4 982 резултата
Пролетта е детето на всички сезони
с шарени дрехи и очички наивни,
с зелени надежди по своите клони
и дъждовните дни, дар за жадните ниви.
Тя е вятър в косите и хвърчило в небето, ...
  247 
Шедьоврите не раждат се за ден
Но погледна ли те теб, като шадраван извират те от мен
Моя музо, от вълшебство изтъкана
В очите ѝ морето, а в душата - океана
Искам аз да опозная ...
  284 
Ех, птичка, ако бях,
Къде ли бих летяла?
По вятъра със смях,
Безкрайно бих играла.
До облаците бели ...
  234 
Не мога да намеря подходящите думи да го опиша.
Припознавам го в много неща.
В него има по нещо от всеки сезон, в него са сякаш най-чистите природни стихии, най-истинските.
Не мога да го опиша с една единствена дума.
Той е противоречив, той е двата полюса. ...
  182 
Залезът идва към мене с реката,
облаци, птици навред разпилял.
Вятър се мъчи да духне луната...
Лодка, потребност, надежда и кал.
3. март 1990 г. ...
  227 
Облаците плачат
Върху ламаринения покрив
Гарвани в далечината грачат
И трептят във танц игрив.
Облаците плачат ...
  227 
Как искам словата ми огън да палят,
куршуми да станат, в душата да стрелят.
с поезия нежна сърцето да галя,
с копнежи и трепет съня да населя.
Как искам страстта, за която разказвам ...
  208 
Дали да те обичам тихо,
със шепот през полудъха си,
или да изкрещя във стихове,
че цял живот все тебе търсих?
И вече свикнал от години ...
  231 
In moon's soft glow, they meet at night,
A sweet embrace, two hearts aligned.
In dreams they dance, in whispers talk,
With words as spells, in shadows walk.
Weaving charms, delightful song, ...
  661 
Бял божур, червени рози,
слънце ласкаво блести,
сладка прелест в малки дози
зрее в празничните дни.
Жълт жасмин по здрач ухае ...
  424 
Сребрист обсидиан обсипва небосвода,
дъждовни балерини летят във вихрен танц.
Сияйно разцъфтяла, приказна природа
се къпе в скъпоценен, кристален воден гланц.
Брилянтно заблестели, бисерни въздишки ...
  227 
Лимонена луна,
разпенени простори.
През спуснатите щори –
зелена светлина.
Примигващ светофар ...
  673 
Сутрин притихнал е старият град,
гълъби пият вода в шадраваните,
в цъфнали кестени тихо гнездят,
светли надежди и пеят калканите.
Думите връщат се - птичи рояк, ...
  222 
Чинката на чинка ми чинкува
с цинкавия цинк цинколест.
Пръчката ми с пръч пръчкува,
около околната околност.
Гаргата гаргува гаргогласно, ...
  447 
Дойде с топлина и със слънце,
с нежен цвят на плодни дръвчета,
събуди и последното зрънце,
стопли земята, прегърна полето.
На всяко цвете нежно зашепна, ...
  488  10 
Виждам очите ти и виждам цветовете в тях.
Виждам как приказно и вълшебно се преливат.
Напомнят ми на един приказен свят,
в който бих живяла.
Когато светлината ги огрее, ...
  203 
Ти попита ли вятъра бял,
къде се е скитал и запилял?
Как появи се тази неделя
с дъжд и със сняг къделя!
Как през априлските дни ...
  579 
Градината е тъмна, тъмна,
реката дебне хладна, хладна,
пристанището -- глухо, глухо;
отвъд -- небето стръмно, стръмно;
отвъд, в полето, са селата, ...
  226 
Пердето ми се спуска като сняг,
снегът се вее над градчето.
И тихо-тихо, без да зная как
в душата ми се настани небето.
https://www.youtube.com/watch?v=bg_P9_FzQbQ
  507 
Без да изцапа петите си боси
майския дъжд от Балкана се носи.
Тича направо през ниските храсти.
И си търкаля тромпета на части.
После така го надува, че слиза ...
  177 
Беше един тих зимен ден
Небето бе розово,
а вятърът лек...
Само тихичко шушнеше...
Сякаш от страх, да не бъде забравен... ...
  195 
Вълшебно е то,
да обичаш, все едно!
Сърцето ти в мъка,
но не е злополука…
Потъваш в морето, ...
  431 
Тя се свива под топло одеяло –
то боде като вълнена дреха
и заспива в дълбокото бяло,
а сънува слънца и комети,
как се спускат и стоплят душата ...
  237 
Не носим ний жезли вълшебни в ръцете,
не можем с метли да летим надалеч,
изкуство, изпълващо с гордост сърцето
е нашият яростен приказен меч.
Врагът ни е силен, без милост напада- ...
  309 
Със медни клюнове на светли щъркели
послания предава пролетта.
Строят гнездата птиците до мръкнало
и сякаш с чук потропват „трака-трак“.
Над цъфналите дюли зрее слънцето ...
  258 
Подранила пролет е, слава Богу –
кукувица кука, свири чичопей…
Кокичета ранни белеят още,
скри се снегът и кукуряк жълтее…
От хълма, вода слиза – на скокове, ...
  557 
Белия люляк, блед и замислен
лекият повей полюшва.
синьо- сапфирен, светъл, лъчист е
етер копринен, заслушан
в песен лежерна, нежна, душевна, ...
  396 
Сънливо прозява се златна зора,
нацупен светликът потърква очи,
неделя последна букет си набра
от цветни, уханни, гальовни лъчи.
Април елегантно подава ръка ...
  212 
Уморена от битки, от неспирни войни
със горчилка преглъщам, във гърдите тежи.
Защити ме от мрака, невъзможен мой свят,
претвори ме отново в раннопролетен цвят
Облечи ме във черно, със дантели, с корсет, ...
  177 
Разпръсква зората божурени краски
в небе от сатенен сапфир бистроросен.
Дарява нощта, безразсъдно прекрасна,
вълшебство, което блаженство ни носи.
Във утрин такава и аз съм родена, ...
  260 
Слънце следобедно светна в небето.
Звънна прозорецът – блясък, лъчи…
В слепия ъгъл на двора преметен
слънчево зайче рисува очи.
https://www.youtube.com/watch?v=99GdtQ4iPZk ...
  459 
Пролетно бяло отрупва дърветата,
свежо ухае на дъжд и цветя.
Мартенско слънце разбужда цветчетата,
гали земята да никне трева.
Птички боричкат се, пърхат сред клоните, ...
  323  10 
Пролетно чудо
О, Боже, как създаде тази красота?
Тази Пролет как я сътвори?
Как разпали огъня в душата?
Може ли човек на туй да устои? ...
  240 
Мека пролет, тиха,
с ароматът на любов,
ей го птиченце полита,
слуша вътрешният зов!
Далечен гръм и тътен на промяна, ...
  418 
Скрий ме, обвий ме, дай ми подслон,
хладна, уханна, цветна тъма!
В синьо индиго, бдящ небосклон,
звездно ми сочи път към дома.
Земни тревоги тлеят в прахта, ...
  197 
Два забързани сутрешни лъча
от коприна и злато тъкани
се кръстосаха точно на пътя
и затичаха по гори и дъбрави.
В миг разсъниха корони и листи. ...
  168 
Шушулките на облаците пукат-
изсипва се на едри капки дъжд
надеждата ,че пролетта е тук
и няма да си тръгне изведнъж .
Гугутките по стълбовете гукат ...
  280 
Косите ти са есенни листа.
А очите ти – небесни светлини.
Душата ти е любовта,
която чакам да ме посети.
Думите ти като таен шепот ...
  637 
Бледнее, изстива небето вечерно
брилянтни кристали проблясват във мрака.
Одежди от кожа в любимото черно
обличам и тръгвам – дългът ме очаква!
Наклаждам си огън от приказки стари ...
  245 
Червеният шлейф, развяван в нощта –
въздишка на залеза ален, трептящ.
Изгарящо страстна, жадна душа
лети устремена към златния час.
Вселени създава, вдъхва живот ...
  451 
Предложения
: ??:??