3 081 резултата
Изкрещях си висините
тази нощ. Безгласно.
Притихнах в ниското
в което пазех светлото
на дните. ...
  793  17 
Човекът с трите пръста свири Моцарт
всяка вечер
за по десет лева.
Виртуоз е,
но няма пи ар. ...
  907 
Аз вятърът съм...
който те настига,
когато тръгнал си занякъде.
Аз буря съм...
след топъл, жарък ден. ...
  646 
Несподелената любов
Ти едва ли би разбрал
какво ми е на мен сега...
Стоиш срещу мен,
мислиш... гледаш ме... ...
  1592  14 
Приближих смело
до огледалото
за обратно виждане.
Сякаш отдавна
не съм се оглеждала в себе си. ...
  634  15 
Вятърът свири
в чадърите
на запустелия плаж.
Девствената люлка
на Харманите ...
  1777 
Какво, като събираш в шепи мирогледа ми!
Какво, като със здрач ме приковаваш!
Аз нямам поривност в очите си
и вече си ми безразличен.
Не ме накара да съм чувственост, ...
  485 
***
Навънка есен тъжна е дошла,
но не е есен в моята душа..
За мене пролетта дойде
и лудо бие малкото сърце.
Чувствам се отново жива ...
  717 
Ти, единствена...
Ти, единствена,
която влезе в мислите ми,
превзе тялото и желанията ми...
Ти единствена оставаш в спомените ми... ...
  631 
Искам истината
Отново с тишината разговарям
и ехото кънти, кънти...
Ти уж ме искаш, после ме забравяш
докосвайки те чуждите очи. ...
  906 
За какво ли си мечтае тайно лятното небе?
Може би - листата на всички дървета да са ръце!
Нежно да го милват и да събират сълзите му,
докато слънцето го прерязва с парещи лъчи
от безмилостна обич през средата, на две...
  611 
Ще те боли. От разминаване.
И в звуците ще чуваш мен.
Ще тръгваш, просто заминаване
и стъпките са част от мен.
Ще любиш пак и пак ...
  568 
отдавна горчи
яснотата
до невъзможност
до всяка изгубена нежност
отдавна ...
  868  14 
Помниш ли ме, Хосе Луис?
Можех и да не питам,
но други надничат в мен
и искат да знаят
за... ...
  1933  32 
Простете ни,деца...
на Ани и Вики
Пречупена. Предадена. Вървях.
И аз не знаех накъде.
Не мислех, после го разбрах. ...
  1334 
Ноктюрно
Чудесен ден, дъждовен и намръщен.
А аз припадам по плача на облаци
и по целувките на октомврийски капки.
Да съм последното пристанище ...
  727 
Две малки ръчички
към тебе се протягат,
и молят те тебе за милостиня.
Но ти безвернико, защо ги оплюваш?
В неизвестна посока побягваш ...
  588 
Само ми кажи, че има небе -
после отвори прозореца,
протегни ми ръка -
и аз ще тръгна със тебе...
Земята ще се опита да ни спре, ...
  1109 
Здравей, любов отчаяна и чужда,
по ъглите на устните ще те позная.
Научих се, че сричките копнеж
не се прошепват тихо,
а изкрещявани - замръкват в хоризонти. ...
  711 
Измъчено лято
посърна в косите ми,
зима покри
всички думи разплакани.
Вяра внезапна ...
  663 
Сухите листа въздишат под нозете ми –
със тъга отричат лятото,
всичко пожълтяло вече е обречено –
ще остане само вятърът...
  826 
Как искам да ми кажеш,
че нощите без мен са много тъжни.
Че тялото от студ се гърчи
в очакване за топлина.
Че всичко в теб се къса ...
  617 
Голи поля,
окосени треви,
обезлюдено място,
весели спомени,
щастливи деца, ...
  666 
Чувствам се странно, какво ли ми става?
Чувствам, че болка наляга стомаха,
но сам с неутешима награда,
какво ли, къде ли, как ли пак става?
Имам едно усещане добро, ...
  688 
Той е. Навсякъде, където
ме докосна при изгрев слънце,
останаха рани,
после той ги посипа със сол
и ми хареса как безсрамно ...
  694 
Последна воля
Когато тръгна по пътеката от облаци,
приключила епизодичната си роля
ще бъда във гора съвсем сама.
Не искам да съм угризение за тия, ...
  524 
Ако можех света да променя,
с една усмивка бих дарила щастие.
На хора, изтъкани от самота,
бих дарила цветовете на дъгата.
Ако можех, бих родила добрина ...
  1796 
Поредното признание.
Пак закъсняло...
Ти тласна ме във чуждите ръце,
сега как страдаш
ми пишеш с тези редове. ...
  723 
Утро е, слънцето отново е на поход,
поход за красота и топлина,
която изгрява във всички усмихнати лица.
Утро е и пеят птички,
разбужда ни зората със своята светлина. ...
  1245 
Окъпана в жълто, ще седна до теб.
С очите си топли всичко ще кажа.
Цветя-истини ще пръсна навред,
ще изтрия истината, ще нарисувам макиажа.
Ще нарисувам света, какъвто искам да бъде. ...
  718 
Хаос напорист,
традиции, дълбоко пропаднали
в тюркоазено - синьо,
подземни води,
тъмни сенки, ...
  562 
Защо не мога да изстина,
когато вечерта отсъства
и скита,
и завършва с непрочитане.
Защо оставам вярна, ...
  905 
Лудолуние ли пие времето?
Надниква в океанската плът
и целува всяка капка...
После бързо се шмугва
под морските вълни, ...
  717  20 
Дали ще свикна
да те няма,
да не мисля...
Дали ще мога
да стопирам времето ...
  1650  10 
бегли очертания митарски
срещу епохална живопис
шаржове пластични
с карикатури във контраст
жилят скулптурни творения ...
  1389  11 
неспокоен беше моят дух преди
когато всичко се обърна неочаквано
тогава сигурност намерих в самотата
а рамото приятелско ми върна светлината
неспокоен моят дух е днес във дните ...
  595 
По дяволите! Толкова съм чужда
на мислите си,
пагубно разнищени.
Дере и стене в мене
едно безумно чувство непотребно. ...
  493 
не са нужни думи
когато от времето капе
затишие
тъмни облаци мнителност
тровят ...
  644 
С твоето име нарекох света
и всичко, което си отива.
И не защото тъжна съм сега,
а просто му отива.
Написах го по листата в дъждовната есен ...
  690 
На моя бряг пристигна страха.
В най-тъмния час,
когато на вярата хвърлих щита.
Дълго се гледахме.
Сили премервахме. ...
  578 
Предложения
: ??:??