4 965 резултата
Сняг заваля
и затрупа мечтите ми,
покри ги със снежен кожух.
Снежинки покриха косите ми,
побеляха и станаха на пух. ...
  937 
на Стефан Чирпанлиев
Пожелах ви ясно време,
но от мене не зависи:
дъжд и бури ни превземат,
ветрове душите чистят. ...
  621  27 
Прегръщам се в себе си, защото
преминах през небе, земя и огън.
Ще взема топлината на доброто.
Светът смирих, а себе си – не мога.
Тепърва ще се уча да обичам, ...
  931 
Мартенстият сняг -
и мил, и драг! И как! се
смее под мустак!
  376 
Почакайте ме, вий сте мои братя,
жадувам волната ви свобода.
Ще тръгна и без жалост ще изпратя,
и болка, и тревога, и лъжа.
За да препускам с кичестата грива, ...
  389 
Внезапно! И една красива обич
се вплита в мен със сила земетръсна.
Прегръщам я във себе си сега.
Защото
в сряда ...
  936 
Влюбена съм истински,естествено
във всичко свято и несвято,
в човешко и божествено,
във лазещо,и ходещо,крилато.
Във всеки странник непознат, ...
  752 
ВЕЧЕР В СЕЛО
Утихна дневната гълчава.
Нахлупи селото калпак...
И както в село вечер става
потъна всичко в полумрак... ...
  344 
Така е тихо край Марица в Януари!
В обувките ми разговаря с мен студа.
И всяка плочка е като товарна гара
за композицията си избрала си звезда.
В душата ми вилнее люта Хала, ...
  497 
Подновява изтеклата виза.
Пронизва чак до дроба изведнъж.
Зад стъклото, стърже по корниза,
нощен гост, тъжен странник – дъжд.
Не, не пускам долната бродяга! ...
  804 
Тези очи
цвят море.
Безкрайна омайваща
магия.
Тези очи ...
  634 
Веднъж, помисли малък Душко,
добро е, Мама щом го гушка
и още мисли там, каквото...
Къде ли крие се доброто?
И тръгна Душко през реката, ...
  1851  10 
Когато се прибираш у дома
след дълъг, тежък, труден ден
и слънцето целува хоризонта...
спомни си как летя до мен
поемащ вятъра с изпънати крила... ...
  396 
Настъпи щъркелово време
от шипковия храст наднича кукуряк
събудена от зимен сън, земята още дреме
сънува песните на коса – веселяк.
Дърветата са мрачни силуети ...
  746 
Свежа пролет
на вратата чука.
Седи отвън
и чака.
Деца развълнувани ...
  900 
С бодли си цяла покрита
на тебе се всеки любува,
у хората будиш възхита,
макар да се всеки страхува
от твоята хубост да снеме ...
  559 
Пълнолуние
Каква оцъклена луна,
голяма колкото небето,
ме гледа с мека светлина...
Пътеки прави през морето. ...
  371 
Вятърът насилваше дърветата,
пъпките пощипваше безсрамно.
Втурнала се, мисълта му светеше
в пирует мъжествено овален.
Дързостта предпролетно вибрираше, ...
  686  13 
АЗ ИМАХ..
Аз имах една райско кътче,
на дъното на Техеран,
където от деня измъчен,
за глътка въздух ходех там. ...
  388 
Аз търся четирилистна детелина,
но трудно се намира, за късмет
във двора аз на детската градина
безброй пъти лутах се навред.
Насам-натам, надлъж и шир ...
  485 
Пролетна тоналност
Клавесинът на капчука
мъничко се е разстроил...
Ту намаля, ту усилва
гамата - почти минорно. ...
  1274 
Разказах ли ти, как да ме намериш?
Тръгни, когато дойде пролетта
и в майска нощ, ако се разтрепериш,
ще те прегърна, да не си сама!
Разказах ли ти, как да ме намериш? ...
  488  11 
Не ме намирай, искам да се губя –
сред хора, сред морета, сред поля,
сред сънища и няма да се будя,
щом няма път пред мен да се спася.
Не ме догонвай, трябва да избягам – ...
  451 
Събужда се от сън, със поглед примижал
и слънчева милувка го посреща.
Усмихва се насреща, спомен оцелял.
За топъл ден, живота пак се ражда.
А утре пак привидно ще притихне, ...
  1117 
Този дъжд не плаче,
а почти се смее
над тъгата наша
по отминалото лято.
Тихичко почукват ...
  774 
Отивам на реката, не да плача,
аз искам да открия твоя лик
във бързеите чисти и да чакам,
за да дочуеш моя кански вик.
Отивам на реката, не да плача, ...
  812 
С пуканки накичиха дърветата
зеленото петно на сивия квартал.
Усмихват се загадъчно лалетата.
Градът пробужда се. Не е умрял.
От детски смях кънтят паветата ...
  1036  11 
Котаците ловят снежинки в полет,
трепери в снежни клони чинка сива
и двете чакаме те, свидна пролет,
но зимата не си, не си отива.
Висулки под стрехата ми сияят, ...
  1425  13  30 
Хрупка снегът под случайните стъпки,
в бяло искри и ти спира дъха.
Сгушени клони, под него напъпили,
спят и сънуват днес цветна леха.
Неми са къщите, няма и улици, ...
  628  13 
Какво дочух, не бе ли нежен шепот
от първите искри на пролетта?
Отново прозвуча – красива ехо
от стъпките на мека топлина.
Ела, за да събудиш красотата, ...
  1148 
Пак дойде пролетта
с неземната си красота!
Цъфнаха кичести цветя
и се показа многоцветната дъга.
Пчеличките жужат ...
  1398 
Някой е минал през тази гора,
глуха до вчера и снежна,
и с теменужки и птичи пера
той нарисувал е нежност.
Пъпките в клоните вече цъфтят, ...
  1778  35 
Пролетта е тука!
С невидима ръка
рисува- листа, трева и пъпка.
С целувка топла, разтопен снега
потече весело в капчука ...
  586 
Възродена и жива ще се буди гората
от топлата ласка на зора слънцеока.
Жажда за обич ще разлисти върбата -
вечната обич към дъха на потока.
А той закачливо, лудешки ще тича ...
  830 
Живеят в мене четири сезона,
но само в третия ме разпозна,
когато плача със очи дълбоки
до дъното на своята самота.
Навътре във душата е стаена ...
  424  10 
Лодка се клатушка във морето
със опънато едно платно.
Блъскат я вълните ту игриво,
ту заплашват я със сбръчкано чело.
Старият рибар ту дреме сладко, ...
  749 
Двама боси по пясъка ходеха
и водата следите изравни.
За ръце хванати пееха морски песни
и водата гласовете им заглуши.
В спомени лични се взираха дълго ...
  1261 
  534 
За теб навярно ще тъгувам,
но смъртния ми одър ме зове,
самотен изгрев, нарисуван,
изтича времето ми, две
ръце те имат, мимолетно, ...
  588 
Отново пътувам към странни места,
където сърцето ми с обич туптя,
но всичко е друго - морето, небето,
сърцето не бие - спряло е клето!
Всичко е красиво и романтично, ...
  893 
Предложения
: ??:??