248 766 резултата
ЗАЩОТО СЪМ ПОЕТ
Аз не понасям пранги и окови.
Вървя след Бога винаги напред.
И нищичко душата ми не трови.
Свободен съм, защото съм поет. ...
  797 
(На Шкумбата. Човекът който дарява усмивки)
В тези дни трудни, сиви, тежки,
когато всеки е навел своята глава.
да се опитаме да се държим човешки
и с усмивка да посрещнем ние деня. ...
  476 
Какво от туй, че остаряваме сега
и с тихи бръчки е душата млада.
Прииска ми се леко през нощта,
за тебе скъпа да изпея серенада.
Ще пея за неземната ти красота, ...
  1079 
Понякога те целувам!
Насън!
Докосвайки ръцете ти събрали,
косите, мокри от дъжда,
и снежинките на миглите заспали... ...
  336 
***
Зрънце в пръстта –
от злато по-скъпо е.
Покълва слънце.
*** ...
  557 
Кристали от прелест магична валят
и снежно вълшебство танцува навън
във облачен плащ се е сгушил денят
сънуващ най-цветния пролетен сън.
На хълма притихнал съвсем на ръба ...
  563 
Голи клони с врабчета –
зимният плод на дръвчетата.
  176 
Сърцето ми копнее топлина,
погалване от лека, влюбена ръка.
То иска песен, тиха светлина,
целувка, просто, ей така.
– Хей, стига толкова ритници, ...
  1047 
Светът се промени за кой ли път,
едни мъдреят, други – безумеят,
а в Библията ясно ни зоват
към разум, той е нашето спасение.
Надмощие на този свят не би ...
  862 
Завъртиш ли дупето игриво
под завивките от пух,
момчето в мене е щастливо
и се вдига поетичният ми дух...
Знам, че имаш нужда да излея ...
  775 
От работа се връщам умърлушен,
едвам открехвам входната врата
и сядам на дивана изтърбушен
до мойта остаряла самота.
С нея сме си лика и прилика ...
  262 
ПОЧЕТНИЯТ ГРАЖДАНИН НА ВАРНА
Не знам да вярвам, или да не вярвам? –
но днес съм изключително смутен.
Из между всички граждани на Варна
за почетен! – избраха точно мен. ...
  813 
Побирам се в смалената окръжност,
която календарът ми чертае.
Любимата в очите ще ме лъже,
а попът за смъртта ми ще нехае.
Отприщените страсти ще завират ...
  1091 
/сериен хорър/
И з г у б и л с и л и,
цял в кръв облян,
издъхнах
вкъщи ...
  401 
.
Винаги си мислих че мога още и още…
все си мислех че мога да преживея още и още по-силно…
С годините започвах да се страхувам от болката, да ме плаши все повече, да ме променя, да ми поглъща същноста, да губя все повече от себе си.
И се изгубих. ...
  287 
Забравѝ за сърцето ми нежно
и за чувствата в нощния час!
Тази приказка свърши отдавна,
тази приказка свърши за нас.
Не поглеждай към дните предишни, ...
  265 
В такива сутрини дъждът е неизбежен
като незряща съвест след молебен
в тях вярата е толкова неистинска
и някъде над минарета дреме...
... пришива в дланите ни намерения ...
  607 
Помня, на другият край на света,
на някакъв остров в небето прострян –
малко момче и малка жена
/Дали беше сън, дали беше блян/
някаква музика там ги роди. ...
  325 
Най-старото дърво на тази улица
не помни вече кой го посади.
За него няма свои, няма чужди,
а само преминаващи съдби.
Под сянката на кривите му клони ...
  563 
един
народ -
прок'ълнат
и
благословен ...
  250 
/стих по снимка/
Дефектни ли са моите крила,
щом цветовете им се саботират?
Едното бяла светлина разля,
а другото е черна орисия. ...
  316 
Вечер... телевизията бълва хаус.
Отново смърт витае... но този път
от Божия ръка е. Трагедия и скръб.
И времето коварно пречи.
Светът очаква, новина, но новината ...
  923 
НАДПИС В ГРАДСКОТО WC
... бях нещо я окършил за пари,
нали съм перманентно безработен,
и щом се вдигнах тая заран в три,
си казах: – Пич, бе ти си адски готин! ...
  701 
Срещу неразколебаното още
пълновластие на Зимата,
едно чуруликане се изпъчи незримо,
на майско гласче се престори.
Мъчи се да опровергае поговорката ...
  181 
Къде си ти сега смели командирине,
да видиш твоите българи капитанине!
Те пак превиват и глава и снага,
не на своята нива а на господарина!
Къде си да видиш българската земя, ...
  279 
Ти
имаш
две очи
като звезди...
Вселена си ми!
  512 
Любеници бели, леле, как е разлюляла,
как е разлюляла, леле, като цяла хала...
Колко са огромни, леле, две млекоцентрали,
колко са огромни, леле, колко са и бяли...
Скачат и подскачат, леле, те при всяка стъпка, ...
  342 
Къде изчезнаха мъжете,
Онези, със сърцето,
Които винаги ще ти помогнат,
Ще ти отстъпят и насочат.
С усмивка ведра ще те заговорят, ...
  354 
Мамо, ти ми обеща
за подарък, ей така,
щърко в дар да донесе
сладко, мъничко момче.
Иде пролет! Знам това, ...
  1713  44 
И след тебе оцелях!
Сглобих се!
Парче по парче се редих...
Като пъзел от плашещи мисли,
след бурята снага извисих. ...
  294 
КАЖИ МИ КОЙ СЪМ В СВЯТОТО ИМ СЛОВО
... до днес десетки Гении изчетох – и ни за миг сред тях не се редих,
релето ми зацепва на "заето"! – пред всеки техен свръхвърховен стих,
мълчах с Маугли в джунглите на Киплинг, пих вино с незнакомката на Блок,
постеля пред Офелия надиплих със Уилям Шекспир – моят ...
  378 
Цял следобед небето изсипва
малки феи с прозрачни крилца.
Бягат, гонят ги с глас попресипнал,
цяла тумба зовящи деца.
И наметнати със одеяло ...
  415 
Боли ме за тези невинни хора,
що починаха в Сирия и Анадола!
Пред природните стихии са слаби
падналите стотици турци и араби!
От подобна съдба се ужасявам ...
  1100 
Бедрата ти са магистрала,
която ме отвежда в рая...
Любовта ни е събрала,
за да сме заедно в безкрая!
  418 
Врата проскърца. Громол глух
с боботене се втурна
във стаята и със юмрук
по масата катурна
бутилка с недопит коняк. ...
  362 
Аз смея се като дете, пея, танцувам,
животът щастлива ме кара да бъда,
по детски грижовно животни прегръщам,
такава съм си – дива и щура.
Аз преча ви, зная, с моята радост, ...
  1122 
Продажни политици обещават,
а за народа нищичко не правят
.
Само на избори за нас се сещат
и глава покорно те навеждат, ...
  551 
/сериен хорър/
Д ъ ж д ъ т о т н е с е
рохката пръст.
Р е к а т а
н а х л у ...
  398 
Притиснати под падащия сняг,
залостваме сърцата си за рими.
Сънуваме поляни с кукуряк,
предпролетно ни връхлетяват зими.
Калта – покрита с бяла канава, ...
  412  10 
Аз зная, че за тебе съм невидим
и зная, че не чуваш моя глас.
Затуй избрах в съня ти да намина,
за да ти кажа тихичко: „Бях Аз!“
... Аз сложих онзи белег на плътта ти, ...
  503 
Предложения
: ??:??