248 234 резултата
Даже утре... мен да ме няма...
ще съм скрита... някъде... тук.
Откровена... До глупост ли пряма...?
Но оставих... към мен... има път.
В грешни рими, объркани строфи ...
  270  12 
Може би лятото ще трае вечно
и ще тичаме безгрижни.
И може би ще съм със тебе
и нищо няма да ни липсва.
Може би отново ще те срещна. ...
  168 
Блестят хиляди звезди над Смолян,
а аз ги гледам и на Господа се моля -
да начертае път, следа, малък белег в небесата
и да ми покаже къде се тази вечер крият чудесата.
Да ми покаже пътя Той към хладната гора, ...
  109 
В Е Ч Н А Т А К Н И Г А
Къде си ти,къде съм аз?
Този път,на мен се размина
силата на ураганния бяс,
роден от проблеми неразрешими. ...
  110 
Монотонността лесно се превръща във магия
Стига да знаеш как се ползва въображение
Създадох образи, които от ума си трудно ще изтрия
Ден и нощ мога да влача поглед по това изображение
Нощ и ден мога да изхранвам илюзии ...
  367 
Къде са днес – Околчица и Вола?
Къде потъна – Ботевия вик,
разтърсил до звездите небосвода.
И станал част от Божия светлик!
Нима заглъхна битката при Драва? ...
  154 
Червено като безразборно разпиляни на чиния зрънца от нар. Проблясващи като гарафа вино при запалена клечка кибрит..
Червено като страна на лицето му, на която е спал доверчиво цяла нощ. С отпечатъци деликатно оставени от калъфката на мека възглавница..
Червено като следи от нейно червило по огледал ...
  145 
След полунощ
Съдбата спи и ангели сънува,
докато аз душата ѝ държа
и в мислите си като в златна люлка
нежно я издигам над света. ...
  167 
Без ерудиция,
кондиция
и дикция,
но с меруд(иц)ия.
Широк екран, ...
  124 
Ще трябва да те нося в самота,
защото ти си дух невидим.
А щом политнеш с птичите ята –
от моя синева ще си отпиваш.
Ще трябва да те прося от смъртта, ...
  135 
НЕОНОВ ДЪЖД
... когато край хотела „Плаза”
нахълтат зимни ветрове,
и кацне гълъб на перваза –
да клъвне с теб трохичка-две, ...
  126 
Къде е зимата?
Отвън, на прага,
но вътре римата
на топло ляга
от двама гушната, ...
  268 
Long ago there was a powerful king,
He was generous, just and defined.
But there was on the Earth a thing
That was from him declined:
Although he loved his wife a lot, ...
  189 
Светът приключи с този ден,
поседна плах и уморен...
Как вярата едва угасна?!
Дали все още се вълнува?
Нима отново нея чувам? ...
  145 
Дадеш ли дума, няма път назад
и няма извинения банални.
Дадеш ли дума, даже хитър хлад
не ще зашие нишките финални.
Дадеш ли дума, стой зад своя вот ...
  122 
Килим от листа
Вървя към нашето село, към дома,
отварям си вече сам пътната врата.
Стъпвам на килим от разноцветни листа,
лозови листа обагрени от есента. ...
  112 
Помня, през годините ми детски,
как нашите учителки замествах…
И учител-студент – сякаш вчера
в часа аз смутени деца приветствах…
Но май от тях повече смутена, ...
  116 
Завръщам се по стъпките на тези,
които се отдалечават бързо
от спомена с несигурни протези,
завързали живота си на възел.
Завръщам се към печката с бакъра ...
  382  13  15 
Младостта си отива и е ясно това
Не от белите жички по моята глава….
Песен на Михаил Белчев (1977г.)
по текст на Недялко Йорданов
Младостта отминава в календара жесток, ...
  311 
Учи се да не зъзнеш в любовта,
когато, както, колкото, където.
Препълнени са другите блюда,
а твоето прилича на решето.
На дупчици го времето дълба, ...
  201 
В старото злато на вчерашен ден
търся утеха, но няма те с мен!
Сянка ли, спомен ли трепна с крила?
Ангел в сърцето ми вае кивот,
пише с писец бял: „Добро естъ животъ“. ...
  155 
Дъждовно утро с ноемврийски порив
до есенно така ме наваля
и мокра съм, щастлива съм до корен,
и весела съм, чиста, не боля.
Навярно зима идва неусетно, ...
  153 
(по Рей Бредбъри)
Вещица съм, знам една магия,
в шепите си крия чудеса.
Нощем се превръщам във стихия,
сутрин съм по-нежна от сълза. ...
  225  18 
Човек:
Не вярвам в тебе,Боже!
С какво помогна ми изобщо?
Само да ме наказваш можеш
и никога да не ме поглеждаш! ...
  98 
М А Ш И Н И С Т И
Планина,връх,хоризонт безграничен,
облаци отвред пъплещи,задушаващи-
кълбета от пара взора потискат,
зловещо затишие-светкавици,трясъци,страх завладяващ. ...
  76 
Безкрайното случайно ме повика.
Аз бях и съм и ще, и вчера, утре и сега.
Преброих го и усетих, че сме си прилика.
Извираме и вливаме се в една река.
Кръговрата нежно ме прегърна. ...
  115 
Искаш да знаеш как те обичам -
като дъхаво хрускаво крайче
на хляба, току-що изпечен.
Защо те обичам ме питаш -
защото се чувствам до тебе ...
  260 
Нищо, че вече съм голяма
дядо Коледа ще помоля
/само да не научи мама/
нов татко ще си измоля.
Този в къщи не го искам ...
  292 
Не ме обичай! Думите ми парят.
Погледнеш ли ме скришом – мой си вече.
Камбаната си претопи звънарят,
сънува ме монахът всяка вечер.
Не ме обичай! Толкова невинна ...
  196 
Спокойствие ли? В зона земетръсна?
Бушува лава в тънките ми вени.
В пожарища умирам – да възкръсна.
Любов безсмъртна, като птица Феникс.
Душата ми е огнена богиня, ...
  162 
САМОТНИКЪТ НА СЕДМА МИ ПЕЙКА
… седя самин на Седмата си пейка и си провождам миналия ден –
хем лятото от мене си офейка, хем зимата е зинала връз мен,
и чудя се понявга и се мая? – пред туй, що занапред ми предстои,
не смогна ли да свържа двата края, ще ги рисувам с розови бои, ...
  81 
ДВОРЧЕТО НА БАБА
Разчорли вятър вехтите асми
и дядо пусна пилците на двора,
и курника със слама зазими,
наръси го с игличките на бора, ...
  127 
Градът си е същият, хората – същите,
но някак присвиват душици унило.
рисува димът по небето над къщите
пътека за зимата с черно мастило.
Жълтеят такситата, сякаш са весели, ...
  181 
ТВЪРДИ ГЛАСНИ ЗА ШЕПОТ
Ние може да плачем –
много силно и искрено,
да кълнем след палача,
да ругаем потисника, ...
  147 
Аз още вярвам в тебе, белобради дядо,
макар че съм пораснала с година.
Нетърпелива съм и се надявам
че пак ще спреш със Рудолф до комина.
И зная, пъргавите ти джуджета ...
  347  22 
НЕДЕЛНА НЕЖНОСТ
Неделя. Безпределна тишина.
По улици. Градинки. И площади.
Ще кажеш, че е минала война.
В безмълвиците вече ми се гади. ...
  127 
Силно… Слънцето печеше
над поля и градове.
Слонче… в жегата вървеше
редом до едно момче.
А момчето - в тази жега ...
  192 
Дядо Коледа, прости,
непослушничка аз бях,
с мъничките пакости,
може би се поулях.
Мама каза ми: "Поспри! ...
  311 
Под покрива на моята душа
се приюти като ранена птица.
В сърцето огнище си направи,
разпали го със плаха искрица.
Градини в мен пося прекрасни ...
  70 
Старинни къщи с
дворове запуснати.
Открехнати приканващо врати,
или заключени със катинари.
Рози и люляци ...
  113 
Предложения
: ??:??