248 839 резултата
Животът минава,
но диря остава.
Понякога само резка.
На тая държава -
безвименна крава, ...
  328 
Защо попаднах в твоя плен?
Защо душата ми мечтае?
Какво си мислиш ти за мен?
Дали все пак аз ще узная?
Не знаех кой си и какъв си, ...
  273 
Скарали се двама синове,
деца на две майки, две сестри,
в сърцето им коварни ледове,
в очите сляпа омраза блести.
Тъжно слушат тяхните майки ...
  452 
Ако мина по тъжна пътека
и забравя какво е любов,
ако слънцето в мен спре да свети,
в този толкова кратък живот...
аз те моля, ти пак ме обичай ...
  717  11  14 
Свещта догаря ще изчезне светлината!
А лепкавият мрак се спуска,
протяга пръсти - заплита сръчно
отровната си мрежа...в капан сме!
Всички сме в капан...! ...
  669  12 
Нежен стих ухаещ на жасмин,
неистово за написване напира,
като жълтица скътана във скрин,
нежността от сърцето ми извира.
Нежен стих фотон на Светлината, ...
  791  15 
И в нощта тя се изгуби,
тръгна подир неговата сянка.
В тясна ивица се сви.
Удави се в черна локва.
Молитва към безсмъртието отправи. ...
  526 
***
Ти открадна сърцето ми и го промени
Сега най-накрая знам какво е невероятна благодат,
когато погледна в очите ти
Всеки ден ще те обичам все по-добре от предишния ден
Гледайки как избледняват залезите ...
  282 
Какво щастие само!
Какъв късмет висш за Културата!
Поднасят ѝ за основно ястие
все най-здравословното-
гарнитурата. ...
  212 
Две му зеници, широки като страшна яма.
В гърди му кърви грозна рана.
гарван с тежка сянка, над дома му висна,
зад стените майчин плач жално писна..
Лице му бяло, като смърт бледнее ...
  215 
Възседнал своя кон горд воина,
в едната ръка с лък а в другата стрела.
Изправил гордо той своята глава,
а на черната му дълга коса корона от пера.
Роден и израснал от малък в прерията, ...
  307 
Надничах през царевицата в моето село,
Любопитството ме потупваше по рамото с усмивка,
Много гняв съзрях през полята,
Царевица-гризач...
Един цигулар, ...
  467 
Усмивка поглед блясък
Времето изчезва
Съблечено от спомен
За прекрасна вечер
  394 
***
Случайно ли съм в тъмната страна
или това е плана отначало?
Изгубих ли невинната душа
или цвета е бил фалшиво-бяло?
Познато ми е всичко тук ...
  569  12 
Диптих за Трифон Зарезан
Празник, делник - пием,
за ,,велики" наши дела,
после в гърди се бием
с високо вдигната глава. ...
  369 
Септември рожбата девета станал
и радвал се на името си чудно.
А Август пътя тилилейски хванал
в горите, дето се събуждат бури.
Да бъде помирител на сезони ...
  578  27 
Хората казват, че била съм без чувства,
но без чувства значи ли мъртва душа?
Други пък казват, че била съм изкуство
и по пътя си всичко, че нежно руша.
Аз пък се чудя дали ще повярваш ...
  305 
Не вярвам, че дошли са на погрешна дата,
нощес са долетели с тихия южняк
изгубил се е сякаш и се търси пак,
дори и януари. Ей, ги под стрехата!
Прекрасни щъркели! И вярата позната, ...
  302  11 
Ред картини излизат наяве,
все се питам какво ме измъчва
в този град мълчалив, стародавен
няма шум, шумотевица, глъчка,
много тих ми звучи карнавалът, ...
  591  10  21 
Лейди Пепа и фрау Кица
си поръчаха постна пица.
Лейди Пепа, месо не поглежда.
Всичко това, до ината се свежда.
Фрау Кица пък хапва, но скрита, ...
  371 
Сподавени вопли, изписани по устните с лъжи;
забранени думи, неизказани на глас мечти.
Душата ми не иска вече да мъсти.
Тя може само да те съжали.
Толкова снажен, прелестен на външен вид, ...
  470 
Онази моя нежност си отиде.
Навярно я уплаши с празни думи.
Ранена е. Злопаметна. Обидена,
а липсата ѝ води ме до лудост.
И вместо нея идва злобата, ...
  334 
Да питам, боли ли щом те изоставят,
обидят и отритнат наведнъж,?
боли ли щом със пръст към тебе сочат
и с думи тежки остри повече от нож,?
като стрели отровни проникващи дълбоко ...
  444 
ПРИКАЗКА ОТ БАБИНОТО ВРЕТЕНО
Гривата си тъмносива дъжд над нивите развя.
Есента ли си отива? – съска сухата трева.
Старче – клекнало на припек, с поглед във пръстта забит,
слънчогледът с грозен кикот остра гърбица изви. ...
  512  11  14 
Ще си стъкна старата печка.
На пук на климатика ще я сложа.
Ще запаля от кибрита клечка
и книга за възгавка ще подложа.
Не искам нови топлива. ...
  469 
Родила във себе си звъна на житата,
морето във шепите си тъй синьо държи.
Погалват мълчаливо,със полъх,листата,
че ръката на зимата отново тежи.
Чула смеха си потънал в пръстта, ...
  332 
Когато тръгваш
ми кажи и аз
ще дойда за да те
изпратя
аз знам че няма ...
  450 
И вече нищо няма име,
и всичко е забравено.
През клоните
на утрешната зима
денят, притихнал се събужда. ...
  389 
Била съм тука и преди,
препускала съм в тези степи.
Оставили са и бразди
сълзите под очите слепи.
Била съм вихър в ешелон, ...
  351  16 
Живеем ли, или забързано умираме.
В очакване да свърши сивото ни днес.
Да бъдем в утре, смисъла намираме,
защото настоящето ни вече е без чест.
Броим секундите, кога ще свършат, ...
  560 
Ще дойде ли моето време да избирам
Щастието, което нямам,
Мечтите несбъднати,
Приятелите, които искам,
Другарите, с които да вървя, ...
  329 
Приготвила я по рецепта стара,
(ах, руса бе мадам и алхимик)
за граф дьо Гиз любовната отвара,
на своя мъж я даде в грешен миг.
Така намери се в небрано лозе - ...
  535  28 
Звезда... В рибарски кош.
И нищо живо на стръвта.
Прибоят плъзга остър нож
в пролуките от светлина.
Облизва с пясъчния си език ...
  388  18 
ТИ
Като цвят от шипков храст,
като мирис на канела,
като болка – стара страст,
като малка мисъл смела. ...
  1296 
Ако стана случайно море
и дъгата на бряг се превърне,
то ще може за малко поне
всяка зима сама да си тръгне.
Нека птици рисуват небе ...
  405  14 
Тръгваш си... И сякаш морето заплака със мен,
зъзна, а лято е. Крача в горещия ден,
няма те - просто е. Няма те... Пак съм сама,
с порив избликна в окото ми топла сълза.
Тихо е, тъжно е... Пясъкът крие следи, ...
  546 
Огромното пространство те разпръсна
в безбройните посоки и тълпи.
И вече да открия теб е късно,
душата ми не може да търпи.
Морето на живота те разплиска, ...
  261 
Ще мога ли да скрия от света
богатството което притежавам?
Аз имам само няколко неща.
На никого не искам да ги давам.
Те мои са и аз съм им пазач. ...
  305 
Имах много любови, признавам.
Обичала съм всички, до един.
Сега съм като ябълка узряла
и искам да обичам пак. Амин!
Ще кажете, че грешно е, не може, ...
  933  10 
Никой не разбра защо и как
си тръгна внезапно.
Сред безкрайни въпроси
воал от болка се спусна над нас.
В твоята тиха есен, ...
  455 
Предложения
: ??:??