248 234 резултата
Легнах снощи,
във сълзи,
причинени от снимки стари.
Колко нощи,
колко дни ...
  154 
Объркана душата ми преброди
най-тъмните си кътчета сама,
безпътна безнадеждно скиташе
на мислите в безкрайната гора.
Предавах се без битка на страха, ...
  140 
Там гларусите крият се зад немите комини,
а аз изгубих се във този древен град...
Потъвах и изплувах в погледите на туркини
и сякаш бях намерил друг неземен свят.
Тук две реки се сливат, както сливат се две съдби. ...
  279 
Зад силиконовите устни,
зад привидно съвършеното лице
и фигурата в скъпи дрехи,
ридае празно счупено сърце,
което чака истинска утеха. ...
  103 
И капят, капят тихичко звезди,
луната с пръсти сребърни бразди,
препълнената ми с въздишки чаша...
Безброй звезди... Една да беше наша,
ала не би. Нощта е саможива, ...
  134 
Октомври си тръгна тихо, без нищо,
замина далече по пътя напред.
Нивите пусти сега са летище,
остана за вятъра джобен билет.
Рисува простора смело ноември, ...
  155 
РИСУНКА НА ЛЮБИМАТА ЖЕНА
... понякога във вашите компютри рисувам ви я с Б-2 мек молив –
Жената, след която всяка сутрин си казвам, че светът е тъй красив,
две обечки, камея, тъмна шнола – и рокличка надиплена – солей,
понякога сънувам, че е гола! – дошла да ми рече едно: – Здравей! – ...
  138 
It
Its answers are so much in details,
It's capable to do all our tasks.
It makes the best in services and sales,
Imprudent questions it would never ask
It leads statistics of all our searches ...
  189 
Гласуваме, гласуваме -
затуй ли съществуваме?
  181 
Помня как с насълзени очи
пийнал, татко през зъби ми каза:
"Чуй, от мен запомни - не бъди
тиха, кротка трева - да те газят!
Трън бъди - и зъбат, и бодлив, ...
  225  12 
Изтече времето ти с мене
като дъждовен плач в олука.
Нима сме вече примирени
и праведна скова ни скука?
Защо не мога да протегна ...
  186 
народните будители - сред мрака -
озарители - блюстители на
светлината и
човещината
  108 
Забеляза ли горе сокола с крилете разтворени?
Или мравката долу, поела огромен товар?
А дървото отсреща с големите жилави корени,
непокорно пробили дебелия селски дувар?
Те воюват докрай, не пестят и последно усилие, ...
  273  13  12 
Работя във фирма международна,
Очаквам заплата благородна.
Прекаляват с дневната норма,
има нужда от реформа.
Вдигане на заплати бе чуто, ...
  135 
ЦИГАНСКО ЛЯТО
... денка си октомврий натовари
и потъна в мировата скръб,
облаци – небесни катунари,
влачат небесата ми на гръб, ...
  114 
Децата са нашите будители!
Те от край време са най-мъдрите ни учители!
Вместо тях да възпитаваме, себе си трябва повече да изкусуряваме.
Децата най-верните другари, най-будните мъдреци - те даряват ни неизбужни тревоги и най-светли дни.
Будител най-голям е всяко дете! ...
  141 
В живота – изречението сложно –
под слепи думи скупчват се мечтите.
И сбъдването тяхно невъзможно
изглежда. Но примамват висините
крилата им и с дързост ги даряват. ...
  231 
Уиски чисто,
яко бяло,
в комбинация със сълзи.
Самоубийство
с моето тяло, ...
  127 
Баба Пена с дядо Гено си живееха спокойно
в скромна къща, построена в село Горно нанадолно.
Пена бе доячка първа някога в Текезесето.
Гено мускули напъвал – общ работник по Жепето.
Тръгваха от къщи рано, връщаха се късно после, ...
  73 
"-Боже,колко мъка по тоя свят,боже!"
Из "По жицата"
Йордан Йовков
Отвсякъде мъка приижда.
Отвсякъде извира тих стон. ...
  206  13 
Колко ценно е да съзерцаваш
там - в две кехлибарени очи,
светове, може би създадени
още отдавна, още отпреди.
А тогава ти дали ще видиш ...
  159 
Детството е птичка нежногласна
и лети в безоблачно небе.
Тя е и вълшебна, и прекрасна,
и дъгата е във нейните криле.
Кацне ли, отишло си е то ...
  151 
Спри, сърце! Недей ми говори!
Зная вече всички твои тайни!
Даже и гласът ти да мълчи,
чувам те по начини незнайни.
Неспокойна правиш ми нощта, ...
  153 
Сайтът ни, си има Шиши.
Като този в ДеПеСе.
Сигурно е с четри висши,
щом измисля гласове.
Анонимно с тях, гласува. ...
  699  15 
Събудих се! Нищо, че навън е още тъмно.
Наоколо аз виждам вече светлите лъчи.
Обединени заедно будители сме! Светим!
Човеко! Събуди се! Започни да светиш ти!
  120 
Да си го кажем честно
и аз не съм прекрасна ,
ама и вие не сте ,
точно обратното е .
То моите слабости ...
  273 
Утро е, почвам деня си с кафе,
поглед към пресата и БеНеТе-то.
Бързо минавам през речния Фейс
и мисълта ми полита проклета.
Как си със здравето? Спа ли добре? ...
  148 
Сълзи,сълзи,сълзи...времето знае,
че болката в тебе гори,горчи!
Тъжен си ,самотен сред близки...
не спиш,о от одавна не можеш.
Мислиш,кроиш,на надеждата вярваш!? ...
  122 
Сребристи примки и блестящи нишки,
мъгли от горест, отлетели птици,
очи премрежени, тъги, въздишки
надраскан блок, осиротели скици.
Навред светът от разгневени хора ...
  380 
И слушам тези песни – стари, стари,
съседите надигат гневно глас,
трещят мотори и звънят китари,
и живо е безгрижното ми "аз"
По цели нощи с радиото пее ...
  152 
ПИСАТЕЛСКАТА НИША НА ПОЕТА
Дали защото адски изтрещял, във този свят не смогнах да се впиша –
живея в проста къщичка от кал – в писателската своя свята ниша,
събуждам се със птиците в зори, нареждам вързуници от дактили,
не са ми нужни слава, власт, пари – и, да ги трупам, просто нямам сили! ...
  90 
Изпратена съм свише -
за изпитание.
Валя поройно върху теб.
Не беше просто дъжд -
калта се молеше ...
  205 
Но сърцето ми
кой ще го сглоби
след онези дни,
дето го разби!?
Уж любов, ...
  112 
Аз и ти - две пейки самотни,
нямащи нужда край тях да приседнат,
научили трудно в живота,
че най-тъжна е мечтата последна.
Без нужда от случване, ...
  85 
Men do nоt know how to love.
They follow no romantic rules.
They always think they are above
of all of the courtesy tools.
Men always follow their desire, ...
  246 
Решение има
Въпроси има, но има също
отговори и на тях решение.
Времето е ценен капитал.
Пространството е капитал. ...
  183 
Сънувах те със друг,
пред мен!
Бях те оставил за минути.
Ти беше гола и на екстаза в плен!...
Дори не се зачудих! ...
  125 
СЕДЕМ КРАЧКИ ОТ ЕДНА КЪСА УЛИЧКА
Ухае на препечен карамел,
косите ми са с цвят на тъмен кестен.
Не се запитах всичко ли си взел
от непредизвестената ми есен. ...
  186 
Достигнах до края на мрака.
Не бе ли той всъщност безкрай?
Не ме ли накара да чакам
в градината Земния рай?
Отхапах от ябълка дива - ...
  177 
Събра земята тъжните листа,
обагрени в златисти силуети.
Затвори лято своята врата
и мирис на прохлада се усети.
Мъгла погали пъстроцветна шир ...
  113 
Предложения
: ??:??