248 888 резултата
Женската красота
В очите се вижда женската красота,
там отразява се на жената душата.
Очите са вратата към нейното сърце,
запазило детското, сърцето на дете ...
  1632 
Тъй искам Аз да се помоля - всякога,
с най-тихите слова - чуваеми от някого.
Молитва да сглобя
от всички съкровения,
със риска да сглупя ...
  308 
Раята на юг от Балкана бе унизена,
тя от съня събуди се и се стресна.
Пожела с Мизия да бъде обединена
и постигна победа славна, чудесна.
Захари Стоянов и вдъхна кураж: ...
  1172 
„Приятно ми е,
Любов Вселѐниева
Палѝсъ̀рцева!“
„Също и на мен,
Любен Всеотдайников ...
  264 
Както във онези дни
Пак си същият – красив и фин,
и усмивката ти е чаровна!
Пак е онзи миг неуловим,
пак във мен е любовта отровна. ...
  249 
БИЛЕТ ЗА ИЗХОДА ОТ ЗИМЕН СЪН
Над стърнища, повити от есенен хлад,
прелетя закъснялото ято.
Перачка дъждовна тишината простря
над селцето смълчано – да капе. ...
  384 
Чувството да те погледна
е велико. Да докосна светлината
помежду ни.
Да протегна длан
и да намеря ...
  691 
По лятото
очите ни изтичат,
изстиват в песъчинки зачервени.
Сиянието северно облича
тънките ни вени. ...
  465  16 
Благодаря ти, Гени!
Пожелах си любов на онази звезда,
дето падна на август в очите.
И се спрях на скалистия край на света,
но забравих статива, боите. ...
  701  12  24 
Падат крехки звезди, пожелай си любов,
колко малко понякога струва -
само полъх на бриз и целувка в писмо,
само стон на разплакана струна.
Нека друг да заспи без целувка една, ...
  1684  12  36 
"... напиши някоя глупост за разнообразие." - Генек
Ще взема вечерта, по тъмно,
ей там сред онзи храсталак,
съвсем небрежно... Да се гръмна,
че пѝсна ми и още как! ...
  620  15 
Какво ли питам се, не ни достига?
Емпатия, любов, човечност, вяра?
Страхът? Държи ни – кукли на верига...
Я стига, тая що не се разкара?
Прочитам го в очите ви и тръпна, ...
  555  14 
ЗАПИСКИ ОТ ПРОШЕПНАТОТО СВИШЕ
Неопитомена още нощ –
дъхти на дъжд и на жасмин.
Ароматът на тръпчив озон
ще ни попречи да заспим. ...
  385  15 
Не пожелах да стана гимнастик,
че строга бе проклетата диета.
От малък имам видим зъбен тик,
все дъвча нещо, всъщност е кюфтета.
Не пожелах да стана депутат, ...
  350 
Погледът му ме пронизва,
кат' губерка селска чушка.
И вѝдя ли го сàмо, искам
като лют пипер да го изпукам.
Ръцете му – силни и здрави, ...
  417 
Невероятно,
но факт,
намирам уюта
у себе си.
Много нескромно, ...
  980 
Толкова е хубаво да зная,
че винаги си някъде край мен.
Дали е изгрев или вече залез
изминал е един прекрасен ден!
Толкова е хубаво, когато ...
  1249 
Нощта изпъна сънно тяло
като девственица бяла,
свита в мекото одеяло
все още не съм заспала.
В прозореца - самота, ...
  953  11 
Спомени за гари и за влакове
... и спомени за гари, и за влакове –
все вечно заминаващи за някъде!...
... и обвити в пара – черногриви,
как цвилят старите локомотиви... ...
  304 
Лятна утрин в Ловеч
С усмивка лятото докосва,
целува моята коса,
в златисто то я украсява
и ѝ дарява красота. ...
  306 
Виждам с очи затворени широко,
парада от хора в моето тяло.
Сенки от нечие минало бродят.
Живота тече, а времето - спряло.
...... ...
  564 
(По спомен от казуса: "Мария помогна на автобусен водач, глътнал езика си по време на шофиране")
Защо още ги слушаме?
Да ги стиснем за гушите!
И не както Мария,
а да направим точно обратното: ...
  406 
В З Е М И М Е Г О С П О Д И
Вземи ме Господи
в небесните простори,
отведи душата ми
във небесата, ...
  491 
Когато вече си направил/дал
всичко от себе си..
Време е да се откажеш..
Нямаше кой да ти помогне
Явно така е най-добре.. ...
  1058 
И на облаци пак си е лято,
и в дъжда пак остава любов,
и сред жегата – светещо плато,
и насън си расте в огън нов.
В краткостта по-щастливо живее ...
  466 
Боговдъхновени
любопитствата
научни
и
благословени
  233 
Болярка
Красива и нежна жена от старата ни столица,
един красив град, една търновска твърдина.
Усмивката пак грее на нейното лице сега,
да срещне отново любовта, една нейна мечта. ...
  409 
До скоро бяхме двама непознати
в компания сред много имена.
Самотници сред шумните приятели -
живеехме в различни времена.
Започна да разказваш като в унес ...
  707 
Живот. И мъничка стъпка встрани.
Колко кротко потъваш в калта.
Сам палиш огъня, в който гориш
и съдиш света, че ламти за вода.
Живот. Простор с нанизани случайности. ...
  370  11 
Заповядай, мое вдъхновение!
Влезни, направих ти кафе.
Не, няма да ти искам обяснение,
с кого било си и къде.
Не казвай, че добре ти е било ...
  350 
Иска да го познаем
истински и отведнъж,
без излишно помайване.
Поетът е вездесъщ.
Нима с душата, кажете, ...
  274 
Сред книги и поеми
се скрих във майска вечер,
разлиствах прашни страници
миришещи на старост,
но знаех, че са писани ...
  1334  14 
Побрала би се в шепа на дете,
в око на птица, в тичинка и полен,
но тесен ѝ е – вечно недоволен,
светът. В душата болката расте.
Летяла би, с калинка и пчела, ...
  1021 
ЛЮБОВ В ПОДМОЛИТЕ НА ЕСЕНТА
Октомври приютява всеки лист
в дланта ми – разтопено злато,
Ала шептежният му ръкопис
за мен е твърде непонятен. ...
  518 
И ето, да кажем, си вземете болка
от наште широко раззени зеници,
залудо рискувате рани стотици,
а лято догаря, димящо и болно.
Небето, да кажем, снижи се оловно, ...
  592 
Безсъние при пълнолуние
Кой запали над Земята
магнетичната Луна
и изпълни тъмнината
със магична светлина?... ...
  1117 
Цяло лято бяхте на перваза,
огласяхте със песни моя свят,
но есента дойде и ме наказа.
Отлитате за друг, далечен град.
Гнездата незаключени и пусти ...
  416 
Крещя,, за да ме чуеш,, видиш..
Но тебе те няма.
Чувствам те навсякъде,, ала не те виждам..
Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva)
А. 2021
  586 
Прескачаме през дните, от епоха във епоха.
Застигаме живота наобратно сякаш.
И в твоите сънища без жал за теб дойдоха
годините - и все пак няма да избягаш...
Отмятаме ги залезите, ден след ден, ...
  555 
СЮИТА ОТ ЕСЕННА ВЪЗДИШКА
Аз вино от глухарчета не пих.
И дар не ми е пращан – отдалече.
Живея в лоното на светъл стих,
издраскал с туш притихналата вечер. ...
  677  10 
Предложения
: ??:??