248 913 резултата
Ще те изплача
до последна капка,
ще те изпея
до последна нота,
нека после ...
  508 
Животът ме избра и ме прегърна.
Вълшебни мигове ми подари...
Но първо ме разпъна на посоки...
Безпътни... недостатъчни... раними...
И до безсилие. До лудост. ...
  703 
"Sometimes I wonder if this suffering is going to last forever?!"
"No. Sooner or later everybody are going to die."
"But why is all this?! I hurt no one, never!"
"Yes. And people like you are going to suffer, no matter how hard they will try."
Light. Words. A distant murmur of forgotten wraith. ...
  843 
Погледнах я в очите, но за кратко.
Не можах да кажа даже дума.
Щастлива беше, но пък жалко -
Не бях причината за таз усмивка!
И наведох пак глава, ...
  523 
Неозаптено злото още диша
и как се озаптява? Кървав знак,
от делника. Опъваме каиша,
белязани мъдрец, а и глупак,
загледани са в точката пресечна, ...
  282 
След двадесет грама душа,
Земята бездушно олеква.
Вървим към небето пеша,
сами си измисляме летви.
Прескачаме сляпо напред ...
  429  10 
Каквото да поискаш, все е кът.
И не, че искаш нещо непосилно –
додето ветрищата отшумят,
наляво, или дясно ще се килне,
капелата? Тя има собствен нрав – ...
  272 
Не търси чудесата в сайтове с куриози,
те се случват навсякъде, просто ги виж.
Отвори си очите за букета от рози,
събуди се, човече, буден си, а пък спиш.
Всяка глътка от въздух е ново начало, ...
  472 
Тя не беше родена с душа на жена,
тя не хленчеше - имаше сила.
С всеки удар изправяше твърдо снага
и заспиваше в бедна квартира.
Позакърпваше дрехите, спеше на студ ...
  516 
Разхвърлян свят. Подреждам го по малко.
Поспирам се. И утре ще е ден.
Бездомни стъпки. Ключ под изтривалка.
Ако се върна, ще е раздвоен.
Забързан делник. Дърпам двата края. ...
  384 
Добро е утрото когато
изгрява слънцето в житата.
Когато в парещото лято
събужда се във мир Земята.
Добро е утрото когато ...
  497 
Сега ще си мълчим красноречиво,
а после достоверно ще се лъжем.
За теб е ден. За мен е всичко сиво.
Езиците ни – някой да ги върже!
Не мога да пресмятам любовта си, ...
  415  12  19 
Обръщам се назад и гледам пътя си.
Изминала съм доста. Не му се вижда края.
Изкачва се по стръмното, а после спуска се.
Научила съм много, но още толкова не зная.
Научих се да чакам изгреви. И сто надежди. ...
  401  18 
Небето се изрони – до основата,
облечен пак във вчерашните дрипи,
не се досети, тичащ все към новото,
денят за сбогом вино да ти сипе.
И не, че си пияч и ти с пиячите, ...
  288 
Ще те накажа пак, да знаеш,
със сто целувки свежи аз.
Безкрайна нежност ще познаеш -
ще те накажа пак, да знаеш.
С усмивка ти ще се покаеш, ...
  369 
Цветята на двора умират в печал.
Агония сее тъга по земята.
Надеждата тъне в разруха и кал,
преди дори да докосне вратата.
Сълзи на дете заличават следите, ...
  442  15 
Искам да отпивам хубостта ти
на малки глътки с жадните очи.
Ще пренебрегна "мъдрите" цитати,
че всяка друга може да си ти.
С дъха си зачестено ще те галя, ...
  306 
Връщам се от слънчевия град,
който ме прегърна и целуна.
Пловдив е магичен кръговрат!
Пловдив е изпънат като струна!
Вечните тепета го красят. ...
  322 
Навярно дяволът
Навярно дяволът ме е целунал
и затова не ми върви във любовта.
Дали коварно той се е преструвал,
или е търсил път към мене на шега. ...
  1184 
Докоснах пеперудени крила
по-нежни от коприна,
трепет долових незван,
проблесна бяла светлина,
изтръпнал ръката си прибрах ...
  446 
И може би отново ще повторя,
всеки ред ми е еднакъв вече.
Във всеки стих за теб говоря,
а ти си все така далече.
Но си близко, до сърцето. ...
  480 
Закъсня. Обещах се на вятъра.
В мокри клони сумтя пред театъра,
неспособен глава да сведе.
По площада да ме преведе
се погрижи и пръски разнесе. ...
  368 
Буболечке черно-бяла,
в дупчицата си се свряла,
що не изведеш детето,
че да литне към небето?
Ето,птички и мухички, ...
  433 
След тебе болката е гладен хищник
и дебне в тъмното ръцете ми,
как търсят допир и опора в нищото,
за да прегърнат твоето сърце...
Аз още питам себе си - Защо ли? ...
  386 
Тази нощ не мога да заспя
Прегръщам те, в лицето ти се взирам
Не искам да заспя, а и не мога
Искам да те имам все такъв
Прекрасен, мой любим ...
  505 
Животът започва във вода,
но на въздух излиза.
Ходи, живее и радва на земя,
да се пази от огъня, се учи.
Всички имат нужда ...
  445 
Ако подадеш ръка навън и затвориш очи, есенният дъжд ще ти припомни...
Това усещане, детското, безгрижното, наивно и чисто съществуване.
Нима сме толкова затворени в себе си, че забравихме как да бъдем щастливи?
А дъждът е там, светът е там, същият свят от детството, което помним.
Същите мокри дрехи ...
  302 
Завръщането винаги боли
особено когато си виновен.
В сърцето ти, забити сто игли
превръщат топлината в ясен спомен.
А иначе не плачеш. Няма как. ...
  622  17 
Завръщането винаги боли
по някаква неведома причина.
На прага сядаш, чакаш, но дали
пристягането в ляво ще премине?
И с вързани очи ти е познат – ...
  554  11  11 
Есенни напеви...4
Есен!... Есен!... Просто Есен –
меланхолен нов сезон
из Живота ме понесе
с ветровете в унисон... ...
  319 
Във влака за Пловдив е тихо,
но тихо дали е в сърцата,
които с почуда откриха
словесния рай на земята?
Не зная къде се намирам, ...
  319 
Твои слова – вода в челне дырявом,
Ты говоришь, а мы идём ко дну…,
И под слова я ласточкой ныряю
И превращаюсь в рыбу-тишину.
Мне серебро пропитывает душу, ...
  2622  13 
Непреходни сме, в нас витае дух
душата свързва двата свята
с тялото облечени, като с кожух
живеем си в ада и в рая.
И някъде дълбоко в недрата ...
  658 
Ще си сложа роклята на точки
малко вятър да я разиграе,
спирам те във многоточие...
искам с теб любов да си направим!
Очите ти знам ще ме познаят, ...
  858 
ТЯ: Гледай го, едва говори.
Толкова е мълчалив.
Взорът му е като щори,
все примигва срамежлив.
На кафенце ме покани, ...
  1245  13 
В офиса си взех заплата,
към дома се устремих,
но на паркинга с колата
силно аз се изумих.
Някой гумите бе срязал ...
  2186  38 
Каквото и колкото имах и нямах
и даде и взе ми животът каквото можа
Пързалката му подготви ме видимо зряла
окастри излишното и въдвори правила
Полека избързва ритъмът днешен ...
  272 
Аз бих се скрила от света –
в една колибка от тръстика,
и с просто одърче с листа –
наместо пухена завивка,
луната да ми бъде свещ, ...
  519  10  18 
Вечерен теменужен здрач
Дълбока тишина след него.
И тежки стъпки на орач,
след миг воловете разпрегнал.
Осили на презрял овес, ...
  664  13 
Това ли беше? Всичко ли приключи?
Изгори го без да се замислиш,
последният ти мост към мен.
Реката ни разделя вече
и няма връщане назад. ...
  409 
Предложения
: ??:??