5 031 резултата
Денят се буди. Още е невръстен,
предчувствие за буря се кълбѝ
и капчица в напуканата пръст е
повелята на хиляди съдби.
В небето сиво птици с полет бръснещ ...
  166 
Търси я в хаоса - подреденото е прозаично.
Отбягвай суетната симетрия безлична.
Наблюдение внимателно - иначе изпускаш.
Птиците, непокорен кичур, любими устни.
Гората дива, жива - как по хълмовете се излива… ...
  341 
Ето, вече си тук. Слънчогледите сведоха чинно
свойте златни главици. В полето трепти мараня.
Сядай, август! Ще сипя по чаша от ланшното вино,
с капка обич – дано и света полудял променя.
Много дълго те нямаше питах, разпитвах за тебе, ...
  340 
Август е стъпил
автор:Елеонора Крушева
Надскочил хълма на лятото
Август мие лицето си в хладен поток,
толкова зрял по поля и по плодното ...
  244 
Носи се мълва из Егейско море,
че по бреговете му измамно зове,
всички клетници една зла сирена,
опасна, мрачна, блудна, но смирена.
Със своя глас злокобен, ...
  426 
Вълните на морето ми говорят
за теб за слънчевите ти коси,
чайките пък неуморно спорят,
за дълбините на твоите очи...
Пясъкът пък сякаш шепне: ...
  317 
Лятото в няколко кадъра си отиде,
на забавен синьо-розов каданс…
Септември вдругиден е и близо
е на слънцето последният шанс…
Да изгрее в червено, да залезе в лилаво, ...
  457 
Откога дърветата стоят на бдение,
сухите треви на жълта смърт приличат,
а реките жално лазят по земята,
чакат своето спасение.
Първи капки по стеблата галят, ...
  268 
В розовия цвят на Егейския следобед
аз не мога прегърна този който ревностно обичам.
Мек и влажен е неговият меден поглед,
но сълзите му като солената вода се мудно стичат.
Защо те няма тук при мен във тоя миг, ...
  294 
Шепне тихо, може би е стих,
пак дъждът по топлия ми покрив,
думичките до една са мокри,
затова в стиха ги приютих.
Тръпне приласкан и този град, ...
  270 
Забулен през нощта във белия чаршаф
ме прегръща силно и плаче смуглият Ашраф.
И спомени горчиви тъй задавено преглъща,
докато аз в обятията му неспокойно се извръщам.
А на тая слаба светлина той е хубав, карамелен, дългокос ...
  352 
Звездни елмази, индигов венец,
мрачен копнеж на съня е крадец
Свила – косите, а устните – пух,
огън – дъхът на могъщия дух.
В шепи от бархат разцъфват цветя ...
  374 
В момента съм в Китай и знам,
че искам да съм само с теб.
Скитам из дъждовния Джиангнан,
минавам край каналите безчет.
Помниш ли как бяхме само двамата? ...
  404 
Стоя на брега и се страхувам да се гмурна
защото плашат кожата ми студените морски пръски.
Но веднъж вляза ли, аз няма да се върна
и ще прекося веднъж завинаги тихите брегове гръцки.
Но моята посока не е ни Миконос, не е ни южен Крит, ...
  303 
Прибирах се привечер от обичайната разходка с кучето ми
и минах покрай нашето място,
нашето
тайно
място. ...
  400 
Светлината блесна в утринта ранна,
огря небето със златист покров.
Дървета, пътеки, птиците странни
разцъфват в лъчите, под нежния зов.
Полянки светят в багри, свежи, ярки, ...
  519 
Сред върхове високи, сякаш в сън,
планината се издига в небесен звън.
Снежни пътеки в мълчание крият,
скритите тайни, които от векове се вливат.
Ветровете пеят стари песни там, ...
  393 
Малка къща в планината
и с пътека към света.
А край нея е гората,
горе – сини небеса.
И отсреща водопада - ...
  350 
В онези паузи между всяко вдишване,
в най-тихото на всяка тишина,
дълбоко в дълбините на безкрайното,
откривам те, окъпана в луна,
така вълнуваща, единствена, лъчиста, ...
  298 
Изгрява ден и родният Балкан
сияе гордо, сякаш позлатен е,
прегръща ме, обича само мене,
в нозете му – и сънен, и смълчан,
градът лежи ленив и странно тих, ...
  273 
Зениците ми се овъглиха от ръжена на Хелиус...
Погледът ми зелен като блатно цвете...
Се зарея след птица...
Аз никога няма да мога да я стигна, но имам сянката й по мен...
Митични ветрове я носят и като мида се люлее... ...
  285 
Малка къщичка, стаена в бяла пухкава прегръдка,
пуши, тихичко, небрежно,
И подканя ме, ела!
Що си тъй самотна ?
Тук съм само днес, сега! ...
  326 
От тъжното ми вчера юли бързо
изряза ми сърце. Така завчас.
С парченце от небето синьо върза
два мака, слънчоглед и житен клас.
Кълне се, че съм първата (поредна), ...
  412 
Можем ли на небето да танцуваме?
Измежду звездите да се наредим?
Можем ли във техния океан да плуваме,
но за разлика от тях да не горим?
Можем ли светещи желания да бъдем ...
  318 
Когато дъждът проплака и облаци ледени
страховито надвиснаха над земята,
вятърът разлудял закърши безмилостно клони,
сви се умореният свят като бебе в утроба,
изпокриха се в миг птици и хора, ...
  552 
Бързам по крайбрежната алея,
с утрото пълзящо по нея,
да мога на моста в зори
да срещна първите лъчи.
Щом застана пред морето, ...
  485 
Гореща вечер и Луна
на тъмното небе изгряла.
Над облаче наднича тя
и цялата земя огрява.
Гореща нощ. Та кой да спи? ...
  342 
An empty world filled with ashes,
the sky turns gray as time passes.
Bones are scattered, but the blood is
nowhere to be found,
The wind alone recalls the hearts ...
  444 
Черна е нощта и е горчива,
както е горчиво и кафето,
звездна и божествено красива
прелестна, тъй както кадифето
гали с мекотата си прохладна, ...
  567 
От последните къшеи българско мое небе,
там, където държал е бесът месечината в зъби,
тишината се спуска над вечното старо селце
и аз стискам клепач, за да види по-ясно умът ми
как пустее мегданът пред кухото сляпо око ...
  394 
Потече залезът искрист
по стръмния небесен покрив
и затрепери като лист
една пчела в тревата мокра.
Отминал вече бе дъждът – ...
  317 
Първи ден на лятото, а някак ми е тъжно.
Да ми се усмихне на мига едва ли ми е длъжно...
Тъй дълго чаках неговата четка
върху платно да нарисува цветната наметка
с утрини безоблачни и залези от злато, ...
  334 
Горещо е кафето ми - горещо!
Денят пристигна огнен, запъхтян
и носеше за всекиго по нещо.
Цветята ги поля с роса засмян.
На нас донесе повече усмивки, ...
  568 
Може би лятото ще трае вечно
и ще тичаме безгрижни.
И може би ще съм със тебе
и нищо няма да ни липсва.
Може би отново ще те срещна. ...
  289 
Ех, морето...
Стъпвам в пясъка,
по следите на други
боси нозе.
А вълните... ...
  219 
Пробождат огнените мечове мъглата,
звездите се стопяват с тъмнината,
сияйно утрото пристъпва смело,
нощта е в спомените, дала-взела.
Росата се усмихва с бляскави сълзи, ...
  419 
Всяка крачка на високо
е към вътрешен и собствен връх.
Всяко вдишване дълбоко
е пропит с простора дъх.
Всяка мисъл в планината ...
  337 
Ти чу ли снощи дъжда
как по стъклата ми тихичко плаче?
Светкавица как раздира нощта
и пробягва тъга по клепачите?
Разчупи тази тъга ...
  457  11 
В летния и топъл дъжд
хуквам вън усмихната от наслада,
да усетя по кожата си прохладния душ,
да опитам капки от небето да хвана.
В летния и топъл дъжд ...
  398 
С полъха на вятъра
с лунните лъчи в нощта
сякаш самичка бродя на Земята
хваната със тебе за ръка
Със звездите във небето ...
  414 
Предложения
: ??:??