20 576 резултата
Сиво пепелище, дим се скръбно вие,
в плащ от гордостта си, рани тежки крия.
Никой не допускам, там дълбоко в мене,
дето светлината тихо, кротко дреме.
Дълго се повтарях, в грешки сладко стенех, ...
  264 
Степенувай добрата енергия в тази година,
от кахъри недей да оставяш и сетния помен.
Отърси се напълно от външния натиск огромен,
музика и молитва слуха ти да галят по име.
Събери обичта си от дребни отломки до цяла, ...
  203 
Старата печка излъчва мека топлина,
тук сме заедно хората от селото, от рода.
Всички сме заедно хората от село Тополница,
празника Коледа да уважим ние Бога.
Топлина усещам между над хората, ...
  173 
Сиво е, вали и сняг!
Няма слънце, птича песен, аромат на мак!
Блоковете, мрачни великани -спят!
Дремят и хората с отворени очи!
Като мравки пъплят по задачи, ...
  228 
на силиконките
Не обичам,
това,
аз
модата ...
  160 
Бял сняг покрива горския хълм,
тишина обгръща всяко дърво,
светът е замръзнал в кристален сън,
пухкава дреха за зимно платно.
Сърничка крачи леко в снега, ...
  238 
Две сълзи на Коледа
Коледа е! Навън сняг заваля,
а в мен се е настанила тъга.
Тъжа за моите синове, деца,
не са с мен но са ми в съня! ...
  209 
на людоблизците
Ах,
Вие
лакеи,
мръсници ...
  169 
Писмо ти писах, късах черновите,
какво да си поискам май не знам,
щом имам всичко. Някой тъжен, сам
ти, старче, намери. За мен не питай.
Сто свята имам, хиляди планети, ...
  189 
И отвори се тихичко тежката порта небесна,
ангел ли го измоли, не зная, снега но сребрист
заваля, та душите ни чисти по детски да блеснат
и преди да отрони годината сетния лист,
с календара, часовника, болката в старата рана ...
  193 
Ех, защо ли
този
свят
така
върви?! ...
  212 
Простих на всички, но на теб
простих болезнено и щедро.
Обърках със сърцето буца лед.
Простих си, на деня аз гледам ведро.
Вървя и знам, че всичко е напред! ...
  285  14 
КИТЕЖ
Към поредния сетен заслон
с мъка крета душата ми клета
по безкрайните френски полета,
из които е скитал Вийон. ...
  211 
Тази страна на медала е дяволски тежка.
Колко надежди погреба, усмивки смрази.
Беше неволна, безпочвена, глупава грешка.
Но не пропусна целта, всичко живо срази.
Пàри до болка и с времето се окопава. ...
  351  11 
Не може все да чакаш тук,
останал сам на тази гара.
Настръхнал, посинял от студ,
оставил нейде прокълнатата си дарба.
Знаеш сам, последният вагон ...
  229 
Избрани или не... живеем.
Търкаляме съдбовната си пита.
Ту плачем, ту в усмивки греем,
а времето невидимо отлита.
Понякога редим пак рими ...
  418  16 
Проклетият дъжд все вали и вали.
Рисувам пътеките бèли.
Все някоя води към тебе... Дали?
След толкова мокри недели.
Преди да им вземе душата снегът, ...
  310  12 
Отново приказка извая,
снегът изсипал се отгоре.
Града не мога да позная,
напълни се със снежни хора.
Врабченце чурулика гневно, ...
  223 
Към Бога
Боже що да сторим!?
Виждаш ли ги тия?
Те от твоята щедрост
правят търговия. ...
  251 
Сред сенки тъмни, без душа,
студът гнезди във тях гнезда.
Без жал, без смях, без светъл зов,
стоят във бездна. Без любов.
Очите - празни, думи - зли, ...
  142 
Простете ми, нали съм стар пушач,
за стиховете с дъх на никотин
и дим цигарен, предизвикващ плач,
а също и за дозите катран.
От там е черното, което е във тях, ...
  207 
Живейте
в разкоша
на бездушните
си вещи,
а беднота ...
  155 
Когато сенките на времето тежат
и дните се превръщат в спомени сълзливи,
когато трудничко краката ни вървят,
тогава идват думи, прости и горчиви.
Децата ни, във свойта младост устремени, ...
  154 
Обръщам се
към Вас –
господа
угоени!
Няма да ...
  140 
По релси на окръжност все пътува
в затворения ни, объркан свят,
това което всички ни вълнува:
Защо се случва? Откога ? И как?
Човечността защо е във вериги? ...
  308  10  14 
На лицемерите
Замълчи
Запад –
алчен,
зъл ...
  166 
Целувката 2
Поех пеша отново пътя към дома
в селцето малко сгушено в планина.
Пак отворих си сам пътната врата
и спомних си за дядо и баба, за някога! ...
  171 
Ден 90
Чудя се...
Как стана?
Кога мина това време?
Как съм успял да стигна дотук? ...
  198 
"Докато мълчи – минава за умен"
Как трудно е,
да си умен
сред
простаците! ...
  171 
Силен повей ближе непрестанно
недомислено оголения врат.
Стъпвам устремено в утро ранно
високо над подремващия град.
Чувството в мен е някак странно. ...
  163 
Заслушан в шума на прибоя,
загледан в гаснещия пожар
на запад,
си мисля , колко древен
е този двубой ...
  175 
Колкото си исках
бях си аз наивен.
Ни в пари се плисках,
нито бях пробивен.
И не бях страхотен ...
  192 
В пространството се леят тихо
мисли, спомнящи за дните,
дето на Земята стихват
и се сливат със звездите.
След като настъпи краят ...
  348 
Тишина.
Душа.
Идея.
Обичам да се смея!
Целувка. ...
  188 
За този свят, повярвай, ми е жал.
Души? В пилати? Камъни - корави.
От опит знам – веднъж те е предал,
по-късно с удволствие го прави.
И всеки бог е. Даже всемогъщ, ...
  185 
Събуждам се в този ранен час
Навън – много сняг, студ и мраз.
Кога отмина тази година?
Въздишам аз с капка вина
Може би обречени ...
  138 
Само слуз носят
плужеците -
като следа!
Безгръбначните -
обречени са ...
  124 
В тъмнината на мойте грехове
истината за нас се крие.
В чаша от разкаяние или две,
която ме чака да отпия.
В огледало, гледащо надменно, ...
  287 
И не искам да знам, и да помня изобщо не искам,
паметта ми да бъде по-къса от зимния ден.
За каквото горях и умирах – си струваше риска,
щом израснах и дълг не остана докрай неплатен.
Колко песни изпях, колко съ̀лзи преглътнах... Едва ли ...
  404  13 
Когато си загубил нещо, не тъжи,
успокои се ти, човече и помисли.
Помисли, че и дърветата губят цветове,
на есен губят и листата си, своите плодове.
Те губят, но остават прави и при бурите, нали, ...
  182 
Предложения
: ??:??