248 765 резултата
Досадно и следобедно горещо
и сякаш въздухът от сол скриптѝ.
Хамалите в градинката отсреща
играят табла, морски шах и бридж.
Прелива пепелникът от угарки ...
  270 
Чак до сетния ни час
до теб ще бъда. Влюбени
ще са очите ми тогава
и с огън за теб изпъстрени.
Ранима е душата ми - не знаеш ли? ...
  506 
През ръцете си гледаха слепите.
Към ръцете си гледаха зрящите.
Наоколо бе пепел
и двама-трима горящи.
Небето отгоре ги гледаше- ...
  375 
Прощавам ти, дори съм благодарен!
За всичките ни мигове безвремие,
за крачките, които не направи,
а аз ги претворих в стихотворения.
Прощавам ти за дългите си нощи, ...
  311 
Слънцето е пекнало, на мен ми се спи,
тъй ми е олекнало, много ме мързи.
Котката с муцунка само ми се вре,
иска да ме цунка - мен не ми се ще.
Ясна е картинката, отварям врата - ...
  308  10 
Приказен вятър довя пролетта
странни въпроси обвиват ума
тръгвам ли, спирам ли, искам ли цвят
тихо прокрадва се болка и гняв.
Спомен за истинско синьо небе, ...
  264 
Защо ли бесовете ми вилнеят?
Защо ли лутат се надлъж и шир?
Не искат ли, не могат ли да проумеят,
че той, светът си е такъв?!
Защо сърцето ми така раздират? ...
  345 
Стъпките в морето, тръгват от брега.
Тишината свети, ражда се дъга.
Някъде високо реят се орли,
газим във дълбоко, а зад нас следи...
Пътят към мечтите е пътят пред нас, ...
  327 
Снощи сякаш ме блъсна експреса....
А сега пък закусвам шкембе.
И, изглежда, това ми хареса,
та ударих и биричка, две.
Махмурлукът държи ми главата, ...
  312 
Случайно заговорихме с приятели,
пленени от загадъчни въпроси –
съдбата ни от Бог ли е изпратена
и всеки трябва своя кръст да носи.
Дали се сбъдват сънища, желания, ...
  1449  13  30 
Две прашинки в безкрая –
аз към теб, без да спирам, вървя…
Ти къде си, не зная,
но те търся от много лета.
Във пространството синьо ...
  906 
Един прекрасен ден,
Аз зная
и моето сърце ще спре!
Ще кротне там, и ще откаже…
стрелките ...
  259 
защо ли пак тъгувам
и боли ме
като цвете тъй бързо увяхващо
щом откъснато е в жарко лято
без вода и с жажда неутолима ...
  779 
Толкова надежди таях,
толкова светли идеали,
а се оказахте един от тях...
Бог дано поне ни пожали!
/dariknews.bg/novini/bylgariia/radev-reshenieto-na-prezidenta-na-rusiia-e-zaplaha-za-sigurnostta-s-trudno-predvidimi-posledici-2325161?fbclid=IwAR01TAPbTCpOqRrjOOJYSngklgwfwc-jX2iaeRC-RVomQbYpnbAdFBH19Dk
  459 
Откакто свят светува, поверие битува,
че счупеното носи лош късмет.
Ламтежи и заблуди живота ни диктуват,
а стига ни едничък сал сънсет.
Изгубени в активи, във вещи, в авоари ...
  275 
НЕ ИДВАЙ
.
Не идвай днес, сега съм тъмен и горча.
Сега съм буря и въртоп, сега помитам, не щадя.
Сега съм луд от лудите по - луд, сега крещя! ...
  497 
ЛЮБОВТА
.
Любовта не е метафора,
а класика във анапест.
Където пичът взема нафора, ...
  496 
БЕЗДОМНИКЪТ
.
Наранен от живота, от хората скрит,
без посока и път, без храна и без дом.
Две угарки вонящи и евтин кибрит, ...
  444 
Защото огнен дъх е любовта,
в посоката на севера изстивам.
Не искам да е зимна мисълта,
а пролетен килим да ти постилам.
Жена-дете и горско цвете, ти, ...
  1142  12  12 
След нежен шум от ангелски криле
и моята душа на юг се стрелна –
потъна в светлината безпределна –
без виза, без покана и билет.
А лятото – провесило носле, ...
  581 
Любовта чака някъде скрита
с вишнев цвят да засипе паважа.
По безлюдните улици скита
и наднича в прозорците даже.
Аз отдавна не ходя на срещи, ...
  1144  14 
Седя уморена и бледа
на прага на свойта душа,
възпирам болезнени чувства,
заровени тъмни слова.
Увличам се, после затъвам, ...
  224 
На мен ми стига,
за да съм щастлива -
да заровя крак на родна почва, във земята -
бременна, гореща, черна,
вибрираща от слънчеви милувки; ...
  709 
Над Рожен слънцето изгрява
поляните разливат дъхав аромат
пчелите дружно зажужават
целуват цветенцата цвят по цвят
И писва гайда, птиците притихват, ...
  416 
Отлетели от стрехите бели,
нижат птиците тъжни ята.
Над поля, над села полетели…
и долита след тях есента.
И във багри разцъфва гората, ...
  603  12 
В спирала въздушна, в красив пирует
към долната земя в надпревара
танцуват есенни листа навред,
златеят във вихъра на листопада.
Танц без музика, растяща тишина… ...
  753 
На живота жизнерадостната песен
пях като млад
в широк кръг или тесен
с ласкатели по - близки от брат.
Песента постепенно заглъхна ...
  442 
Полудявам…треската е постоянна!
Протягам ръка, но няма адресат!
Няма кой да я поеме…Самотна?
Да!
Нещастна? Да! ...
  197 
Да си на 50 не е лесно,
но пък е доста интересно.
Трябва да обичаш и след деца и внуци ти да тичаш.
Твоята грижа прави теб значима и
затова ний обичаме тази дама- мама! ...
  306 
Антонио, Мехмед и Соломон
На този свят ще има закон
и всичко много ще се промени.
С Антонио, Мехмед и Соломон
ни чакат най-щастливите дни. ...
  377 
Мен всъщност ме е нямало, когато
отчаяно бленувала си нощем.
Дойдох с последния възможен влак.
(Понеже от летене падам лошо.)
Отдавна се научих да не мога ...
  286 
са̀мо
работата
не предава
тъй като
за БО̀ЖИЯ ...
  263 
Искам сърцето ти само!
Искам света на звездите!
Искам до твоето рамо
да усетя със тебе мечтите!
Тази любов е красива, ...
  1016 
Нощта през утрото видя
Деня – тъй чист и светъл бе,
а цветността му я учуди
и ето в него за беля
безнадеждно тя се влюби. ...
  233  10 
Ако за мен не полудееш,
пред мене чувства не излееш,
не мисля, че ще бъда твоя-
ще те зарежа на завоя.
Ти на вратата да звъниш, ...
  240 
И времето ни е такова – тъжно,
мизерия, пандемии, войни,
небето се е свило, до окръжност,
усмивката съвсем ни изменѝ,
прихвана с пръсти рокля пъстроцветна ...
  885  15 
След киевската контранастъпация
”специалната военна операция”
достигна своя връх и кулминация
с невиждана на фронта - излагация
от пълна безхаберна абдикация. ...
  971  11 
Кой ме научи да си крия сълзите?
Кой чувствата отне и защо?
Кой нарисува толкова черно в дните?
Кой в центрофуга завъртя ме на сто?
Искам отново в сълзи да се давя! ...
  297 
Примолих се за няколко лета,
изпуснати от зоната на здрача,
помолих се за здрави колена,
поемайки последната задача,
записана в тефтера на скръбта. ...
  397  13 
Залезът обагря в пурпурно червено безучастната стая.
С долитащия си аромат босилека ни напомня че не сме само кожа и кости и мръсотия.
Има и красота в света и в нас.
В цветята обаче няма нищо некрасиво.
Освен когато вехнат и се подготвят за следващия си живот. ...
  279 
Предложения
: ??:??