248 765 резултата
Кестените плачат пожълтели,
есента се спуска над града.
Ветровете гонят полудели
облаците в сини небеса.
Цветовете колко са красиви! ...
  497 
Поетът има си герой-
лирически се казва той.
Чрез него той Ви забавлява
заради някаква си слава.
Героят, готин или лош, ...
  340 
Тъй тихо заромоли...
май никой не разбра,
кога и заваля!.
Дойде за малко...
Уж , да напои земята, ...
  240 
Кое е независимо, бе хора?
Животът е зависим от пари,
от клюките зависи буля Дора,
а Жельо от пиячка до зори.
Всички са зависими от нещо. ...
  785 
Дишаме трудно. Сякаш дрога
трови ни с всяка мисъл.
Може би пушим твърде много.
Или ни липсва смисъл.
Готвим се уж за роли звездни. ...
  510  11 
***
„Колко са, мамо,
звездите по брой?“ - „Чеде,
както мечтите!“
  240 
За всичко, казват, има си причина
и случва се с кармична свръхлогичност.
Животът е помитаща лавина
с подредба на "прецизна хаотичност".
А вярата, не е ли тя – упойка ...
  502 
Нектар от ферментирало кокиче
под първите лъчи на пролеттта ,
събужда в тебе думите : " Обичаш
и някой друг до тебе на света!
А щом нектарът стане на вермут ...
  437 
Живот, живот - жесток плебейски възел,
от който гледа ме смъртта в очите.
И търси упор моят свят пронизан
от призрачния прицел на мечтите.
  833  12 
Герой съм в развлекателна сюита,
червените обувки си обух.
По улиците есенни се скитам,
на всички предразсъдъци напук.
Полата ми е черна – до коляно, ...
  1168  17 
Във Божие светилище, насред площада -
(за по-накратко да го кажем Черква),
смирено искаше пощада -
Тя, дето с Дявола се черпи.
И куцо, кьораво, сакато, ...
  282 
Жената начало е и край във безкрая.
Жената създава, жената твори.
Жената, която живота дарява,
поете, възпей и увековечи!
Жената е раят, жената е огън. ...
  261 
Небесни колесници летят си нависоко
и чертаят тайно човешките ни бъднини.
Юздите дърпат здраво те на сетивата
и душите предизвикват към нови висоти.
За лудият им бяг и измерението тяхно ...
  368 
Мина много време, драги Джим.
Ти казваше, че хората са странни.
Повтарях си го. Думите ми станаха на дим.
(Повтаряш ли го много пъти - става вярно).
Сладка бе иронията в думите ти, ...
  414 
Много бавно. Камък по камък
една пътека градиш.
В права линия.
Тежко крачиш. И някак гръмко мълчиш.
Много бавно. ...
  1074  15 
Обичах ви безмълвно, безнадеждно,
изгарях и от ревност, и от страст;
обичах ви тъй искрено, тъй нежно
дано ви друг обикне както аз.
А.С.Пушкин (превод:Г. Джагаров) ...
  574  19 
Не си слушал гласа ми.
Не познаваш Духа ми.
Не си бърсал сълзите ми.
Не си оставал в очите ми.
Но, знаеш моите нужди! ...
  421 
Морен се пренасям за милувка
в селото на детските лета.
Място с уникална красота.
Дните на удобните обувки…
Всеки път оставам за нощувка, ...
  474 
Понякога съм цяла самота
и трудно ти стените ми разбиваш.
Друг път съм буря в ураган
и чудиш се до мен как да стигнеш.
Понякога и думите ми режат като нож, ...
  465 
Събуждам се по навик търся те до мен
леглото пак наполовина празно
ми напомня колко съм виновен
Господи, без тебе тука е ужасно.
Припев: ...
  357 
Няма да те спасявам
Ти можеш сам да се спасиш
и имаш сила голяма
на всичко да устоиш
Няма да те поправям ...
  518 
В една и съща дата сме родени.
Тя чувствата ми галеше с крило.
Душата от Усмивка озарена
бе винаги... Кога ли е било?
Вървеше тя със слънчеви надежди ...
  1097  23 
Толкова много ми липсваш.
Докосванията ти са лек
за душата ми измислени.
Не бъди никога далеч.
Повтарям ти със гняв любовни думи ...
  1188 
Лек ветрец. Прекрасен ден.
С листа дървото гъделичка
лъчите слънчеви и те
умирайки от смях се сипят
по асфалта на парчета. ...
  290 
Ало, пича, май лирика -
вълнение в мен предизвика!
Какви са тези тъжни трели? -
Все едно не сме живели!
Да, всички сме накрай земята, ...
  494 
Виждам сребърните струни на нощта,
как разкъсват на части тишината,
а денят от слънцето лъчи събра
и ми посочи път към свободата.
Тя душата ми напълни със утеха, ...
  1646  31 
Ела, измръзнало сърце стопли,
просто за нежност то копнее,
ела, спаси ме ти от сили зли,
с теб сал хармонично се живее.
Моето слънце вече го няма, ...
  425 
Защо буквално като недоносче,
държи се този свят, недъгав свят?
Хлапе наивно с захарно бонбонче
и зареден с патрони автомат!
Историята никога не помним – ...
  305 
Аз някак си съм вече твърде чужда
на този град и улиците димни,
не зная на кого съм още нужна,
освен на тези мои две смокини.
Но знам, че докато го има хълма, ...
  1222 
Ти идваш - лъч от тъмното пространство
зад хребета на непонятен ден.
Последна ласка за очите странстващи
по сив диагонал - небе над мен.
Ти идваш - непонятна жажда ...
  316  14 
Тук морето до нас
е топло, гальовно, красиво.
Там навярно ще бъде
студено и сиво,
тягостна тъжна картина... ...
  659 
Къде се крие слънцето?
В онези големи, кафяви очи,
със дълги, извити детски ресни!
Ту тъжни, ту весели
пълни с мечти! ...
  695 
Сгрешил си пътя, затова
сега ще трябва да си идеш.
Затъвам в съскаща трева
и прегоряла паламида,
нагазвам в есенна печал – ...
  313 
Наистина няма причина
да бъдеш до мен в този миг.
Ясно е, че ще си замина
и в тебе единствено стих
Като следа ще остане, ...
  1252 
***
„Мамо, ѝма ли
цвете - спрѝхавниче?“ - „Да,
чеде! - Ученѝче!...“
  248 
БлагоДаря на слънцето, че с майчинска обич отглежда житата!
БлагоДаря на дъждеца, задето напоява земята!
БлагоДаря на пчелите, цветята, на щурците... за красотата!
БлагоДаря на твореца, който пробужда сетивата!
БлагоДаря за уроците, с които съдбата ме среща! ...
  1266 
децата
най-доброто
заслужават
и
е ...
  276 
Изсвири, цигуларю, две кристални сълзи,
два акорда, две капчици бистри.
Вълнуващо основният тон да звучи,
а минорът – пеещи ромони чисти.
От водопада божествен дисонанс добави - ...
  552  10 
На пълнолуние сънят ме напуска,
витае наоколо, наблизо кръжи.
Сякаш отбягва ме, насаме да остана,
сама със себе си, сам-сама в самотата.
На пълнолуние, вглъбена там някъде, ...
  498 
До Харков, и назад.
Безвъзвратно.
Съветската войска,
в бяг обратно.
Без танкове и строй, ...
  1002  16 
Предложения
: ??:??