20 511 резултата
Лутах се сам без посока и път
по пътеките незнайни на Тиба.
Дори и просякът има свой кът,
където с нощта да заспива.
Всичко изгубих, нямам си нищо, ...
  878 
На 35
Съзрявам. Осъзнавам. Прибирам.
Заситен. Спокоен. Стабилен.
Създавам. Отстоявам. Вримирам.
Наситен. Пороен. И силен. ...
  770 
Под мастилото черно се ниже
мойта мъка на белия лист.
За да нямаш тук никакви грижи,
аз за всичко приживе простих.
И с последната капка виновна, ...
  1514  20 
Все нещо не достига,
все нещо предстои...
Сланата в мойте мигли
денят ще разтопи
с живителна усмивка - ...
  1880  50 
Достойна ли съм още, Боже,
на листа снежнобял и чист
пак мислите си да положа
като пред твоя взор лъчист?
Не стигна ли до мене онзи ...
  672 
И вливаха се в мен хиляди водоеми
езици прелитаха огньове с безкрайна жажда
душата ми плуваше без въздух да си поеме
разнищваше посоки и драскаше без да се разяжда
и къртеше плътта ми силно доста болки ...
  881 
СВЕТЪТ Е НОВ
Светът се буди тръпно побелял,
тревоги и неверие забравил,
една надежда-чудо приласкал,
фалшиви маски в тъмното оставил. ...
  866  11 
...
Кръшкай колкото искаш
и с когото можеш...
Недей инато да подтискаш
пролетта и нахалството ù.
Просторна е терасата ...
  732 
Първи сняг...
И детето във мен ръкопляска.
Слага шапка и шал,
вади старата прашна шейна...
„Отпечатък” оставя в голямата пряспа ...
  1478  40 
Защо
Кръг и кръг –
в един въртят се,
път и път
в един строят се: ...
  577 
Сребърна дъга изрязва
във реката светлина.
В тетивата ù вплетена,
над града ни бди луна.
Глъхнат улиците слепи, ...
  1201 
Н е щ о
Времето катастрофира.
И умря.
Разсеяният ум
съзря, ...
  563 
И да си вярва
Като наркотик във вените
обидата се пръсва.
Притиска нервните ти окончания.
Дума да чуеш, която не се забравя, ...
  574 
Поздрав от Мадрид
„По стар испански обичай
На Sol забие ли дванайсет,
дванайсет гроздови зърна
глътни набързо ти, не май се, ...
  1167  19 
Вечерта дойде неусетно
и довя нещо забравено:
дали аз остарявам, или ти?
Нещо внезапно се промени!
Нощта не чака да се прибереш ...
  682 
Докосната
от мъдрото спокойствие,
с потрепваща
под лифта тишина,
аз не усещам себе си сама. ...
  1150  34 
Времето ми изтича като пясък в ръката
Силата ми бавно потъва в земята
Продължавам по пътя си да вървя
Не знаейки защо съм тук и сега
има ли смисъл в живота ми ...
  417 
И сякаш няма разум...
В нощта, навън заспала,
Вселената по-близо
е с своите начала.
Тук извор е живота! ...
  597 
„Не сме от значение...?” Иянира
Всеки от нас е от изключително значение,
не само за самия себе си, но и за Бог, и за света огромен!
Не би могъл сам Бог, без него
живот дори на червея да вдъхне! ...
  633 
Птици, цветове и хора
сливат се в едно,
хармония от цветове, нюанси,
създадени от един и същ творец,
наречен Единосъщен - ...
  496 
Брои часовникът старинен
минутите без жал.
И този ден ще си замине,
емоции събрал,
преплетени в единно цяло ...
  1672  37 
Нощта е вперила във мен
хилядите си очи искрящи
и сякаш ме препращат
към бъдещия скучен ден,
когато вънка ще изляза ...
  823 
Дървени лодчици с малки фенери
плават към отсрещния бряг.
Света озаряват, но само тогава,
когато изчезват във мрак.
Плаващи спомени, обгърнати в пламъци, ...
  637 
Капка безлунност в този декор на "о, мрак" се търкулва -
изчезнали истини проливат сълзи за сбогом
и падат във черната бездна.
ЛЪЖА, ЛЪЖА, лъжата... гъмжи,
СЯНКА, СЯНКА, тя още... пълзи. ...
  756 
БЕЗ РИМИ
Ако се радваш
на забравена мелодия
с втурнали се
неуловими думи, ...
  885 
За самотата мен попитай –
израснал гордо под звездите,
в полето дъб хилядолетен.
  524 
Краят идва - и само веднъж
тръгваш по онзи път - дългия...
Път без виелици, вятър и дъжд -
само безкрайно безмълвие.
Но дали живееш ти - ...
  630 
Утре във бялата риза
кажа ли: идват за мен,
хора, вий нямайте грижа –
тук ще съм в стрък прероден.
Ще ви помахам със вятър, ...
  737  18 
МАСКА
Ако някой – нахално и дръзко
се опита да влезе в душата ми,
и да рови с треперещи пръсти -
под носа му затръшвам вратата! ...
  2225  17 
ако дядо Ной
реши да ме вземе
в лодката
ще изпълня
и трите желания ...
  480 
Рождество непознато,
най-любимо, когато
през мъглата проглеждам
с най-добрата надежда.
И за мене се ражда, ...
  681 
Пораствам ли? Та всичко в мен променям,
изхвърлям от душата всяко бреме,
премитам камъчетата бодливи,
и думи - ситниците пиперливи.
Приемам облаците, ветровете ...
  1110  12 
Сърцето, струна нежна,
за тебе мисли и тъгува...
За всяка мъка, болка
и кинжала в мен ликува...
Потрепва с теб душа, ...
  1062 
Лежа на земята, отпусната всякак
и пърхам блажено - в зелено гнездо.
Отгоре ми в синкаво-белия пясък
прелива
най-правилно ...
  571 
Храм
на границата между личните ни светове
строя (защо ли точно там) от думи храм
за твоя Бог (все още) едва ли всичко знам
абстрактните икони очакват нещо да им дам ...
  880  24 
Аз се лутам и търся надежда
в лабиринта ти, тайнство живот!
Кръстопът, спирам се и поглеждам,
търся “изход”, а надписи: “вход”.
Като кон съм, вършеещ хармана, ...
  724 
Полет на птица,
пролет на сън;
парченце зеница,
утринен звън
на дъжд по стъклото, ...
  627 
Това тук не съм аз, а кратки мои нюанси
и менящи се куп настроения…
Докато си помисля, че постигам баланса -
фонът мигом зад мен се променя.
Тракащите стрелки маршируват послушно, ...
  1056  11 
Винни пари и тютюн...
Някой тук е чакал,
гледал как вали навън
и навярно плакал.
Капала оная свещ ...
  615 
След всяка година следите ти откривам,
извисяваш се с добронравие жадувано.
Насищаш всяка моя клетка неспирно
и сърцето ми с добрини се събужда.
Закриляш ме с дълбините на чувствата си, ...
  591 
Предложения
: ??:??