20 489 резултата
Там - в долината на мрака се мяркат
две тъмни сенки разплакани.
Лутат се - ту поспрат, ту бягат,
безпътни, бездомни, прецакани.
Ту блесне свещ, ту искрица ...
  878 
Пред мен вилнеят морските простори,
в обречен ход към вечността политат,
вълните с небесната вис си говорят
и нишки живот на хоризонта сплитат.
Море, земя, пространства, с вечна власт ...
  1784 
След години няма да ни има вече,
ще бъдем лист измачкан в стария тефтер.
И ако цял живот си бил играчка,
по собствен път не си поел.
Трудно е да бъдеш гениален, ...
  1638 
Поемеш ли по пътя морен,
готов си да пилееш сълзи,
да губиш и печелиш бързо,
да си небрежен и доволен.
Да литнеш във небето пъстро, ...
  670 
в кафеза
на омразния делник
потропването
на токчета
вбесява ...
  694 
В чужда стая съм сега.
След време няма да съм тук.
Есен е. Жълти и сухи листа.
Навън е мрачно, а в душата - студ.
Уж съм тук, ама не съм, ...
  1144 
Защото:
- Без истина няма доверие,
без доверие няма любов,
без любов няма щастие...
*** ...
  1107  15 
Морето на поета
Потърси той сияйна мисъл,
която да огрее светло
душата му потайна, дива,
сърцето, взело да изстива. ...
  571 
Изкълвани мигове
" Това, което продаваш - те купува."
Кокошката в часовника
кълве секундите.
Кълве ги с ненаситно ...
  691  10 
Приласкават те
и нежно те целуват.
Вдишват те,
защото си Любов.
Със изгревите цветни ...
  1068  49 
По идея на от коментара и под мой стих тук:
* * *
Смърдящо блато - жабурняк,
бъка, от зелени жаби,
крякат в тоя пущинак, ...
  785  22 
Не знам защо животът се обърна
и защо в ред не мога да го върна,
не питам и не чакам да открия
отговори няма - някаква магия.
Назад да върна всеки миг съм неспособна, ...
  774 
Може...
да изпълня дните
пишейки...
До края на живота
рози ...
  633  11 
Почивката на поета
Поел по пътя, прихнал в рими,
поетът се разля и стихна.
Реши, че време за почивка
настанало е в морна зима. ...
  554 
Като отворена книга,
с избелели листи,
от сълзи неизплакани,
с теб разговарям без думи.
Като детектор на лъжата, ...
  1075 
Еднакви ли сме? Да, ще пием бира.
Различни ли сме? Да, ще пием още.
А мразиш ли се? Аз пък ще умирам.
Умирай. Аз все още помня снощи.
Аз мразя хиени. Те са носталгични. ...
  1806  10 
Душата ми заспиваше
навън... на плочника,
на две крачки от вратата,
а вътре в топла стая
се протягаше, безочливо, ...
  609 
Ден пореден, пулсът времеви спира,
човек все нещо търси, щом търси ще намира,
времето е мъртво, но всички ни ще надживее,
снимай го в спомен, от лентата на живота не ще избледнее.
И този ден спомен не ще остави, ...
  721 
Нямам време за войни –
животът отвън чака ме
да загърбя ужасното „преди”,
разказва колко плакал е
за пропиляното щастие ...
  619 
Прашинка съм в безкрая на вселената.
И име нямах, когато влезе в моя дом.
От никъде съм. Някъде в системата...
Божествен дар си ми и дишаме в синхрон.
Невидимо съм видима. Не всякога. ...
  1246  31 
Гората на надеждата е тъжна,
че капят пожълтелите листа
и чувства се прокудена, ненужна,
забравена зад тежката врата.
Секат дървари тежките и клони ...
  1149  13 
Тиктака някъде някаква истина
и стенният часовник я отчита...
Стрелките се движат в кръг.
Също като времето.
Изостанат ли, ...
  756 
Във тоалетната Мишо се затвори,
че Талантът в него шумно заговори.
Всички чудим се какво ли ще напише,
на Шедьовър вече почна да мирише.
  1024  13 
Класически свободните самотници
разпалено си търсят половините.
Не са ги срещнали, а вече ги отхвърлят,
егоцентрично сраснати с годините си.
Внезапните самотници привикват ...
  742  11 
Герой
Спечелих поредната битка,
но ще изгубя войната,
че веднага - друга му пониква,
когато на змея отсичам главата. ...
  695  10 
Календарът ме скуби ден подир ден,
че с млечните зъби захапал съм времето
и тъй остава плешиво във мен
нещо равно и гладко, досущ като темето.
Но аз смуча от сокът на времето често, ...
  435 
Обичам демон
Обичам демон. Със душа.
Различен е. Почти с крила...
Докосва ме... Със сто лица...
За миг е мой... И пак с нощта... ...
  789  19 
На минимума максимума вземам
и стават зимите горещи!
И чужди недостатъци приемам,
не е болезнено усещане.
От котешкото мъркане извличам ...
  740  13 
Железни врати
Не заключвай вратата, живот!
Не заключвай!
Искам въздух. Сега!
Дай ми въздух... ...
  867  14 
Трудно е да бъдеш щастлив,
когато можеш да бъдеш тъжен.
Трудно е да почувстваш любов,
когато можеш да мразиш.
Но най-трудно е да го признаеш, ...
  792 
Точки навсякъде.
В началото
и в края.
Перце
във ръката ми. ...
  1177  14 
Животът наш, тъй кратък
в сравнение със вечността,
все някога ще свърши.
Съдбата всеки е дарила
със отредения ни дял ...
  625 
Защото...
Защото са събраните илюзии
в рамки
на
полу-слънца... ...
  813  25 
Единение 2
Съзерцавам святостта Ти
и снагата ми настръхва,
наблюдавам любовта Ти
и душата ми изпръхва. ...
  470 
Паяци плетат паяжини
преди проверката на времето!
Запустяха къщите преди
да си отидат новите поколения!
Ценности се сменят с други, ...
  898 
Казват славата е като сокола,
лети на далеко и на високо,
безмълвен стоиш долу, на скалата,
следиш на полета му красотата.
Зове те към славата суетата, ...
  952  19 
Тишината не ми е присъща.
Искам шум, глъчка, музика, врява.
Тишина – празна гробница съща.
Аз изчезвам, тя, горда, остава.
Аз я моля, тя гузно въздиша. ...
  1006 
Давам ви цялата свобода.
Ваша е сцената, мили актьори.
Играйте се. Лейте слова.
Вдигнах завесата. Готови!?!
Няма място за страх. ...
  626 
Душата ми е гола... като истина,
съблечена във пътища и висини,
и беззащитно скитаща в просторите,
крещи безгласно, търси се в следи.
Във дните бяга, в нощите се връща, ...
  1030 
Стъпвам на пръсти
и чакам момента...
чакам... и паля цигара,
тя изгаря,
но аз още стоя; ...
  786 
Предложения
: ??:??