20 491 резултата
Животът ли? Снежинка... Стопява се в безкрая.
Слънцата светят дълго. Изгасват някой ден.
В пулсираща Вселена... Напомням си да зная,
че нищо не изчезва. Звездите са във мен.
В безкрайни кръговрати се лутахме със тебе. ...
  1029  12 
Да, по-различна съм,
съдбата така е решила
и с мен, като на сън
дъното е изтрила.
Но докрай аз ще се боря ...
  747 
Здравей, сърце, туптиш ли в мене още?
Оставих ли ти сили за това,
след всичките безумни, страстни нощи,
след дни, изпълнени с неискрени слова.
Раздавах те, дори не се замислях, ...
  713 
Валя дъжд.
Като виещо от небето пале.
Хоризонтът се смали пред полето.
... Някъде горяха угари.
Къщите миришеха на градински чай. ...
  562 
Под водопада от фалшиви усмивки,
сред полета от лъжливи комплименти,
ще се съхраня ли сред тези лукави страхливки?!
Или като тях ще стана... на моменти.
На моменти: близка с чужди хора, ...
  698 
Цяла седмица изтече.
Нямам грам въображение.
Много ми се пише вече,
а ми липсва вдъхновение.
Дали животът ми е станал скучен, ...
  535 
Нарисувах чешма.
Водата ще тече,
докато не свърши водната боя.
Навън вали
и ще вали, ...
  718 
Нахлуват като вихър посред зима
емоции, по-парещи от огън.
Голямата ми гордост си отива
и жестове на обич вече мога.
Не се страхувам от неканен вопъл, ...
  781  16 
До старото огнище ще се спра
и в голите си длани въглен ще поставя -
да го разпаля - да се изгоря,
за да ме стопли и не го забравя!...
Импулсите на младостта ...
  562 
Двуличие, подмазване и лицемерие...
За много хора туй е начин днес да оцелеят...
Но тази двойственост, притворство и лъжа безмерна...
За мене неприсъща е! Със маски няма да живея!
И в таз борба за по-добър живот, за оцеляване... ...
  3340 
Може би
Може би съм глупав,
че живях в заблуда...
Може би бях глупав,
че това не бе принуда! ...
  790 
Следи от минало след теб вървят,
замахваш със ръка и идват спомени,
грях след грях талазно се лепят,
като смола изящна на ръце разголени.
Пътеки хиляди и все към самота, ...
  857 
Погледнах тази сутрин в огледалото:
видях лице – напълно непознато,
във цветове и светлосенки беше цялото –
като картина – странна и чудата.
С ръка на майстор някой бе рисувал ...
  509 
Дъждовна песен
Вали като в роман на Маркес... Непрестанно...
Това е времето за размисъл и за оценка!
Вглъбяваш се и помъдряваш - колкото и да изглежда странно...
В такова време научаваш се и да мълчиш, ...
  1216 
В залата празнично украсена,
обляна от хиляди ярки светлини,
дама на трона стоеше някак състарена,
очите тълпата гледат – зелени дълбини.
Дами и кавалери танц ням танцуват, ...
  652 
Самота
Почука някой тази вечер на вратата,
отворих и огледах се, но никой не видях...
Тогава я познах! До болка моята позната - Самотата!
Тя гмурна се дълбоко в мене и прескочи моя праг... ...
  1016 
Паркирах се в гара с бракувани стихове,
сред вой на сирени от две тишини.
В купета от думи със скелета-митове
чертежа разплитах на твойте вини.
Тършувах за нишката - как съм се вързала, ...
  779  11 
Опитвам се да разгадая
онези сили
които движат
твоите мисли,
стремежи ...
  374 
Красиви спомени и дни отминали...
Душата във безбрежна пустощ тлей.
Красиви спомени, вълшебно минало
мечтите като дъжд пороен лей.
Там някъде, аз помня ...
  1073 
Тя седна на пейката тихо.
Сълзите болка издаваха.
Нощта и мъглата я скриха,
а хората все си минаваха...
Тя каза нещичко плахо. ...
  693 
Великите неща са всъщност прости.
Изгрява слънце. Пада топъл сняг.
Редуват се без пясъчен часовник
сезоните във кръговратния си бяг.
И всеки изгрев идва по-различно. ...
  443 
В полето до стихнало малко село
самотно бесило над пръстта стърчеше.
На него труп, осъден за своето дело...
Над тях бледата луна блестеше.
Сред полето тръни, плевели, коприва, ...
  1431 
С поезията съм на вие
Публикувано във вестник "Септемврийче" - 1976 година,
В памет на баща ми Денчо Найденов - поет
С поезията съм на Вие,
трудно ми е да творя. ...
  1626 
Като капка вода аз съм част от морето,
независимо дали съм адвокат или ора полето.
Имам мечти и чувства, бензин за сърцето,
иначе не бих съществувал с това, което
се боря и което ме кара да страдам, ...
  623 
... за да го напиша ме вдъхнови един надпис... служих в казармата в гр. Джебел (близо до Кърджали). Написано беше... на входа на гробището и гласеше:
"И ние бяхме като вас -
и вие ще дойдете при нас."
Гласче проплаква... а заспива старецът,
животът се здрависва със живот, ...
  1939  28 
Когато се пробудят
чувствата
като диви реки,
излели потоци
скръб и гняв ...
  673 
Забързани в безумно ежедневие,
забравихме как трябва да обичаме.
Притиснати от фалш и лицемерие,
във суета и глупост се увличахме.
Загърбихме и чувства, и емоции - ...
  840  11 
Чудото Живот
Човек на този свят се ражда сам...
Напуска топлата утроба с неохота...
Като самотен сал той плува във огромен океан...
Пробива пътя си във океана на живота... ...
  1787 
Кентавър
Болят колената. Много път извървя,
но копитата питат за още.
И крещят сетивата, изпаднали в страх
от несигурност в старите кости. ...
  694 
Случва се
"Желанията са необходими, за да се намира животът в постоянно движение."
С. Джонсън
Пътувахме
с едно желание. ...
  511 
Във света на джуджетата
се родил великан,
който искал планетата
да блести като храм,
в който нищо са расите, ...
  524 
Животa си безпътен руинирам,
под път и над живея. Уринирам
върху така красивата метафора
за щастие. Напразно. Мета-нафора
е моят и единствен антидот. ...
  713 
Реално или нереално,
видимо или невидимо в теб,
ти се бориш, постоянно,
да си щастлива, да се чувстваш добре.
Изглежда ми смешно, ...
  442 
Само още миг и ще съм удома,
ще протягам към теб двете си ръце
и лице ще сгуша с мъничко тъга,
ветре мили, с уморените нозе.
Пътят ми донася тлееща бразда, ...
  508 
Частица от твоята безмерна самота
безнадеждно изоставена бе.
Сред вятър, напоен от скръбен пот.
А цялата моя безвременна тъга,
безцелно изтезавана ...
  482 
Секунда празнота -
време за обмисляне.
Налична самота -
това е тъжна истина.
Вглъбяваш се във книга, ...
  843 
Веднъж, съвсем случайно - там, на плажа -
дочух далечен глас – изнемощял:
- Ела, момиче, нека ти разкажа
какъв съм бил, защо съм остарял.
Аз бях корсар, с пиратски кораб плавах, ...
  1674 
Като увехнала шушулка
се обрулих от дървото на Живота.
Силно залюляваше ме вятърът -
а не бях във безопасна люлка.
Миговете отминаваха ме във галоп, ...
  503 
Научих се да проспивам пролетта
и да се наслаждавам на калната есен.
Не се любувам на морето от брега.
Плувам и на дъното, но пясъкът понякога е тесен.
Не харесвам видимото през ключалката. ...
  728 
Той беше беден
беден още от дете
свикнал бе с полъха тъй леден
пронизващ тъжното лице
Не бе израснал с радостта ...
  1154 
Предложения
: ??:??