248 888 резултата
Отида ли си някой ден
от този свят така огромен,
за да не бъдеш наранен,
ще взема с мене всеки спомен.
Ще бъдеш може би щастлив, ...
  459 
Сърцето ми се рони
на мънички парченца
и изчезва…
посинява, залинява
и само прах остава. ...
  667 
Още помня мириса на вкъщи
и сутритите с аромат на чай,
и щастието, когато се прегръщаме.
И белезите, дето ми останаха.
Още помня обедното слънце ...
  992 
Приседнах на брега, ръце зарових,
тъй надълбоко в пясъчната плът.
Морето със безбрежността прогони
от мислите ми жаждата за път.
Чертаех хоризонта, а морето ...
  984 
Невидимо се спуска над града,
незабележим потъва във очите
отровен прах с чернобилска ръка,
разяжда мислите прикрит в ъглите.
Издигат вик невзрачни гласове ...
  490 
Жената с красивата усмивка
Една жена красива с усмивка чаровна,
от нея извира и излъчва женска доброта.
Една история позната между мъж и жена
и една красива дъщеря усмихната с тъга. ...
  938 
Even the smell
of thousand
foreign flowers
will not
bring back to life ...
  1454 
сърдечно безсърдечен
градът ни се зъби
с асфалтови пломби
с бетонни венци
посреща ни с тромби ...
  868 
Затваряш очите ми,
отваряш сърцето ми,
дъхът ти се слива със моя.
Притискаш гърдите ми,
галиш косите ми, ...
  1007  19 
Обичам да пиша стихче за теб,
слънчево зайче да бъда в очето,
като вятъра волен из зелената степ,
мечтите галят дълбоко сърцето!
Подавам ти чаша ароматно кафе, ...
  784 
Мъглив дъждовен ден.
Не вярващи във Бога думи
валят, поят със тлен
всяко мъничко наивно чудо.
Измит - до пръст, до кал, ...
  361 
Монолог
(каприз)
Тръгна си... Не се сбогува –
охладняла от Страстта...
В необята отпътува ...
  351 
Да си влюбен е вълшебна омая,
любовта когато се случи,
разголва душата и тайните,
и мъдро направлява, и учи.
Да не мечтаеш и мислиш, ...
  1023 
Сто години с гласа си надиплях скалистия залив.
И моряци хиляда навеки останаха тук...
Колко кораба спряха край мен, ала пак запустяло,
като черна жалейка, леглото ми мръзне от студ.
За сирените пеят се песни мечтано-лирични, ...
  913  17 
КОЛОВОЗИ ПРЕЗ СЪНЯ НА НИЩОТО
Дали очаквах, че така
животът бързо ще премине?
То сякаш махнах със ръка
и се изниза през комина – ...
  451  13 
Кой знае, може и да няма,
ни расо, нито оплаквач:
зелена, слънчева поляна,
едно дърво, един кълвач,
до дупка изкълвал душата, ...
  517  19 
Дъждът един поема риска,
да ни оплаче неведнъж.
Ридае ли, или се киска?
Че кой го знае? Просто дъжд.
Раздира ризата небето, ...
  383 
Днес е август - трийсет и девети...
Ще си вържа слънцето в косите,
ще напиша няколко куплета
и ще ги изпратя по вълните.
Те умело да ги композират ...
  447  19 
Ухайна роза – нежна и омайна,
диря изгрева топъл, необятен.
Животът ми все забулен е в тайна –
загадъчен и вече много знатен.
Загадки от вселената разкривам ...
  636 
От какво ли си направен ти човеко?
Дали от шепа пръст, злини и добрини?
Усещал ли си Божието ехо,
когато безмилостно си наранявал, ти?
Дали добри сме, или лоши, ...
  351 
Кажи ми, мамо, аз като порасна
от татко и от тебе по-голям,
дали Луната още ще е там –
Вечерницата - все така прекрасна?
Че вчера вечер леличка ужасна, ...
  354 
Летят ракети, падат бомби...
Деца играят на война.
Крещят си: Ти ще ме запомниш!
И рестартират след това.
Защо в живота няма копче? ...
  302 
Виждам върховете, вятър как връхлита,
въздухът внезапно всмуква всеки вик.
Едногласно ехо емва се с елите,
с езеро елмазено, с етерен език.
Чувството чаровно често е частица ...
  918 
О, как исках да бъда твоя любима..,
исках да бъда само твоя до смъртта,
сутрин да ме милваш и целуваш,
да те усещам до мене преди да заспя.
Исках те, исках за бога, ...
  416 
Не идвай. Никога повече!
Дадох ти всичко много отдавна.
Да го приемеш обаче, не можеше,
че тази смелост не на всеки се пада.
Не идвай. Завинаги далеч остани! ...
  295 
Небето се пропука от тъга,
реките със сълзите си напълни,
а вятърът си свири със уста
и бяга между копията - мълнии.
Дърветата със клоните изтриват ...
  313 
Без обещания обичай,
не искам да чувам, че до края ще си мой!
Без обещания залъгвай,
с прегръдка топла в мразовития ден!
Без обещания целувай, ...
  403 
Нямам. А, не мога да дишам от вещи.
Колко празна е претъпканата стая.
Самотата в огледалото отсреща
е единствената, дето ме желае.
Нея имам. Нищо, че излиза скъпо. ...
  248 
Морското момиче
Морско момиче не гледай морето с тъга,
август отиде си и септември дойде с усмивка.
Слънцето жарко от небето не грее вече така,
лятото свърши отиде си с него и една мечта. ...
  306 
Днеска си говорих с Гошо.
При него май е доста лошо.
Учи здраво- за двамина,
но не зная догодина
той какво ли ще да прави ...
  307 
Аз отново се връщам, море!
По брега ти пристъпвам смутена,
пак протягам две жадни ръце,
да се слеем, да вляза във тебе!
Как умората пада след миг, ...
  725 
Космична елегичност в Есента
Със елегичността на листопада,
но и с намръщеното си небе –
без „сцени“, без каприз, без канонада:
предизвестено Есента дойде́... ...
  359 
Защитната прегръдка на дола,
приютила бе лъвица с малко,
напрегнатата нощ до сутринта,
остави майката самотна, жалко!
Беше се прокраднала хиена, ...
  317 
С нетърпение и голям мерак
лятото дочаках пак.
Към курорта на морето
заминах без жената и детето.
Отседнах в апартаментче на хотела, ...
  632 
Взимайте си тлъстите заплати,
по-нагли, по-алчни от вас не знам,
на чужд гръб ставате все по-богати,
а те едва оцеляват, как не ви е срам!
  565 
Отнасят в сандъка формата.
Променливата.
Годините рисували са
върху нея.
Промени – ...
  325  12 
Сипкаво и властно,
страстно, много страстно
музика звучи.
Флейтата извива
огнени мотиви, ...
  1245  19 
Стичат се горчиви сълзи от очите,
като бурна река плаче ранената душа.
От сърцето ми изчезнаха лъчите
несподелена остана желаната мечта.
Лъгах се,че съм обичана, единствена, желана. ...
  958 
Сини очи притъмняват,
превръщат се в черно небе.
Бягяй, бягай далече,
идва бурята, малко момче.
Светът притихнало чака ...
  504 
Есента дойде
От вчера дъжд вали́...
... и ветрове́ се носят...
И дрипави мъгли́
по пътищата просят... ...
  1094 
Предложения
: ??:??