали разбирате,
без капка жал по навик ги убиват, ...
  1162  29 
Обърна ли се назад,
виждам слънце,
виждам път...
Виждам в теб надежда да се променя
и разбирам, че не съм сама. ...
  541 
Когато вървиш по безкрайната улица,
а тя все по-безкрайна изглежда,
падаш, спъваш се, сблъскваш се с трудности,
не отчайвай се, има надежда.
Поглед нагоре, стъпка, изправяш се, ...
  739 
Накит за помен
За обич и за ласка тя копнее,
с годините животът ù бледнее…
Като момиче без сандали в лято,
мечтае да отлитне в ято. ...
  851  11 
Аз няма да помръдна, ако стреляш
(живял съм между гарвани, момче),
а всъщност и сред Хора, та къде ли
не съм се втурвал с пустия късмет!
И тъй като привикнах с тъмнината. ...
  1201 
Когато дойде моят край
и аз заспя последен сън,
добре ще е да бъде Май
и най-добрия ден навън.
Не ме оплаквайте. Не ме! ...
  441 
Живея под наем, в очите на хората,
плача, когато са тъжни.
Не давам назаем любов и опора –
обичам, защото съм нужна.
Живея напряко, по задните улици – ...
  419 
По-трудно, казваш, няма да се случи,
но мисля, че не си напълно прав.
Денят ни често, като вярно куче,
привлечен е от нечии топъл праг.
Скимти от радост. Погледът блуждае. ...
  804  23 
Сизифово слово
Безпътицата ли те ражда?
Или една несподелена жажда
витае неспокойно в мене
и пъпли в будните ми вени? ...
  398 
В поток от хора движа се без време,
облечени във същност сива...
Да съм различна е огромно бреме,
да съм дива, непоколебима!
Сякаш всички черно бели са ми, ...
  454 
"Вулканите захапаха оголените задници на слънцето.
Те бяха девет" (Вячеслав Остър)
Една сълза заседнала ме връща
назад към първоспомена за Сириус.
Звезда на първородната ми Същност ...
  1790  19 
Какво е бъдещето -
сън изпълнен с хиляди надежди,
сън, в който вечната душа,
все млада, хубава изглежда.
Химера с неизвестен край, ...
  906  17 
На тънка струя изтича пътят.
Песъчинка по песъчинка,
нишка по нишка...
Неравността определя силата.
Преживявам събития, ...
  426 
Дай ми силата да замълча!
Смислите се раждат и умират,
но след тях остават пустош и тъга!
Думите тревожно рикошират
върху неукрепнали места ...
  603  17 
Изменчиви са чувствата, делими!
Не са обичани от никоя жена!
Ти искаш все неща простими
Забравил, че обичта е скрита в дълга!
Нали и аз все искам да съм права. ...
  617 
В "балкана" са и пак копаят,
да търсят редки старини,
студентите ни нещо правят,
и не от вчера - от лани!
Копаят все по върховете, ...
  305 
Колко пъти протегна ръката за милост?
Колко мили изходи на сън?
Колико пъти разказа на другите мъдрост?
Колко хули преглътна на ум?
Колко пъти си даде на просяка хляба? ...
  682  10 
Недей да се завръщаш, нежелана.
В онази тиха, бяла слепота!
Там никой не очаквате засмяна
В косата ти проблясва белота!
Там всичко е замълкнало отдавна ...
  531 
РАЗТВОРЕНА В СЕБЕ СИ
Разтворена в себе си, с пръсти
дъга пъстроцветна рисувам.
В роса за прозрачно ще бръкна,
пак пълен мигът образувам. ...
  1083  27 
Ти се стремиш към поетична слава.
"Безсмъртие" е твоята мечта!
И аз, от все сърце, ти пожелавам
да те четат до края на света!
Но славата ...
  522 
Безразличие
За помен свещи и рождени дни,
за празници и мъка до забрава...
Свещта не пита за кого гори...
Безразлично бавно се стопява... ...
  1829  30 
Мрачна сянка в ъгъла стои.
Кой си ти?
Какво ли искаш тук от мен?
Аз вече съм сломен!
Нямам сили - идва края. ...
  370 
Предложения
: ??:??