247 946 резултата
Умен е, който
умее и труд, дух, душа
и сърце е!...
  96 
Не сънувам морето безбрежно,
не тъгувам за теб, светъл блян!
Погалѝ ме насън топло, нежно!
В този свят бях от обич облян.
Помисли си, преди да си тръгнеш, ...
  122 
Кътче вълшебно ми дари есента
с пейка, слънце и дюли уханни,
с кехлибарено грозде и цветни листа,
с хризантеми, светлината събрали.
През клоните пъстри, протегна лъчи ...
  188  10 
Тихо е във мислите ми днес.
Устните ми не целуват!
Просто нямам интерес
и очите даже не сънуват!
Тихо е сред шумния ни град, ...
  115 
Отрупан с цветове е здрачът –
градът запалва светлини,
лукаво мами минувачи:
„Не стой зад къщните стени,
излез на въздух, погледни – ...
  159 
Послушен ли съм? Не съвсем,
но пък колко сладко гукам...
Накрая всички гушкат мен
забравили, че хич не слушкам.
И усмивката ми е голяма, ...
  98 
Живея аз без теб половин живот,
девет безсмислени години,
скръбта ми така и не отмина,
плачът никога не ми стига,
а споменът се затрива, ...
  66 
С Т Е Ж Е С Т Н А К Р А Й Ъ Г Ъ Л Е Н К А М Ъ К
Когато обитаваш дадена територия
и преражданията ти са ярки,сложни и пъстри,
встъпваш с единтичността си в история,
в която фениксът вечно възкръсва. ...
  62 
Аз знам, че си истински -
топка от плът... кълбо от чувства...
Преминаваш през мен като
мартенски сняг.
Между нас два орисани свята. ...
  76 
Обсебваш всяка моя мисъл.
Живея в теб, във мен си ти.
И за миг да съм се улисал,
сърцето ми със твоето тупти...
Защото ти си утрото добро, ...
  107 
И утре да умра – ден като ден,
нощес да е, да тръгна аз в съня си.
Ще потъгуват совите за мен,
небето на ноември ще се въси.
Не искам нито опело, ни трап, ...
  175 
ПЪРВИЯТ ЕСЕНЕН ДЪЖД
Небето върху Варна се нагрочи,
изсипа в парка тонове вода,
и кметът тротоарните си плочи
излезе да намести под дъжда, ...
  88 
ЕДНО ДЕТЕ НА МИРОВАТА СКРЪБ
Навярно стар, далечен мой предтеча
венчал ме е за Мировата скръб?
Живея си – и никому не преча –
и никому не съм обръщал гръб. ...
  129 
Обичам те, родна Албена!
Хем синя си, хем си зелена!
Обичам на лятото дните,
в които посрещам вълните!
Реката с морето се среща ...
  132 
Свиден спомен ...
Как помръкнала стои лозницата –
сиротна е нашата къща…
И тъй на прага, любим спомен бликва,
в детството ми светло се връщам… ...
  126 
Какво за теб е нищото?
Можеш ли да осмислиш нищетата?
Нищетата... Звукова картина на празнината
Нищетата... Една красива картина на тишината
Но знаеш ли каква е щетата от нищетата? ...
  83 
Другата страна на стената
“От другата страна на стената ?”
Тук стои вързан бял кон.
Бял кон с освободени очи.
Има прах, шум деца и мухи по земята. ...
  88 
"Почивка за нас от първия работен ден.
Много се уморихме - колегите и мен.
За половин година правим една алинея,
държавата си е моя, нека си поживея!"
  285 
Душата ми е сита, а отвъд,
отвъд блестят сто хиляди искрици!
Прилича ли сърцето ми на съд,
събрало обичта на две зеници?
За миговете силен земетръс ...
  97 
Ех живот, кажи ми... Защо все още съществуваш?
Защо ме караш да творя!?
Щом може лесно да ме игнорира,
една машина без душа.
Защо живеем, щом сме променими... ...
  101 
Преди дни, на три ракии
и букетче карфиол,
в есенните - тъжнотии
аз поседнах полугол
под надзора на… Луната, ...
  274  16 
В последната декада на октомври
вървя към гребена на своя залез.
Дали съм аз бродягата бездомник,
в когото скалпела на бъдещето прави разрез?
Отхвърлих другите – ненужните ми вече, ...
  197 
***
Катинара от душата си махни!
Разбий го на парчета най-добре.
Прегърни съдбата си,
не се разминавай със нея!...
Не се залъгвай! ...
  83 
на
щастието любовта
приста̀на - свѝше призована
  119 
Човек роден е от водата:да плува и да се възземе.
И богатството зрее,когато почита родовото семе.
Излишеството жертва време,а времето е оскъдно.
Може дяволът да го отнеме и скрие в отвъдното...
Началото за миг живее сляпо,но проглеждат дните; ...
  147 
Аз съм приказка
от него написана,
и когато
се чувствам обичана,
ставам дом ...
  145 
Баба си отиде със мъгли
и потъна в тях образът й светъл.
Оттогава през ноември все боли,
а баба ме гледа от небето.
Зная, тя не иска в очите ми сълзи, ...
  61 
И мама рече:
,,Как, деца, ме слу̀шкате,
когато никак
не гасѝте кру̀шките
и то̀ка не пестѝте?!..."
  108 
Колко трудно
аз заспивам
през последните ми дни.
Нищо чудно,
май умирам, ...
  133 
Вярвам в утрото, което няма да настъпи...
В нищото разтваря се и този ден.
В залеза отлитат пеперуди -
най-погубеният е спасен!
Протегни ръката си към мене, ...
  200  11 
ЧАША СОК ОТ КИВИ
… понякога забравям, че съм стар – почти като Байкушевата мура,
че на калъч търкалях своя зар, пък и съдбата беше с мене щура,
пързалях се в измамни синеви и сривах се във мракове зловещи,
и в моето горчиво „Се ла ви“ изгарях – сякаш в доменните пещи, ...
  163 
О теб да залепна,
не се отделя,
цял в тебе полегна
и не се родя.
. . . ...
  123 
Човек избира
сам - дали и на кого
да се опира;
най-добре - на свише, за
да е с душа спасена...
  271 
Поскърцва вехтата каруца
край килнатия, прашен плет.
Кобилата с взор сведен куца –
мъгла, униние навред.
Млад – каруцарят, с черна шапка ...
  294 
Сърцето само постави си присъда
да бъде твое даже след смъртта,
загърби всичко, във което вярва
и те допусна смело в моята душа.
Но те изгуби преди да те намери, ...
  118 
Г О С П О Д Е Б Ъ Л Г А Р И Н
Хора,огледайте се,ослушайте се,осъзнайте се!
Ние сме само прашинки
в огромната Бездна на Космоса,
изтъкана от от закони,превенции и традиции. ...
  154 
В тихото на мрака все те чакам,
примигващо да ми се присъниш,
капки восъчни горещо те оплакват
и като в роман очаквам да се сбъднеш.
А тишината ми мълчи пак с твойто име ...
  87 
Недей ме пуска, моя болко!
Ако ме пуснеш, ще се пръсна.
Ще издържа, но още колко?
До утрото. А нощ е. Късна.
Не ме оставяйте, свирачи! ...
  159 
Крадци крадат ме всеки божи ден.
Безбожници.
Всичко крадат: песните, дрехите,
коня с каруцата, пътищата, земята,
водата и занаята. ...
  81 
Идва време, което не пита
дали го чакахме, търсихме, искахме...
То настъпва неусетно и не канено,
както есента пристъпва тихо
и напомня със своите багри, ...
  70 
Предложения
: ??:??