248 839 резултата
Водата върху камъка се стича,
обгръща го в различни цветове,
ту синьо, тюркюазено зелено,
ту тъмно... близо до лила.
Събрах я нежно в чаша от кристали, ...
  540  11 
Един самотен, уморен човек
пред своя спален кът се сгромолясва.
Не стигат сили да се съблече.
(Ще го разголят, щом свещта угасне.)
Препускат в луд световъртеж, ...
  544 
Протягате си шепите, дискосите,
душата ми безсребърник е, пътник,
да купя – нямам, давам без да просите,
да опростите мислите безпътни.
Така ще си отида – немиросана, ...
  290 
Да плачем ни е дадено от Бог
и да се смеем пак ни е от него.
Той понякога е много строг,
но любов ни праща и утеха,
Алелуя! ...
  325 
Бледней Луната от небето,
съсипана от нощен плач.
Аз и Луната, за тебе плачем.
Тръгна натам към звездния разкош.
И небето скърби и плаче за теб. ...
  565 
Мъглата сиви кубчета подрежда,
снегът пътува другаде, не спира
на гара Зима, слънчевата прежда
от миналото лято си намирам.
Плета лъчите, весело подреждам ...
  532  16 
Този дъжд как така заваля?
На небето отприщи сълзите,
облак тъмен във мен се ската,
а дъждът ми преля от очите.
И е мокро и мрачно, гърми ...
  568 
Черен облак се носи в небето,
нещо шепне ми. После гърми.
И на топка се свива сърцето.
Притъмнява. В очите вали.
И поливам земята със мъка. ...
  856  16 
Прегръщай. Прегръщай. Прегръщай ме винаги,
Когато от бездната вейне студът,
От бездната взират се роли и символи,
Но ти ме гушни, на безкрая напук.
Прегръщай. Прегръщай. Прегръщай ме винаги. ...
  364 
Анапестно, амфибрахиен, дактило-хореичен стих с плоскостъпен ямб на места, при силаботоничен ритъм и спазени многоточкови мори, водещи до двустъпна монохроматична дисфункция на мозъка.
Аз станал съм велик поет.
Прописах стихове в дактил.
Броя си пръстите до пет.
Задачата е лесна, за дебил. ...
  485  12 
***
Картечница от хорски шум
отдавна е убила моя мир.
Почернили са светлия ми друм
куршуми и осколки. Пир
на лешояди, късащи остатъци ...
  471 
Дърветата през зимата са сенки
на българския начин на живот.
Голи клонки, празно пусти пейки...
Премръзнал от надеждите народ.
Дърветата през пролетта поемат ...
  377 
През есента
Сбогувах се със теб през есента,
душата ми не вярваше на думи,
очите ми те търсеха в нощта,
а мислите ми бродеха безумни. ...
  251 
Не ми е нужна лицемерната ти обич,
нито пък изпросено "Обичам те!".
Тежат прегръдките като окови,
трепери въздухът от безразличие.
Изгарят спомените от годините, ...
  393 
Светът е влюбен в толкова омрази...
В блестящият кинжал на Завистта.
Че цялата Любов не стига да закърпим
тези рани. От вълчият капан на Алчността.
Затварят се вратите към сърцето ... ...
  750 
Witaj!
Езикови групи
споделят приобщени.
Witaj! се използва вместо Hallo! на немски, което е на езика на горнолужичките славяни.
  568 
Искам си, моят - миг тишина...
Да остана със себе си,
да бъда различна...
Улавям в този миг - светлината
и извличам слънчеви нишки! ...
  1052 
Най-бялата е тази тишина
и тя на януари е любима –
студена, като мраморна стена
и дълга, като сто ужасни зими.
По-бедна от бездомен сиромах, ...
  1617  16  23 
Самотата се стича по клоните,
даже стон не издава, мълчи,
морен вятърът милва тополите,
в мен е тихо, а сякаш вали.
Онемели , преливат в очите ми ...
  634 
Кристално чиста като дете,
ти - ангел, сълзите ми спря,
за теб мисля, за добро сърце,
без теб що е мъка душа разбра.
Не за наслади мечтая, ...
  467 
Аз съм си тук, в моята България живея,
усмихвам се,тъгувам и понякога пея.
Стискам здраво десница и зъби дори,
но продължавам, понякога със сълзи в очи.
Тук съм аз не избягах в друга страна, ...
  409 
PAENE INSANIA
Приплъзна се смъртта като змия.
Със гнусна паст, подобно хищник, зейна.
Засити с кръв безмерния си глад -
вратичката осъмна със жалейка. ...
  634  15 
Прекрасният ѝ седми син с размери
на исполин бил още отначало.
В река изкъпан, без да потрепери,
със всеки час момченцето растяло.
Достигнал върхове високи в Рила, ...
  2039  29 
"Върху земя свободна и желана с народ свободен искам да живея и към мига изрекъл бих тогава: „О, миг, поспри! Ти си тъй прекрасен!... И дирята на твоите земни дни безбройни векове не ще погубя." " Фауст
Небето днес е морско синьо,
а дъното е тук.
Кажете ми една причина
да сме боклук. ...
  1693 
Очите ти, разправят, били змийски,
Излъчвали магия и злина. Страхливци!
Взирам се в зениците ти бистри.
Забивай в мен игла, подир игла.
И миг по миг в очите ти познавам ...
  552 
Измълчах си всички болки
и обесих сто лъжи,
сто бесила? Още колко?
На последното вържи,
вярата ми и да плача, ...
  364 
Може би си там, сред звездите,
запретнал ръкави за сенокос.
С развята от вятъра риза,
тревата пада при всеки откос.
После чистиш морното чело ...
  884  12  27 
На приливи и отливи се движиш,
докосваш ме, с невидима ръка.
С дозирана до капчица безгрижност,
танцуваш по ръба на същността.
Дели те само крачка неизвестност, ...
  534  11 
Пак рисувам с думи живота,
всъщност опит за някакъв стих
и смирено надявам хомота,
а денят ме посреща учтив.
Пощальонът ми маха с усмивка, ...
  695  16 
Птиците летят
Птиците летят в небето синьо,
иска ми се с тях да полетя,
в полета им всичко е красиво,
в себе си те носят волността. ...
  952 
Живееше славей дълбоко в гората.
Той имаше глас силен, красив.
Огласяше с него света до полята
и в своята песен той беше щастлив.
От сутрин до вечер се лееха ноти ...
  597  10 
Неспящата от сънища се плаши,
от краля скиптъра приел,
побрала е в кристалната си чаша
сълзите на поробения елф.
А гномите с отблъскващата външност ...
  1144 
АйдИ, стига рИва,
колко дни до тебе усъмвах?!
Все ти бях проста и в нищо добра,
все змий и гущери бълвах...
Всяка друга бе по-умна от мен, ...
  442 
Когато майка полудя,
времето загуби смисъл.
И тихо някак всичко спря.
Кой така я бе орисал?
Бе решила да се жени, ...
  528 
Не прощавай, че тръгнах си аз.
Забрави, че дори те обичах.
Аз забравих мечтата за нас.
Ти си толкова грешно момиче.
Не прощавай, че всичко взривих ...
  912 
Българийо, за тебе поглед рея
загледана в море и небосвод!
Българийо, за тебе аз милея,
за тебе и любимия народ!
Горите с полята - богатство голямо ...
  413 
Заспивам пак. Недей да ме събуждаш.
Обичам теб единствено в съня.
Щом когато се събудя си ми чужда
и до мен стои измислена жена.
Прекрасно е, когато теб прегръщам ...
  355 
Когато се изгубиш в лабиринт
страхът напира в теб и те поглъща.
Светът завърта се в невидим спин,
безсилно ти се струва най-могъщото.
И бучка захар в леден океан, ...
  663  18  15 
Пустинният вятър заглажда
следите към дивата, жадна,
бодлива, безплодна акация.
Накацали гарвани смълчани
посрещат безкрайни кервани ...
  1059 
Вечер в Есента
Във предвидимото въртене на Земята
съгласно галактичните закони,
живеем си комфортно в Необята
редувайки годишните сезони... ...
  526 
Предложения
: ??:??