248 773 резултата
  973  14 
Жарък ден света изпепелява,
подпалва всичко - цветята, хората и мен,
а под слънцето снимката ти избелява,
споменът замръзва, а уж е жарък ден.
Контурите размиват се в безкрая, ...
  776 
Храм в сърцето ми гори,
пламъци от ридание и гняв
по кръста жадно пълзят.
Черен дим от тишина,
купола лъжовен ...
  566 
Щом луната тиха, бледа
мен омайно ме загледа,
влизам в нейния каприз
с порива на морски бриз
и лудуваме среднощно – ...
  743 
Когато рисуваш слънцето,
не забравяй светлия корен!
Не забравяй, че небесният прозорец
е вечно отворен,
от пламъка на ресниците! ...
  862  18 
ВАЛИ...
НЕБЕТО РОНИ СВОИТЕ СЪЛЗИ,
РОДЕНИ В БОЛКА, МЪКА, ОТЧАЯНИЕ...
ЗЕМЯТА ЖАДНО ПИЕ
И ПРОСТЕНВА ТИХО... ...
  702 
Защо боли, защо кръвта се стича,
защо сърцето те зове?
Обичах те, в любов ти се заричах,
но ти мечтите ми отне.
Не виждаш ли, че аз умирам бавно, ...
  823 
Кръвта с отровата се слива и тихо се измъква мисълта. Знам, вредно е и ме убива, но не мога да го спра. И бавно дните си минават, с мечти разбити аз живея. И приятелите вече ме предават, ала да го спра не смея. Кръвта с отровата се смесва и тихо се измъква мисълта. Знам, вредно е, не ми харесва, но ...
  2166 
Море от нежност ти ми подари,
усетих любовта в дъха на прилива.
С китарен звън сърцето ми плени,
косите ми посипа с прах вълшебен.
Погали ме със полъха на вятъра. ...
  882 
страх ме е от толкова много неща... от болката, от самотата, от неочакваното, от непознатото, но най-много от това, да не те загубя! е, аз вече го направих и знам, че няма връщане назад!!! душата ми се къса на хиляди парчета от болка и от самота... върни се, моля те, не тръгвай, не искам повече да м ...
  584 
Плачещата роза
Видях прекрасна роза пред една къщурка,
с листенца тъй уханни, окъпани в роса.
Зовеше минувача, безсилен да се гмурка
във нейната невинност и чиста красота. ...
  713 
Може би
През много лета преминава
дивата нощна Луна
и пак е голяма, и все се възражда,
блести, но навява тъга. ...
  602 
ОБИЧАМ ТЕ
Обичаш ли ме ти?
Без глас ми го кажи!
Искаш ли ме ти?
Част от мен сега стани! ...
  858 
Луната се предаваше по малко
а мракът я ухажваше безкраен,
обграждаше я със ефирни тайни,
а тя пък портокалово сияеше,
не бързаше,не му се вричаше, ...
  761 
Хайде, давай - слагай маската
и да си поиграем с нашата съдба...
Та в това сме най-добри - вършим чудеса!
Ледения принц - отново вземаш неговата роля,
а мойта, подобна на малката Кибритопродавачка - ...
  1200 
Прочети си хороскопа
и окъпи величието си в чужди думи.
Послушай песента на птиците,
защото в песните си шепнат твойто име.
Ти си уникален... ...
  1804  11 
Лесно е да кажеш "всичко свърши!"
Лесно е, ала боли...
Момиче с мъка сълзите си бърши,
с две думи сърцето му разби!
И нещо в него се бушуваше ...
  901 
Наглост....що за дума е това?
Злоба...колко често хората я чувстват?
Смисъл...къде е той,когато най-много ни трябва,чувстваш че го има,а защо? Нима трябва...?Просто сме приели всичко за логично и взаимно свързано...Какво ни доведе до тази мисъл,да не би да сме се самосъздали,че да знаем. Когато чове ...
  805 
Не тръгвай, спри,
не казвай "Сбогом!" -
душата мъртва е без теб.
Разбий сега,
стопли в нощта , ...
  648 
Кукумявка
Отворих си очите изведнъж.
Преглътнах писъка си и погледнах.
Тя беше тъмносива, с цвят на дъжд,
а аз лежах, както по-рано легнах. ...
  697 
Когато се пукне пролетта,
когато птиците долитат в своите гнезда,
когато слънцето изгрее,
когато славеят запее,
когато цъфнат първите цветя ...
  829 
Не ми е нужна
свободата ми!
Когато са изпити
силите от пътя,
под прашен въздух ...
  792 
В издигнатите длани за молитва,
треперещи... преплетените пръсти,
превърнати в два бели гълъба,
политнаха в мечтанията сини.
Небето изсветля със буен тътен ...
  747  16 
Животът си отиде, Мила, веднъж не те попитах: “Беше ли щастлива?”, защото се страхувах че Не си. Макар че още дишаш, че те има умре ли жаждата да бъдеш жив, сърцето тупка с мъртва сила, човекът свършва земният си път. Сега лежиш, внезапно повалена и знам че много те боля... Говорят ми за кръговрата ...
  919 
на Жоро
АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ИМАМ
НЕ КАТО ЛЮБОВ,
А КАТО УСМИВКА НА ДЕТЕ.
АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ИМАМ ...
  608 
Сънувах сън -
във него ти дойде -
красив и непознат,
отвори шепи - в двете ти ръце
видях съдба, ...
  996 
На нея
посвещавам на моята Кралица,
по случай 8-ми март
На нея - която ми показа светлината.
На нея - като лъч проблеснал в тъмнината. ...
  1049 
Един човек
Един човек сред всички няма равен,
със ангелски очи и приказно лице,
проникна нежно, без да се натрапва,
завинаги във моето сърце. ...
  1207 
Когато отново си сам
Тъмна, неприветлива стая,
от мъка безкраен океан -
това е светът безпощаден,
когато отново си сам. ...
  1338 
Шепа пръст, ухаеща на тебе, родино моя,вземам във ръка. Погледжам пак към миналото време, на детството към цветните стъкла. Ти всичко си - и обич, и омраза. Ти - топло лято с огнени жита, лозата в село с грозде натежала, от кладенеца ледена вода... Ти, зима моя, бяла и гальовна, със снежи преспи, с ...
  913 
Последен порив
Когато устните ти спрат да лъжат нежно моите,
и знам, че всичко свърши и остава в паметта,
във нищото последната надежда ще заглъхне,
безсилна пред безмилостно затворена врата. ...
  906 
На него ...
Не навеждай главата си от мъка -
има нещо скрито в твоите очи .
Кажи ми тази съкровена тайна -
говори ми тихо, за да не боли. ...
  987 
  1025 
В ПАМЕТ
Небето черно надвисна,
биеше денят в окопите.
Сълзеше хлябът клисав -
неразчупен и сиротен. ...
  864  11 
Котел
Песен до песен и връх до връх,
бисер - отронен в камени длани!
Като човек - със вик и кръв,
и с възрожденски звън на камбани. ...
  1263 
Въздишка и няколко още след нея я следват.
С ръце се придвижвам, сякаш слепец съм във времето.
Мълчаливо е, а някак скрито и тихо ме дебнат.
Гласове ли чувам, или на вятъра ехото.
Въздишка и няколко стона добавени. ...
  1079 
Защо не ме остави да си тръгна?
Защо дойде до мен и ме прегърна?
Нима така по-лесно ще ни бъде?
“Върви си!” защо не каза...
“Махай се!” защо не каза... ...
  1615 
Книгата е словото в човека.
Книгата излъчва светлина.
С книгата живота става вечен.
Съкровищница с думи и слова.
Звезден прах от книгите се сипе. ...
  1036 
Защо пораснах?
Защо така живях?
Защо нищо не ми остана,
нищо, дори и живота...?
Защо остана само тъга? ...
  702 
Ако можеше със сълзи да те върна такъв, какъвто бе преди,
бих изплакала очите си...
Ако можеше с молби да бъдеш, какъвто бе преди,
бих те молила цял живот и след смъртта дори...
Обичах те, ти беше мой приятел ...
  1208 
Предложения
: ??:??