20 553 резултата
Той българина мой все си е сиромах,
но другото е важно за него всякога.
Да е здрав той и децата му, челядта,
да са сити те, а той понякога с празен стомах.
Все той на чорбаджийте наши слугува, ...
  289 
Всички стари врати са залостени.
Вече нямам излишни приятели.
Но останаха верните, Господи,
дето в радост и в мъка изпрати ми.
Че без вяра в доброто самотни сме - ...
  465 
Денят е син! Като гердан момински
изнизват се минутите му летни.
Крилете ми гребат вълни и искат
по-силно и от слънцето да светят.
Във вазата на времето листенца ...
  652  18 
И без да съм малкият принц,
живея на моя планета,
и сбъднал съм всички мечти,
за кеф на душата ми "клета"...
И ето ни тук на брега, ...
  342 
Ж И В О Т
Не усетих моето "Велико" пристигане
в този свят от твърди илюзии,
как от пропадане се превърна в издигане
с шамара подарък по бузките... ...
  190 
Твоят лик, Василе, виси на стената,
в много кабинети на стените стои.
Ти пое на българския народ вината,
а той роб беше и сега някак си се тай!
Ти си и на стената на някои богаташи, ...
  804 
Простете ми, нали съм стар пушач,
за стиховете с дъх на никотин
и дим цигарен, предизвикващ плач,
а също и за дозите катран.
От там е черното, което е във тях, ...
  330 
Вгледах се в очите на слепец.
В онази безконечна празнота.
Лутах се из тях като крадец,
намерих най-желаната мечта.
Прегърнах я и бързо затърчах, ...
  515 
Доскоро си вменявах, че съм луд,
щом всичките ми блянове трепереха.
Далѝ от твоя страх или от студ,
смразѝл те от реалност във химера.
И в този свят, до ужас погрознял, ...
  898 
Изчакай да се стъмни
И пак ще тръгнем по улиците стръмни
Отново ще попаднем в мрака,
където красотата пак ни чака
Красота необятна, красота неповторима ...
  311 
Понеже непокорна се родих –
в петата трън за зли авторитети,
на клада сложих сетния си стих,
душа ли е, щом в тъмното не свети?
Да озари света ми – непознат ...
  966  13 
Да можеше със твоите очи
да ме погледне друга, много влюбено,
а не да се залива със сълзи,
понеже видиш ли, ще ме загуби...
Да можеше със твоята душа ...
  318 
Родих се призори, детството ми мина сутринта, а около пладне прекосявах вече младостта си.
И не че ме е страх, че времето минава толкова непроследимо бързо.
Утре слънцето отново ще изгрее, а аз ще отворя очите си и започвам отначало. После отново ще се боря с Хронос, опитвайки се да го надиграя. Ще ...
  278 
ПРОСТА МОЛИТВА
Всеки ъгъл от моята стая
запечатал е как посред нощ
някой идвал е – тих и потаен,
и е ръсил от лунния кош ...
  343 
Съвсем не съм добрата половина, но с лудостта сме в творчески тандем,
но как един злобар не ме подмина? Съня им явно двечките крадем.
А имаме си собствени и пъстри. И сънища, и песни, и щурци,
но някой наобратно пак се кръсти, пред прага ни - магнит за наглеци.
От долната земя ли се понася, невнятен ...
  351  11 
По улиците от натрошени стъкла
се влачим, като плужеци лениви,
и лигите от кървава следа
бележат пътищата ни, като мастило.
Голяма част от нас са вече голи, ...
  323 
Ще дойде ден, ще дойде смутно време,
словата търся, да те утеша.
Архангел Михаил когато вземе
и моята, тъй грешната душа,
тя ще е луда, от любов грешила, ...
  343 
Той бе чуден човек. Моят дядо.
Аз почти не разбирах думите му,
но напъвах се в слух, кротко сядах
и повтарях наум всичко чуто...
Беше спретнат помоему, старец. ...
  313 
От лакърдии и от теферичи човеци вдигат врява – до възбог.
Посмя се Сатаната като пич и молѝва скри зад десния си рог.
Какво ли още трябва да запише? Човек ли е – пиши го зла беля.
Почувствал се Рогатият излишен, отвъд джендема сам се запиля.
Напразно търси той душите, в човечеството днешно май са кът. ...
  458  15 
Кръвта във вените ми тича,
препуска бързо всеки ден!
Това на галоп ми прилича,
един галоп във мене всеки ден!
Дали ще бъда много умна, ...
  349 
Бунтовникът без кауза присяда,
комай е вече смъртно изтерзан,
от тиквени медали, за награда,
животът му превърна се в бостан.
Той все стои си – сянка еднокрака, ...
  583  23 
На мен ми стана лесно за живеене
откакто се опомних, като смъртен.
Врагове да ме нападат и не смеят.
Приятели "учтиво" ми се сърдят.
Защото спрях да им говоря за мечтите ...
  304 
Черепът, гнездо за мечти и дом на кошмари
Черепът – гнездо за мечти,
той е и дом на кошмари.
Сърцето и разумът в него.
Сърцето без разум не може. ...
  665 
Къде си ти? Загубих те сред хаоса
на подлите заблуди и прозренията.
Във лятото и адските му градуси
и в жадните дъждовни въжделения.
Надеждата прогонва ми страха, ...
  279 
Дошло е страшно време, вълче време
и вълците, и те се изпокриха.
От мене няма то какво да вземе,
душата гола, няколкото стиха,
приятелите с мене се простиха. ...
  414  15 
По изгрев-слънце срещат се влюбени
и път намират съдби изгубени.
По изгрев-слънце се сбъдват мечтите,
светулки греят, пеят щурците.
По изгрев-слънце цъфтят цветята, ...
  430 
Дали съм с недостатъчна сърдечност
или съм със сърдечна недостатъчност -
загубих свойта вяра във човека,
но имам доживотни отпечатъци.
Препълних се със чужди житиета, ...
  289 
Дните си броях допреди ден,
безмълвно чакайки си края,
защото вече крайно бях сломен
от факта, че в живота си нехая.
За мен годините летяха вечно ...
  466 
Те, хора, са обикновени, но много сами,
не спират да пишат и да търсят любовта.
Тяхната муза е нежна, мила и красива жена,
но за жалост явява им се тя само в съня!
Но те не спират да пишат, да редят слова, ...
  482 
Сутрините без теб без усмивка посрещам,
както съм изпратила предната вечер.
Със сълзи на очите кротко заспивам,
а теб те няма да ги попиеш.
И цигарите, които изпушваме, ...
  484 
Повярвай ми, когото ми се плаче
в сълзите ме се раждат светове,
а думите са просто този начин
светът отвън за тях да разбере.
И всеки стих такъв е и писмо, ...
  524  24 
Добротата, казват кефи. Стига, бе! Дали?
От завистник – десен, лев и... даже не боли.
Писнало ми от "добрички", но е бял кахър,
слагат някои в кавички думата добър.
Но и в скоби да я сложа, доброта – съдба, ...
  330 
За всичко извинявайте, момичета...
За хладните ми кратки изречения,
за туй, че няма как да ви обичам
и да сте Музи на по сто стихотворения...
Простете на тъгата по ръцете ми, ...
  577 
От фреските едничка си избрах,
стотици са в Вселенската ми църква,
онази на молитва против страх,
започне ли в живота ми да мръква.
И зная – нощем ща, или не ща, ...
  856 
Изчерпвате се в рамки на "класическо" или "класицизъм"
Котва пуснали сте до ядрото на Земя
ще върнете света
Ума е еволюция
Законите са Божии ...
  455 
Животът винаги е кратък.
На него ние сме придатък.
Пък все си имаме претенции
той да ни дава преференции.
Бе, хора, я се усмирете, ...
  451 
След тебе всички други са статистика
и ровят ми се в миналото. Жалко...
Четат дори измачканите листи
на стихове, преливащи с печал.
Задават ми въпроси най-излишни ...
  299 
В косите си завъдих листни въшки,
а тялото ми, корояд гризе.
Над орехите ми пък катеричка пъшка
и гали ги със лапички-ръце.
По-лани буря ме осакати, ...
  675 
Моят рожден ден
Добре дошъл отново ти при мен,
мой любим празник, рожден ден!
На този ден моята майка ме е родила,
с живот и красиво име ме е тя дарила! ...
  1101  12 
Каквото имаш до трохичка си раздала
и следваш неотклонно своя трънен път,
от остри камъни нозете ти кървят
и всяка нощ за теб безсънна е и бяла.
По всеки стръмен сипей каменист и рът, ...
  1006 
Предложения
: ??:??