249 034 резултата
Краят на годината поглежда към началото –
студени сиви улици, премръзнали лица,
часовник стрелящ тишината със махалото,
очакване, с което тръпнат малките деца.
По клоните безмълвни на дървета пусти, ...
  115 
в памет на генерал Владимир Вазов-командир
на 9-та пехотна Плевенска дивизия
Не ме утешавай с ракия!Тя ще бъде добавен етикет.
Ще съжалявам,щом се напия; и бъдат дните ми в ред.
И ще пропусна салюта с песни за миналите ми дни... ...
  174  11 
Във свое време
в чашата уиски
или пък във бутилка вино
но червено
като кръв и истина ...
  185 
Измина поредна година
на радост, на болка, мечти...
Изплете пак цветна градина
от трепет, от нежност, сълзи...
Изминаха дни на тревоги ...
  118 
Ето я - стои на прага.
Усмихната е и напета.
Изглежда ми приятно блага
Две хиляди двайсет и пета.
Тя закачливо ми намига. ...
  154 
майки
на (на пътя)
убити
разбити
от удар ...
  168 
АВТОПОРТРЕТ СЪС СНЕЖИНКА
... вятър скита на кокили в заснежените нивя –
тръни и валма бодили с бяс в корията отвя,
слънчицето се нагрочи – сури като дим в кюмбе,
облаците тежки плочи мъкнат в ниското небе, ...
  131 
В очакване притихна светът
и започна обратно броене,
тя приготви се тихо за път,
за последно подгъна коле́не.
Беше млада, изпълнена с вяра ...
  246  14 
СИРОТНИ БРЕГОВЕ
Тази любов си отиде,
а да се върне – едва ли.
Другият става невидим.
Време е да я прежаля. ...
  195 
ДВЕ ВОДКИ „SMIRNOFF“
… за мен навярно мислиш, че съм луд,
че абсолютно станал съм излишен? –
по цяла нощ разлиствам вестник „Труд“,
но нито ред за тебе той не пише, ...
  146 
С едно само круше Красьо Черния
нокаутира, сиреч „разкраси“
магистрат- системата –
правоверната.
  102 
Къде е бащината къща?
Домът, където всеки някога се връща
И всяко кътче ти говори
И някой спомен ти отвори
И миризми за минали неща ...
  132 
Опитвах като другите поети
аз рими интересни да създавам.
Щом Слънцето над нас за всички свети,
не исках в сянката им да оставам.
Защо стихът ми скучен е, открил съм ...
  107 
Снегът е вяра
и бели чудеса,
снегът отваря
възторг и небеса.
Вратата снежна ...
  148 
Понякога
Понякога тъй много те обичам,
бледнеят най-красивите слова
и думите, с които те наричам,
целуват тебе с нежността. ...
  251 
Замислен, Островръхчо се запъти
зад ъгъла към детската градина.
Заобленчо, тъй както много пъти,
след него се търкулна, че двамина
да бъдат – ще е весела играта. ...
  217 
Година пълна със Обичане
изпращам, а до мене пак си ти.
Любов взаимна все така си имаме
и кошничка със дъхави мечти.
Подаръци целогодишно си раздаваме ...
  180 
Н О В О Г О Д И Ш Е Н П О Д А Р Ъ К
Живеем в колба с красивото име Земя,
изпълнена с много видово разнообразие-
безкрайна,житейска пътека зачената в грях,
осъзнат единствено,само от Разума. ...
  128 
Коя си ти? Дошла от свят далечен,
укрила във косите си от слънцето зари,
превърнала съня ми в неспокоен блян
и в страст забравените ми мечти...
Отрова или лек за вечните си рани ...
  150 
РОЖДЕСТВО Е, ХРИСТОВО! И бялата радост -
светлоока, прощаваща, тихо вали…
Но от друго, далечно небе - озверяло,
пада смърт! … пада ужас и болка!… Нали?
Някой знае ли с колко човешки живота ...
  193 
Коричката корава, приседлива,
годината сега ще отнесе.
За път навярно. Вече си отива,
проскубана като дръгливо псе.
Каквото взе, то чума го завлече, ...
  138 
Аз не искам за себе си нищо
в този свят, нито в оня дори.
Бял овен, бяло руно разнищил,
скрих дълбоко в бездънни гори.
Нека другите бъдат щастливи ...
  314  15  15 
Времето се застуди,
сняг започна да вали.
Шапки, шалове палта
пазят всички от студа.
Коледа озарява с ...
  264 
АВТОПОРТРЕТ С МУШКАТО
... понякога съм толкова раним, че сигурно приличам на мушкато,
на изфирясал в облаците дим, на залез – разпилял кервани злато,
на малкото синигерче в ръжта, което – ужким, пее? – а писука,
и на момче, прескочило плета, наместо да премине комшулука, ...
  176 
по прозореца
кротък дъжд през декември
носи почуда
танц на снежинки
прониква в мислите ми ...
  114 
НОЩЕН МЪЖ
Циганското лято си офейка.
Сякаш че потъна вдън гори.
Мракът просна дрипава жалейка.
И Луната в облака се скри. ...
  175 
Не тъжи ! Усмихни се, светът е създаден от грешки.
Осъзнатата грешка простена е стъпка напред.
Ако можеш добро да дариш, направи го човешки,
тихо после тръгни и не чакай да дойде при теб.
И не спирай да търсиш, ще си намериш морето. ...
  201 
Днес всичките
пропуснати – "Обичам ви"
Излязоха от мен...
и ги видях...
Как тръгнаха... ...
  324  17 
Защото не умира, а се ражда
от истинска и неподкупна жажда
и влюбена в живота, тя намира,
щастлива смисъла си, не умира,
защото търси думите си бавно, ...
  196 
Аз не бях Пълководец. Нямах даже рапира,
ала често, на ужким – гледах как се умира…
И умирах за малко… И се раждах отново!
Със юнашка фланелка! И с палтенце готово!
После, слизах от коня, та на коня в краката ...
  194 
На Коледа животът е послушен,
смирява се в жаравата на огън жив.
Под парата на чайника опушен
прилича печката на стар локомотив.
За питката тестото втасва кротко, ...
  211 
Душата си заключих с девет ключа,
верига сложих. Тежка и ръждива.
Навярно на безмълвие се уча.
Покорството ли? Взе да ми отива.
Далече скрих и всичките огнива. ...
  159 
Да бъдеш министър днес е чест голяма...
Народът зимно дефилира:"С твойта мама!"
***
Голяма е радостта ти,мой обичан народе!
Хранят те с илюзии.Живееш в пародия. ...
  272  15 
Не се превръщай в сянка за каприз
на някой, който тъпче красотата.
Не пренебрегвай сутрешния бриз
и вятъра, понесъл свободата.
Не завещавай нищо на човек, ...
  184 
Няма късна любов!
Има рано избягало детство.
Дори и когато си готов,
нищо не идва лесно.
Няма минало свършено време. ...
  199 
РОМАНС ЗА НОЩНА ВАРНА
... вместо да върви на село, там да копа с пот на чело,
в Шишковата ми градинка наркоманът спинка.
Хищни нощни невестулки – дебнат градските патрулки,
джендър в рокля със дантела зъзне пред хотела. ...
  127 
Буря вилнее в замръзнали клони!
Брезата тревожно извива снага.
Връхлитат въпроси, куп... Милиони!
Дървото въздиша- дълбок е снега!
Бавно отпуска клони приведени, ...
  177 
към Бог напират -
и душѝте си при все
че татуират...
  146 
Какво спокойствие над тия къщи,
над тия борове, над туй небе!
декември 1990 г.
гр. Сливен
  154 
В Р Е М Е З Л А Т Н О З А Ж Ъ Т В А В Е Л И К А
Когато си тръгнал от нищото
и си се възкачил на върха,
не забравяй,че и други същото искат
и са готови,да ти забият нож във гърба. ...
  143 
Предложения
: ??:??