20 516 резултата
Циникът и поетът
Циникът и поетът
се срещнаха край мен
и спора им в Кафето
подслушах без проблем. ...
Циникът и поетът
се срещнаха край мен
и спора им в Кафето
подслушах без проблем. ...
610
7
На 18 ме откри и ме поиска,
дори нахално ме превзе.
С бурен вятър
и без пристан –
заплувахме в едно море. ...
дори нахално ме превзе.
С бурен вятър
и без пристан –
заплувахме в едно море. ...
579
Човекът е трошица от вселената –
миниатюрен, жалък и нищожен,
човекът толкова елементарен е,
а животът – твърде сложен...
Човекът е прашинка незначителна, ...
миниатюрен, жалък и нищожен,
човекът толкова елементарен е,
а животът – твърде сложен...
Човекът е прашинка незначителна, ...
2506
2
6
Човек след себе си следа оставя,
но само ако с душа е бил.
И никога не го забравят,
ако е нещо ценно сътворил.
След себе си следа за да оставиш, ...
но само ако с душа е бил.
И никога не го забравят,
ако е нещо ценно сътворил.
След себе си следа за да оставиш, ...
1128
Така е от най-древни времена -
похвали има ли, ще има свади...
върти се все във страстите света -
един е с тебе, друг пък нож ти вади...
Решил е някой, че е философ ...
похвали има ли, ще има свади...
върти се все във страстите света -
един е с тебе, друг пък нож ти вади...
Решил е някой, че е философ ...
750
17
Обичах всички твои слабости
и всички твои неизказани слова,
обичах твоите нелепи недостатъци,
но не – не бе достатъчно това!
Не бе достатъчно, но беше истинско, ...
и всички твои неизказани слова,
обичах твоите нелепи недостатъци,
но не – не бе достатъчно това!
Не бе достатъчно, но беше истинско, ...
539
1
Урок по богословие...
Добре, да речем: „Няма Бог!..” ... Но тогава?..
А колко е просто да имаше Бог,
че лесно за негова сметка минава
доброто случайно в светът ни жесток!.. ...
Добре, да речем: „Няма Бог!..” ... Но тогава?..
А колко е просто да имаше Бог,
че лесно за негова сметка минава
доброто случайно в светът ни жесток!.. ...
404
2
В театралното представление, на име "живот",
се опитвам да убия същността си, слабостта си... съвестта си!
Носейки винаги маската на победител,
единствено на това се прекланя и ръкопляска публиката!
Една истина: ...
се опитвам да убия същността си, слабостта си... съвестта си!
Носейки винаги маската на победител,
единствено на това се прекланя и ръкопляска публиката!
Една истина: ...
429
Искам да чуя различните мнения,
но в главата ми кънти само едно,
вече не се интересувам от другите,
тъй като се блъскам сама.
Спрявам се с различни ситуации, ...
но в главата ми кънти само едно,
вече не се интересувам от другите,
тъй като се блъскам сама.
Спрявам се с различни ситуации, ...
467
1
Пръст и Светлина
Унесено-отнесена,
разсеяна и разпиляна,
в гората тялото ми крачи,
духът ми плува на мечтите в океана. ...
Унесено-отнесена,
разсеяна и разпиляна,
в гората тялото ми крачи,
духът ми плува на мечтите в океана. ...
1122
8
Мини басня
- Не ме гъделичкай, че ако кипна! –
изсъскал чайникът на печката.
- Веднага ще ти изстине мястото! -
разгорещила се печката. ...
- Не ме гъделичкай, че ако кипна! –
изсъскал чайникът на печката.
- Веднага ще ти изстине мястото! -
разгорещила се печката. ...
1021
3
Не съм се спрял, не чакам безучастно,
о, и на мен ми времето тежи!
Аз знам, че всичко в мен не е прекрасно...
На стари лаври никой не лежи!
В живота гледам да се адаптирам, ...
о, и на мен ми времето тежи!
Аз знам, че всичко в мен не е прекрасно...
На стари лаври никой не лежи!
В живота гледам да се адаптирам, ...
386
1
Обичам дъжда, що чука
по прозореца на моята Душа,
и чисти всяка клетка, емоция, тръпка отрицателна...
и зарежда ни с положителна тъга -
незнайно защо позабравени неща... ...
по прозореца на моята Душа,
и чисти всяка клетка, емоция, тръпка отрицателна...
и зарежда ни с положителна тъга -
незнайно защо позабравени неща... ...
758
За малко отдих крак подвихме.
Преминали сме топлия Зенит!
На хубавото Минало се възхитихме,
но Хоризонтът ни остана скрит...
О, толкова е хубаво, когато, ...
Преминали сме топлия Зенит!
На хубавото Минало се възхитихме,
но Хоризонтът ни остана скрит...
О, толкова е хубаво, когато, ...
520
3
До отворен прозорец-надежда
зъзне моята вяра в доброто.
Може слънце в кръвта да отглеждаш,
без да стоплиш дъха на живота.
зъзне моята вяра в доброто.
Може слънце в кръвта да отглеждаш,
без да стоплиш дъха на живота.
2473
23
Две листа сме... аз и ти –
ти - от роза, аз – съм пак...
... дъжд във твоите очи,
пада есенният мрак ...
Тъмна нощ расте в житата, ...
ти - от роза, аз – съм пак...
... дъжд във твоите очи,
пада есенният мрак ...
Тъмна нощ расте в житата, ...
547
1
Летях високо над тълпата.
Сън бе, бях птица крилата.
Видях болка, страх и старост.
Но видях също и любов, и радост.
Някъде там зърнах лъч надежда. ...
Сън бе, бях птица крилата.
Видях болка, страх и старост.
Но видях също и любов, и радост.
Някъде там зърнах лъч надежда. ...
750
Покаяние
Какво не бях... и бях ли винаги в живота?
Света до пазвата люлях и люлка му направих горе,
с треви я вързах – да проходи като млада бога.
Над нощвите кадях тамян до съмнало, ...
Какво не бях... и бях ли винаги в живота?
Света до пазвата люлях и люлка му направих горе,
с треви я вързах – да проходи като млада бога.
Над нощвите кадях тамян до съмнало, ...
521
2
Като черни кръстове сред кръстове
пак жените ще разнасят жито
и молитвено ще сплитат пръсти,
ще преглъщат сълзи неизтрити.
После ще разтворят пак месали, ...
пак жените ще разнасят жито
и молитвено ще сплитат пръсти,
ще преглъщат сълзи неизтрити.
После ще разтворят пак месали, ...
675
4
Помъдряване
На Г. Драмбозов
Понякога
по нас връхлитат дни
със стойност, равносилна на години. ...
На Г. Драмбозов
Понякога
по нас връхлитат дни
със стойност, равносилна на години. ...
727
4
Понякога и аз се питам,
и търся смисъла голям:
кое за плюсове да считам,
и накъде оттук-натам?!
С каква цел аз съм на Земята? ...
и търся смисъла голям:
кое за плюсове да считам,
и накъде оттук-натам?!
С каква цел аз съм на Земята? ...
464
1
Сърцето ми не спи.
То чака...
пороя в края на нощта,
когато в дебрите на мъчно лято
топи се в капчици роса. ...
То чака...
пороя в края на нощта,
когато в дебрите на мъчно лято
топи се в капчици роса. ...
858
Безброй преплетени съдби
в миг разделят се бързо, без утеха.
За кой ли път, уви, виновен е човека.
А там, в каютата, на пост,
в захлас заслушан капитана, ...
в миг разделят се бързо, без утеха.
За кой ли път, уви, виновен е човека.
А там, в каютата, на пост,
в захлас заслушан капитана, ...
868
1
Излезнах на брега,
за да видя
океана на съществуването.
И засвири
рибешкият оркестър ...
за да видя
океана на съществуването.
И засвири
рибешкият оркестър ...
933
3
Ако някога само за миг си помисля,
че вече не съм ти мила-
Вселената да замълчи!
Ако даже с мисъл или дума те обидя-
Вселената да закрещи! ...
че вече не съм ти мила-
Вселената да замълчи!
Ако даже с мисъл или дума те обидя-
Вселената да закрещи! ...
798
3
Тези четки ми пречат -
не става достатъчно пъстро.
Вземам боите с ръце
и рисувам, използвайки пръсти
Създавам хаос, а в хаоса свят, ...
не става достатъчно пъстро.
Вземам боите с ръце
и рисувам, използвайки пръсти
Създавам хаос, а в хаоса свят, ...
1027
5
Когато ме споходят страховете,
че нещо лошо, много лошо ще се случи,
не моля вече никой за подкрепа
да се опазя – просто се научих...
Когато ме разстрелват със обиди, ...
че нещо лошо, много лошо ще се случи,
не моля вече никой за подкрепа
да се опазя – просто се научих...
Когато ме разстрелват със обиди, ...
689
7
Когато те плени Свещената Тъга,
протяга се сякаш Невидима Ръка,
от Небитието и Вечността
ти сваля дарове красиви...
Започваш да твориш ...
протяга се сякаш Невидима Ръка,
от Небитието и Вечността
ти сваля дарове красиви...
Започваш да твориш ...
826
Със дявола се срещнах случайно
Зърнах го в среднощен локал
В ъгъла тъмен потайно
Пиеше вино от златен бокал
С поглед надменен ми каза „здравей” ...
Зърнах го в среднощен локал
В ъгъла тъмен потайно
Пиеше вино от златен бокал
С поглед надменен ми каза „здравей” ...
787
Екзистенциално*
...Нощта красива... Ярко пълнолуние...
Потръпва Вятър в сънния клонак-
замислям се: Животът е безумие,
но по-прекрасен да е няма как!.. ...
...Нощта красива... Ярко пълнолуние...
Потръпва Вятър в сънния клонак-
замислям се: Животът е безумие,
но по-прекрасен да е няма как!.. ...
671
4
Диогене, Диогене,
в бъчвата ни е добре.
В нея сладко се заспива -
сякаш си дете.
в бъчвата ни е добре.
В нея сладко се заспива -
сякаш си дете.
600
2
Септември кацна на прозореца
и гледката закри с крила.
Рамкира всички тъжни поводи
със тясна ивица вина...
Щом чукна с клюна по стъклата ми ...
и гледката закри с крила.
Рамкира всички тъжни поводи
със тясна ивица вина...
Щом чукна с клюна по стъклата ми ...
958
28
Днес трудно се живее,
днес трудно всеки диша.
Човекът не спира да копнее,
но дълбоко е затънал в киша.
Хората приличат повече на своето време, ...
днес трудно всеки диша.
Човекът не спира да копнее,
но дълбоко е затънал в киша.
Хората приличат повече на своето време, ...
500
Небето днес е без звезди, прекрасно е!
Омръзна ми да слушам всяка вечер,
че щом е звездно, значи е омайващо,
а щом не е, било обикновено!
Във префърцунени клишета лъскави ...
Омръзна ми да слушам всяка вечер,
че щом е звездно, значи е омайващо,
а щом не е, било обикновено!
Във префърцунени клишета лъскави ...
858
13
Заключваш самотата -
в ъгъла.
Песен на капчук!
Зашеметяващо безвремие,
безмълвен стон – ...
в ъгъла.
Песен на капчук!
Зашеметяващо безвремие,
безмълвен стон – ...
954
2
Дали защото есента
е теглила черта на хълма,
та уравнения с листа
недостиг на небе запълват?
Селце в неясната мъгла ...
е теглила черта на хълма,
та уравнения с листа
недостиг на небе запълват?
Селце в неясната мъгла ...
743
1
12
Тишина и мрак. Сама.
Среднощ. Две “аз”у мен в компания.
Актъори от житейска драма,
на сцената на будното съзнание.
Едното с трудните въпроси ...
Среднощ. Две “аз”у мен в компания.
Актъори от житейска драма,
на сцената на будното съзнание.
Едното с трудните въпроси ...
354
Гордият човек
разхожда самотата си
из алеите на живота
под дъжда от въпроси.
Говори си с нея ...
разхожда самотата си
из алеите на живота
под дъжда от въпроси.
Говори си с нея ...
699
2
Не отмервам времето,
както вас.
За мен няма ден,
месец, еди-коя си година.
Не звъни будилник ...
както вас.
За мен няма ден,
месец, еди-коя си година.
Не звъни будилник ...
901
3
НА ПЕТДЕСЕТ...
Жена на петдесет е буря скрита –
на огън още жив затляла жар,
и пòвей нежен пръсне ли искрите,
в кръвта ù лумва в миг на страст пожар: ...
Жена на петдесет е буря скрита –
на огън още жив затляла жар,
и пòвей нежен пръсне ли искрите,
в кръвта ù лумва в миг на страст пожар: ...
2048
1
11
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
