20 515 резултата
Родих се в криминално време…
Дали поисках?... Може би… Защо?...
Животът се търкаля след промените
подобно воденично колело!
На този свят свят е всичко уникално, ...
  532 
В памуковите мои ниви пусто е –
из тях, навярно, ангели са легнали,
почиват си, а вятърът се гуши
в крилете им, додето дойде светлото.
И – тръгва подранилият берач! – ...
  472 
Няма го Ромео и Хамлет, Снежанка и Пепеляшка -
няма в живота мечта сбъдната от порив -
няма щастлива случайност
и няма чувство силно до плюс безкрайност.
Навярно не подхождам на този свят - ...
  491 
Ще продължи животът ми, дочакал есента...
Безвремието - изпепели жарта в камината на лятото.
Настъпи пустота... до оня миг, когато
осъзнах, че всеки от сезоните си има свое име
и неповторима красота... ...
  661  13 
Години през нас преминават,
a ние през спомени тичаме,
едничка морална отвара
и шанс да запазим душите си…
На времето в малки пътеки ...
  924 
Ще искам от утре да не съм романтичка,
в простора да литвам неуморна,
сред градини да бъда и аз цвете,
а нощем звездно небе да ми свети.
Ще искам от утре да не съм поетична ...
  783 
През мен
светът
навлезе
и закрачих бързо аз
по белите му тротоари. ...
  3556  67 
Разплете облак свойта мрежа
и розов залез се показа -
деня, за да изпрати.
***
Криле сме аз и ти на птица, ...
  645 
С длето дълбаят
по лицата ни
годините...
Оплешивяват не само
мисли и коси... ...
  458 
На Хаваи - плаж, море.
Във Африка - децата скелети.
Земята на импулси се тресе.
Бели робини. Мафиотско време.
Мулета пренасят дрога. ...
  763 
БОРБАТА
Вървиш след своя зов резонен,
по пътя сблъскваш се с „реликви”.
Веднъж приет, веднъж изгонен,
се сещаш за прасето с тикви. ...
  428 
Бавно по асфалта крача,
не бос, по джапанки,
тихо ме обгръща здрача,
настъпва час за гатанки...
Само че, те са за децата ни, ...
  631  13 
Размисли
Понякога стараем се до болка
да бъдем честни в своето откровение.
Понякога стараем се до лудост
да бъдем смели в нечии очи. ...
  1040  18 
Когато майките умират
в душите ни откъсва се скала,
сърцата ни в пространството се спират
на всяка стъпка с име самота!...
Когато майките умират ...
  1879  13 
Аз знам, и не един е случай:
в недрата изворът се скрива,
набира мощ и се отключва
на воля струя с нова сила.
И с нас е тъй – живот тече, ...
  427 
За Женската любов...
(разсъждение по зададена тема)
Загадка е всяка Жена на Земята
и век да си с нея- е пак непозната!...
И първо донася нектар за наслада, ...
  597 
В небето злите сили спорят.
Стъмни се целият екран.
За тъмното над нас се борят
с гнева на този свят събран.
Вселената е разярена. ...
  527 
Не знам къде вървя, къде отивам,
отново ли по пътя се загубих?...
Дали се отклоних или заспивам
премазана от дневните заблуди?...
Напред е пътят, там ли е доброто?... ...
  653  13 
Различни на цвят са мечтите на всеки –
копнежът за святост, гладът за любов.
Изпъстрени с трудност житейски пътеки
в променлив живот от щастлив до суров.
Доброто, изглежда, е в ярка окраска ...
  567 
По хълма Бог се спусна с колело,
ветрееше се бялата брадица.
И надвечер поспря в селце едно,
непрелетяно – даже и от птица.
А къщиците с хлътнали врати – ...
  1282  15 
Вятърът безмилостно пронизваше листата на дърветата.
Небето бе прогизнало в кръв.
Нямаше жива душа на хълма освен войнът, който чакаше своята гибел.
Яростта бе оцветила очите му, те блестяха с ослепителна светлина, косите му се вееха.
Изведнъж само черен гарван прелетя, като знак, че смъртта наближава. ...
  512 
Тъмно е и няма светлина,
вървиш студено в мрака,
бродиш и пронизва те злина,
сякаш стои и с остър нож те чака.
Тишина сковала е земята, ...
  763 
Планетите ми предвещават -
нещо хубаво ще ти се случи,
като наивник им повярвах,
работа и живея, и не ми е скучно.
Не ми е скучно - дар имам от съдбата, ...
  727 
През чуждия плет
Нощ и ден, втори месец работя
за човек, сбъднал мойте мечти:
с дом-палат във Мадрид и със доход,
пет живота да бъде пресит. ...
  567 
Пътеводна Светлина
Из Лунната пътека в небесата,
премина в бяло някаква Мечта,
с въздишка бе поела в Необята,
да срещне смело своята Съдба. ...
  1154 
Последна цигара от гняв и празнота ще запаля и дано отровата в нея разяде всяко кътче тъга в мен, като димът гъст от устните ми да излети.
И ето, пламна тя горката, дано цялата изгори и тайничко се моля съдбата ù да споделя.
Сивата мъгла замъглила е съзнанието ми, но зная, ще дойде вятър силен и ще ...
  507 
Аз чувствам туй безвремие
как стича се през моите телеса.
На полушарията времето
отеква в моята душа.
И мислите ми спират да текат. ...
  1205 
СПОМЕНИТЕ
Когато налегнат те спомени стари
И в тъжна носталгия те потопят,
Недей да си търсиш в пиянство другари
И сълзи не давай в очи да блестят. ...
  408 
Моят дом е Земята, човече,
моят корен, България - рай!!!
От небето я гледах увлечена
и родих се от този безкрай...
От моретата синьото взела, ...
  682  12 
***
В юмруче
прибра се небето...
светът отесня...
...а нататък...
и докрая... ...
  1564 
Аз знам, че Истина една
за всички
няма.
Не е създавана
до днес... ...
  428 
МРАМОРНА САГА
В парка, избелели
Статуи стоят.
Много са видели
те на този свят. ...
  488 
Няма нищо по-кратко от живота
и нищо по-дълго от смъртта.
  587 
Урок по летене
Най-напред помисли за какво ти е.
То - летенето, не е за всички.
И със сигурност не е емоция,
нито някаква детска игричка. ...
  1399 
Непробудно тиха, тъмна нощ.
Лампа под стрехата ярко свети.
И по жребий неизменно лош,
идват пеперудите напети.
Сякаш, че пияни идат те ...
  565 
За домашния дух и Малкия принц
И понеже си зная, че Малкият принц не е плитка лъжа,
а пък чувам през ден, че планета на розата няма,
съм запазил за всеки, на който по нещо дължа,
дълга сламка прозрачна от есенна шепотна слама. ...
  796  13 
ЗА БЕЛИЯ ЛИСТ
Листът бял пред мен стои –
тих, самотен, тъй достъпен.
Гледам го – не се бои,
сам, всред вятър непопътен. ...
  462 
Аз цял живот със себе си се боря,
баланса търся в своята душа...
Съзнанието сякаш е прозорец,
а разумът - олтар на мъдростта...
Пак търся мъдростта на небесата ...
  593 
GUTTA CAVAT LAPIDEM(1)
Капка камъка дълбае,
дълбае капката следа,
следата спомени чертае,
капката, когато е сълза. ...
  1569 
Човек, където и да ходи,
към себе си се все завръща.
Повлечен от житейските несгоди,
пак края роден, мил прегръща.
Несетно дни са отлетели ...
  507 
Предложения
: ??:??