42 112 резултата
Пращят дръвцата, шепне старата камина,
капаче вдига малко чайниче за миг,
разказват пламъците как във век отминал,
се влюбил храбрият, оловният войник.
Той бил без крак, кален сред битки ветеран и, ...
  745 
Едно перце от гълъб долетя.
Скри се в ъгълчето на перваза.
Скръцна входната врата.
Капчукът пусна пара.
Вятърът с разперени криле отлетя високо. ...
  585 
Тази нощ съвсем не бе спокойна,
вятърът надуваше кавал,
а дъждът, пробил небесна стомна
пълнеше свещения граал
на земята. Зимата се смръщи, ...
  306  12 
Властолюбието да ограничим явно не е лесно,
слепият стремеж към власт доброто унищожава!
Властнико, кога ще управляваш по-съвестно,
докога хората ще потискаш и ще унижаваш!?
Политиката често е неморална, ...
  517 
При залез погледна полето.
Отдавна не бе идвал насам.
Приседна до дървото, което
слънцето обхвана във плам.
Запламтяха морните клони. ...
  978 
Светът ми някак си е троен,
във триизмерен е формат
и динамичен уж, и строен,
май многоцветен е ахат.
В реала с тениска се движа, ...
  380 
Такъв съм си аз - не обичам въже,
костюмът ми стяга, стяга душата -
тениска, дънки и малко "Оле",
и вярно - летя в небесата.
Не ставам за рамка, не ставам за пън, ...
  405 
Покрита със шума гората
прилича на призрачен кът.
Едно по едно от листата
чертаят на Зимата път.
Останали някъде свити, ...
  417 
Излетяха от мене ония емоции,
които не ми даваха мир през нощта,
оставиха пусто гнездо в гърдите -
пойни птици литнали през есента.
Не плача, не стена, малко ме боли..., ...
  335 
Под кестените силуетите
играят.
С листа рисуват устни и
очи.
Захласнати не искат и да ...
  270 
Тъмен облак иде, паст раззина.
Бяла врана грачи на комина.
На комина бяла врана грачи –
тъмен облак по небето влачи.
С грак подкарва и Луна от свила – ...
  349 
Някога някъде някак си някой
стигнал случайно завой,
много бил деен и много идеен,
но... бил праволинеен.
  374 
Умирахме от студ, Господи, колко беше студено.
Дъхът ти излизаше, сякаш си парен локомотив.
Елите бяха се превърнали в коледна украса, побелели от сняг.
А времето често бе хубаво, имаше такива тихи дни.
Нямаше как да останеш в хотела когато навън е толкова бяло и синьо, и излизахме навън уж да карам ...
  334 
Кратко е утрото бледо -
призрак от миг уязвим.
Вик и последвало ехо.
Огън. Пепел и дим.
Там зад всичко невзето ...
  390 
Завръщане, не станало навреме,
променя непростимо битието,
и, натежало като страшно бреме,
не връща вече обичта в сърцето.
Разпръснатите хора са различни, ...
  600 
В тишината на нощта се чува всичко, особено когато не можеш да заспиш.
И аз чувам:
Леглото проскърцва когато тя се обръща в съня си;
Часовникът тиктака;
Компресорът на хладилника се включва и леко жужи; ...
  309 
Не чакай бъдещето да ти идва,
ни на крака, по-малко пък на кон.
Това, което изореш на нива,
това ще е филията с бекон.
Кой може да чете, седи далече, ...
  532  18 
НЕВЪЗМОЖНА ПРИКАЗКА
Докъдето поглед стига –
чак до близкото дере,
златовърхата вратига
бледен изгрева пере, ...
  722 
Преминала през времето,
пред бездната се спрях.
Опитах въздух да поема,
а вдишах капки леден страх.
Стоях и гледах към безкрая ...
  371 
Кой е признакът на болната душа
безразличие кухо и опразнено от смисъл
А най- лошият учител на света
удоволствие, консуматорство безсмислено
Най- необичайното умение ...
  335 
Дефектен съм –
искам сиво стихче за емоционалната яма
преди Коледните празници,
а ми идва песен, J.
Есен, скука, ...
  432 
Съвестта си ли пера?
Да е снежнобяла.
Сбирам ангелски пера,
пиша като хала.
Селфи с елфи сътворих, ...
  343 
Всеки ден минавам по моста на самоубийците.
Вчера от там скочи още едно момче.
Все се чудя кога ли ще ме хване и мене тоя дух или тая мисъл, която броди там, и ще ме хвърли с главата напред.
Мостът е сложно техническо съоръжение, най-голямото родно чудо.
Погледнато отстрани, не е голяма красота. Нещ ...
  353 
Някой в снега е танцувал, стъпките водят към нас,
сръбнал с черпачето супа, пушил е... ето и фас.
Кой номер вятърът носи, нямам представа, не казва,
гони снежинките боси, хукнал от зимната пазва.
Още гевреците парят, дъ́ха на ръснат сусам, ...
  1157  14 
Някой някога каза, Поете
нарисувай с думите жар.
Искам с твоите семпли куплети
да не чувствам в душата печал.
Искам ведрост. Простор. Висините. ...
  303 
... с изтънялото връхче на пламъка,
посиняло от пещерен студ,
търся слънце сред купчина камъни,
на големия пише: „За луд.“
С крив дарак влачи зимата нямане... ...
  448  10 
Нарисувах картина с мисълта,
която ме дебнеше като стражар
на изоставен замък.
Вместо четка - използвах жар
и платно вместо камък, ...
  1042 
Есен, есен, пееща тъжна песен.
Мъж се пресяга да я улови.
Тъжна е, нищо, нали е песен?
На брат си желае да я подари.
Един срещу друг по пътека забравена ходят. ...
  437 
Земното поле на суетата
шари хората с безсмислен лукс
и с това ветрее им душата,
илюзията ги омайва тук.
Не е лошо да живееш сносно, ...
  862 
Хората много обичат да дават съвети.
Да помагат доколкото могат. Да клатят глави.
Но това, което най-много обичат е със усмивка да режат криле.
Хората много обичат да разказват истории.
Най-вече своята собствена. ...
  353 
Аз съм вещица, но малко странна,
харесва ми да правя добрини,
наместо да редя магии тайно,
тъй както са ме учили преди.
Навън поглеждам сутрин и премигвам, ...
  285 
И тъмна нощ сърцето ми обгърна
И бурен вятър в него зашумя
И тиха мощ душата преобърна
И падна камък в пропастта
Политам към безкрайна бездна ...
  384 
Идваме на този свят, без нищо.
И пак без нищо си отиваме.
Товарим се и страдаме излишно.
По пътя спъваме се и откриваме,
че сме родени за да се обичаме. ...
  1366 
Ни петел съм, ни кокошка,
шматка с тъмни очила,
чутурата ми е трошка,
но пък, имам си крила -
със делфинче си играя, ...
  1199 
Наглед обикновено момче, било родено в малко градче.
Останало без баща още от малък, но притежавало в сърцето си пламък.
Имало мечта, да се бори срещу несправедливостта.
Въпреки тежките времена, то управлявало своята съдба и нищо не го спря.
Пораснал храбър и силен момък, с добро сърце и с остър ум ...
  369 
Отдавна търся някой като теб,
който да рисува със косите ми,
да бликат пламъчета в лед,
душата блажено да ликува.
Загубих време с толкоз хора, ...
  938 
Моята майка прилича на ангел -
и косите ѝ бели, и шалът ѝ.
Нежен скреж изографиса стъклата
във винетки и кристални овали
и с най-прекрасните крехки дантели. ...
  483  11 
Оттук минава нечий поглед.
Оглежда се на вси страни.
Сезонът спира, за да се разтвори
в дълбокото на сънените му мечти.
Просветва дъното ...
  507  13 
Луната не бърза
блести над света
събира безумни
красиви сърца
преплита истории ...
  269 
На носа му капчица виси,
тъжен и объркан ми изглежда,
този дъжд с разрошени коси
е изгубил всякаква надежда,
че ще се превърне в сняг сребрист, ...
  370 
Предложения
: ??:??