20 510 резултата
Замълчи!
Не говори!
Затвори очи!
Забрави за тази сляпа надежда!
Когато си с мен за друго не мисли! ...
  662 
Обръщам се назад и виждам как боли,
поглеждам пак напред и осъзнавам колко съм по-силна от преди.
За миг затварям аз очи,
усмивка се образува по моите устни.
Тръгвам целеустремена, ...
  888 
Животът е измама на съдбата,
последна дума преди смъртна казън.
Искаш да живееш честно,
но виждаш се отнесен в смерча на разврата.
Играем си на театър с живи хора, ...
  610 
Поникнала тревичка гали
пръстите на моите крака,
и тръгвайки, сълзи огряли,
след мен оставят те следа!
Пръскам златните сълзи ...
  539 
Искаш ли да чуеш
нова клюка за мен?
Пикантната подправка на деня е моя плът.
Харесваш ли вкуса ù между зъбите си,
моето страдание ще замени ли твоето нещастие...? ...
  785 
Го­ди­ни­те от­ли­тат ка­то пти­ци.
Го­ди­ни­те те­кат ка­то ре­ка.
Грее мъ­д­рост в тво­и­те зе­ни­ци,
но в тях бле­щу­ка мъничко тъ­га.
Се­га си ка­то ще­д­ра ни­ва. ...
  2310 
Презирам аз невежата,
презирам глупостта.
Презирам дейността
безцелна, кротка.
Тъжа за мълчаливия ...
  1667 
И Л Ю З И Я
И лутат се жестоко почернели
незрели мислещи съдби.
За свят бездомен две искрици сплели
жадуват днес несретни бедните души. ...
  465 
Звезда една е литнала в нощта
най-мрачна и усойна за година.
От бога знак донесла с себе си тя
в тази върла, люта, бяла зима.
Христос родил се на света ...
  487 
Премиерата свърши. Ти спечели Оскар
за блестящо изиграната роля,
автографи раздаваш с ослепителен чар
и с усмивки позираш на воля.
Нещо някъде стана - изведнъж променен, ...
  1388  69 
Земя!
Човек, глад-борба!
Кръв,огън...
Зора-начинание!
Човек-глад ,мисъл! ...
  662 
На Боровец съпругът й почива.
На Банкя уж е моята жена.
Но вероятно София грижлива
им дава жилище и топлина.
И аз, разбира се, не изоставам - ...
  682 
Нивата на комфорт и сигурност
се сриват бясно към критична точка -
"Пътят напред" оказва се миниран
и "няма как", и "нито ден отсрочка"...
"Пътят назад" обаче сме го срутили ...
  1041 
Гардероба си отново подредих -
стари замених със нови дрехи.
Но сант един за себе си спасих
от скритите в Душата ми успехи.
Прерових всичко, вярвайки, че знам ...
  1099  15 
От небесата имаш дар -
блаженство с мисъл да пробуждаш,
на което сам си господар
и в себе си, умение, да сплиташ
царствено-цветния опал ...
  849 
Далеч от хорските пътеки,
под изумрудения, бистър свод,
осъден в самота навеки,
минава неговият ход.
Отритна го съдбата вълча, ...
  907  12 
С теменужена сянка е облак надвиснал
над града... и след миг – ще вали,
а дъждът, от очите на Господа плиснал,
ще окъпе земя и звезди!
И прорязал бездънното синьо пространство, ...
  658  13 
Взех четка и бои
и се разписах
върху оставения да лежи
на масата бял лист.
Написах - ...
  666 
Тази дупка в главата я имам,
откакто ми взеха лъжата за стареца.
Наболява ме най-вече зиме -
в сезона за празници и за подаръци.
С безразлична прозявка поглъща ...
  1338  20 
Изгарящи от огнения трепет
на пламнала, Божествена Любов,
живеят същества могъщи
във вечен, искрен благослов.
Най-предани във свойта същност ...
  669 
Седем Ангели белоснежни,
над мен размахват крила,
когато търся рими безбрежни
в стиховете ми с нежни слова.
Долита пръв ...
  752 
Със студени и мъртви лъчи
как блести януарското утро!
Аз притварям безсънни очи,
и така е в душата ми пусто…
На кълбо е животът ми свит ...
  500 
Всеки ден открадва от мене
по един красив, безценен миг.
Остават ми дни преброени -
като стон, като песен и вик...
Неизбежно и тъжно е, зная! ...
  618 
Когато си тръгват мечтите,
светът под нозете се рони,
дъгата прибира боите,
потъва в дълбоки усои.
Когато си тръгват мечтите, ...
  1455  45 
То е същество прекрасно,
цялото от Светлина,
пурпур, злато в ярки краски,
всички бликащи в едно.
То е същество влюбчиво, ...
  563 
Животът ми бе цял във многоточия...
и думи неизказани зад тях...
Неосъзнато или пък нарочно
прикривах с тях любови, грешки, грях...
И в тези многоточия облечен ...
  801 
„Не е страшен ножът на палача,
страшно е да нямаш поглед скъп.”
Марко Недялков
Страшно е по гънките на здрача
да вървиш самичък в своя път ...
  547 
Как успях да се обърна...?
Умът ми камък е разцепен.
Сърцето си ще го възвърна!
Живота ми от паяк плетен...
Очите ми са слънчев лъч! ...
  743 
Все някога и аз ще подредя
предметите и мислите си вкъщи
и капнал си от вихрена езда,
блажено у дома ще се завръщам.
А може би, защото съм богат ...
  592  10 
Автори различни - с начини все лични,
искат да хортуват... някога се спъват,
думите човешки – сякаш тесни дрешки,
бързо ги навличат... а дали приличат?
В римите любими, за Критика - мними, ...
  3068  60 
Късно е. Тъжно е. Царят умря... Няма да викам „Осанна” за нови.
Няма и погребение да му устроя. Ще окача портрета му на стена,
пълна с измислените от мен герои... Прах ще покрие всеки лик, който
не може, не иска, не знае как да премине през мойте огньове.
Ще се скрия в онази гора, изпълнена с тишина ...
  797  15 
Искам с теб да се поразтоваря
и на теб да споделя,
че не мога нищо друго да
направя, освен душата си
да освободя! ...
  587 
Вървя и пак вървя, Трептя и пак трептя, Летя и пак летя,
седя и пак седя стоя и пак стоя, не спя и пак не спя,
вървя, за да седя трептя, за да стоя летя, за да не спя
и седя, за да вървя. и стоя, за да трептя. и не спя, за да летя.
Ако вървя, ще пак седя Ако трептя, ще пак стоя Ако летя, ще пак летя ...
  1165 
СЪРЦЕ
То бърза, все бърза за някъде
и бие в гърдите ми лудо.
Така е жестоко понякога,
че жива съм сякаш по чудо… ...
  760  10 
Спасение
Заставам в улица тъмна,
поглеждам на всички страни
и знам, че поемам по пътека стръмна,
само защото някой ме нарани. ...
  1432 
Песен изпълва камбанен рефрен.
Всичко замлъква – светът е стаен.
Мигове звездни обстрелват стрели,
истини святи и дръзки съдби.
Пеем, но глас не дочува се ясно, ...
  638 
В очите на баба залезът слизаше
едносричен и тих като селска камбана,
от ръждата изронена, натежала с години,
пресъхнала в песни за родство и за курбан.
В разкрача на дните посипа брашното ...
  866  19 
Най-доброто от теб
зад гърба ти умира
във зловещата сянка
на отровен татул.
А когато смъртта ...
  868  16 
Всяка нощ е изпълнена с мистика,
всяка мистика, с обич и свян,
а животът с реалната истина
носи тъй непосилен товар.
И не жали той нито старицата ...
  742 
Страхът говори вместо нас
и спира мозъкът ни даже.
Защо да си приказваме за
страст, когато всичко ни
тревожи? ...
  851 
Предложения
: ??:??