20 474 резултата
Намигна ми небето ведро,
усмихна ми се чист - денят.
Почувствах се новородена,
окъпана във светлина...
Прегърна ме добрият вятър - ...
  1140  31 
>> Колко пъти трябва
>>
>> с влажен допир в зори
>>
>> сълзите да удавят ...
  1172 
Старецът Бък
Години се нижат,
броеници безчет,
пролет... снегове,
и живот не лек... ...
  441 
Черно и бяло - два странни цвята,
един с друг според интереса прикриваме.
Затова, може би, в душата
през цялото време властва сивият.
  692  10 
Аз се вълнувам при срещата
с твоите очи.
Аз се вълнувам, когато смъртта
след мен върви.
Аз се вълнувам, дори когато ...
  471 
Извън водопада на чувствата,
далеч от полетата на виденията,
зад планините от сънища,
светът съществува непредсказуем.
Как често протягам ръце ...
  801  24 
Зареян поглед буди в мен заспала жалост,
не може той да прегори - все e запален.
За преход се глася - мятам чанта през рамо
и тръгвам към дома - дете-птичка - тате, мамо!
Там той в годините мечтите ускорява ...
  699  10 
Ще надсмея болката,
ще напусна самотата,
ще изгрея в тъмнината,
ще надигна поглед
в небесата - да усетя, ...
  589 
Така уморено е днес,
слънцето грее сякаш насила,
ефирът тежи...
във безоблачност,
а небето е синьо ...
  792 
О, съзрете изяществото на смъртта,
безмълвен полъх, сурова самота.
Мъртвецът веч почива за вечни времена,
утеха той намира, казва: "сбогом, суета!"
Но чуйте как цигулка тихичко шепти, ...
  1128 
Вятърът не ще продуха
ни сърцето, ни душата
на злодея в пусто наше,
злъчно време.
Тази мисъл през ...
  490 
Той беше съвсем Първобитен,
като пещерен човек.
Сечива и труд самобитен,
бяха за него лек.
Открил бронза и златото, ...
  607  10 
Ден след ден минава, но ти си тук отново.
През сивия прозорец гледаш празно.
Сърцето ти е вече натежало.
И чакаш, чакаш утре.
Но утре идва и минава, ...
  632 
Бял таван. Тапети. Мокет. Гардероб.
Обстановка. Компания. Музика. Свещи.
Женско тяло. Прегръдка. Целувка. Любов.
Красноречие. Съмване. Вяра в нещо.
Автобус. Километри. Работа. Душ. ...
  1241  14 
Животът - безкраен
празник на душата.
Душа - път безбрежен.
Бряг - пристан
за сърцата - ...
  538 
НАПРАВИХ ОТКРИТИЕ!
РОДИ СЕ ЗВЕЗДА!
... ЗАЖИВЯХ...
... ЗАСИЯ...
НЕ ВЪВ ЗВЕЗДНИ МИРАЖИ ...
  883 
И ето - сливаме се пак пред нощната луна.
Аз ставам ти, а твоят образ отново е жена.
Жена - невинна, чиста и добра,
каквато аз никога не съм била;
с коси от вятър, очи - две звездни езера ...
  1101 
И все по-често дебнещото време
настила сняг в очите уморени,
опитва се страхливо да отнеме
искрицата в пулсиращите вени.
И все по-често нощите са будни, ...
  700 
Нека огънят ти гори по-бавно...
Не догаряй...
Нека поривът да е сляп, но предан...
Не потушавай...
Нека няма грях непростим... ...
  925  15 
Безверие
Добро и зло,
с неясни очертания.
От зло и жлъч,
пламтят треви. ...
  809 
Прегърнах хилавото
рамо на Нещастието
и заедно вървяхме
по своята пътека.
Аз бях хубава, напета, ...
  669 
Сребърните рудници в сърцето ми
вече са изчерпани до дъно.
Само на душата ми - проклетата,
още и се иска да са пълни.
Не оставих нищичко за себе си. ...
  764  15 
РАЗВЕНЧАНИ МИТОВЕ И СРИНАТИ ТОТЕМИ
Във влажната килия
на предразсъдъци
и безизходици
влетя свободно бодро птиче, ...
  651 
На Поезията
***
Мирис вълшебен на цвете.
Полет на птица в небето.
Милост, в сърцето посята. ...
  1143  29 
Не изрязвахме ли всяка суета до корен,
да се будим сутрин недължащи нищо?
Беше ли, от някой друг, грехът неволно сторен
и преди да бъде даже и помислен?
Да ни купят чакат сребърниците на Юда. ...
  1037  11 
В памет на Добромир Тонев
Полетата на словото са пусти.
Мълчанието по гърлата дращи.
Във храма на небесните изкуства
за тебе Бог сега строи издателство, ...
  616  12 
Между пръстите изтича времето.
И нищо не остава непокътнато.
С годините връхлитат настроения,
на приливи и отливи преглътнати...
Желания, мечти, далечни планове ...
  1195  35 
За смъртния - съблазън е " безсмъртността"...
Да преминаваш от тяло във тяло,
без колебание за миг небитие.
С "вълшебство" - дали се оцелява...
И ставаш спътница на бурите, ...
  779  18 
Подобно орехова сянка,
тъгата падна във зениците.
През вените пробяга бързо,
до всичките ми корени проникна.
Подплашено от своя ритъм, ...
  623 
Сега е вечер,
сега е тиха вечер.
Тъмнината заслепила е деня,
а аз не мога да заспя.
Нищо. Нека се порадвам, ...
  874 
Грозно се усмихва самотата
иззад ъглите на моя прашен ум.
Кърши тя на волята крилата
и овреме заглушава всеки шум.
Сам, но неприемано буквално, ...
  723 
>>> Цяло бе обсипано с цвят,
>>> южнякът разпръскваше надалеч аромата,
>>> в клонките му
>>> птички се готвеха да гнездят,
>>> денем подранили пчели ...
  572  11 
Мисли... В хаоса
Хаос... Мисли...
Гвоздеи пламтящи.
С вас духът разпънат е на кръст.
Тръгвате по пътища елмазни... ...
  1009 
Пръстите ми нежно докoсват твоята душа и от мен се ражда светлина.
Новият живот облял е сивотата и са се родили цветове.
Нюансите на любовта те объркват в действителността.
Става сложна поезия, която те кара да напишеш всичко онова...
Заставаш пред огледалото и виждаш неподозиран образ. ...
  1142 
Старица уморена, бледна
до мен веднъж приседна.
И заговори с ведър глас:
Не съм ти непозната аз...
Отърваване от мене няма. ...
  729 
Не понасям комплименти,
с тях не ще ме впечатлите
и въобще не се старайте
да ми връзвате мечтите!
Поизтекоха годинки ...
  707 
Обречена съм да обичам,
осъдена - да съм сама.
Защо ли към миражи тичам
и срещам болка и вина?...
А някъде във мен живее ...
  1016  30 
Когато боговете ти са смъртни
и се въргалят пак разбити по земята;
Олимп - баир е с храсталак опърпан,
осеян с кози гренки, след стадата;
небето ти се срути сред пожари ...
  1067  12 
Как времето течеше -
играехме си с кал, гасена вар, трева...
И днес седим пред чашите кафе,
без помен даже от безгрижните деца...
Как времето донесе - ...
  722 
Имаше лебеди.
Убихме ги.
Не понесохме красотата...
  724 
Предложения
: ??:??