248 908 резултата
Непоисканата тишина, която ми даваш,
раздира, разкъсва до безкрай
остатъците от душата ми..
Кой по дяволите си ти да разрушаваш
светът ми?! Ти, този който не може да ...
  725 
Обичах те безумно. Полудявах.
Намирах все по-трудно сутринта.
Обичах те горещо като залез,
не исках да си спомням за света.
В ръцете му сме пламнали снежинки. ...
  619  10 
***
Сянката на дрона,
пълзяща по плажа,
прегърна нудистката!
  665 
Те седяха на ръба на скалата. Нито той нито тя имаха смелост да погледнат на долу. Бяха се хванали за ръцете сякаш клони на дървета са се вплели в земята..
-Страх ли те е-промълви шепнешком той.
Тя кимна с глава, одобрително.
-Не се срахувай, след малко никой няма да ни раздели-успокояваше я той. Дв ...
  508 
Лято с морски длани ме зове
в розов изгрев, с формата на пръстен,
по безкрайни медни брегове
и вълните щастие са гъсто.
Бризът като тих локомотив ...
  795  14 
Изсъхва старата смокиня на двора,
дали от жажда или от мъката по теб!
Минават покрай нея забързани хора,
спомнят си за теб човече в утро и следобед!
Засадена някога до оградата на старата къщата, ...
  569 
В метростанцията свърнах,
на перона се поспрях,
но когато се обърнах,
аз видение съзрях.
Тя – прекрасна горска фея ...
  604  20 
не спира да се
доверява — знаейки —
че нагорчава
  280 
Ще се сгуша плахо във душата ти,
притихнала до твоята нежност.
Ще се разтапям в топлината ти –
дълго, бавно и безбрежно.
И косите ти ще галя – ...
  718 
"О, хора, о, небеса,
вижте едно от седемте чудеса,
вижте как дъх не си поемам
и вече ни предавам, ни приемам,
вижте ме какъв съм интелектуалец - ...
  445 
А аз те чаках, мое Лято,
сред толкова дългите зими.
Сезоните трудно се сменят в душата,
ела. мое Лято, ела, съживи ме,
прати пролетта да разпъпи цветята ...
  1138  23 
Като подплашено ято от птици
разлетяха се годините наши
в светлината на изнурените ни зеници
плахи спомени скътахме, прашни
Едно невинно, разцъфнало детство ...
  294 
Спомням си, сякаш бе вчера... теб
Чакаща на черния диван, прегърнала в скута дамската си чанта - потънала в мисли... теб
Толкова спокойна и позната и едновременно чужда!
Всеки ден ти бе утеха за разкъсаната ми душа. Бе спасителят за потъващото ми сърце.
Очите ми те виждаха сляпо, но душата ми те усе ...
  418 
Усещане за бряг е всяка мисъл,
която ме предпазва да не сбъркам,
че някой странен и пиян орисник
постлал ми е вълшебната си кърпа.
Заблудите опитвам да подмина, ...
  440 
/to my sorrow/
'' - Come here, sit upon the ground
And hear this'', she says to me;
'' - There's nobody else around -
Just us, and that's the only way to be.'' ...
  834 
Душата не познава недоимък,
тя не е неграмотно същество.
Душата не живее в схлупени колиби,
а копнее за крайморско блаженство.
Слънцето разравя в сини дълбини ...
  798 
Не питайте какво ми е в душата,
безшумно стене тя,
от страх не може да отрони и сълза.
Отвън съм камък леден,
в затишие стои скръбта , ...
  309 
Обичам те, макар думите да не изричам
и действията ми да не показват още,
и въпреки, че дълго го отричах,
и раздавах обичта си с шепи другаде,
ти за мен си най-ценното съкровище. ...
  475 
Създадох я от своята сълза -
солено-сладка, гòрко-необятна.
В началото се виеше - лоза,
разлистила ластари наобратно.
И после сам за себе си разбрах, ...
  551  12 
Може би съм глупава или просто увлечена
без да осъзнавам или поне трудно го правя.
Но ме привличаш странно и отблъскваш понякога
за редките пъти,
в които сме се срещали. ...
  528 
Залезът
Красив е залезът сияен,
красиво пада вечерта,
а хоризонтът е безкраен,
заключил в себе си света. ...
  248 
Пак ще се гласува,
ключов ще е тоз ден
ако съдбата ни интересува -
бъдещето на теб и мен.
Овцата как ще постъпи е ясно - ...
  426 
Хей лято, като Джаста-праста
отрязах още февруари
набързо всяка снежна пряспа
и в бялото приших ръкави
със слънчеви мечти. С рапани ...
  1067  11  26 
Не ме е страх да съм сама.
Не ме е страх да се будя без теб в ноща.
Не ме е страх ти отново да си тръгнеш.
Не ме е страх отново да чуя Не те обичам.
Не ме е страх да чуя отново Сбогом. ...
  335 
Вървя сама през есенна гора
в краката ми проплаква листалака,
и сякаш съм на края на света,
а днес завършвам нещо на земята!
А то дошла е просто есента, ...
  892 
Един живот не стига
… не е толкова просто да станеш човек.
Понякога цял един живот не стига.
Хазрат Инаят Хан („Мистични медитации“)*
Май никога един живот не стига ...
  1692  12 
Когато - преди седем дни
се върнах от Патая,
за четри дни спестих пари,
в Слънчака да гуляя.
Отидох там, в хотел с една ...
  398  23 
Преди отплаване
Преди отплаване различни
в главата мисли се тълпят
и реални, и мистични
те бързат да се предредят. ...
  389 
Ваканция, ваканция! Ура!
За лятото, за лятото! Ура!
Щастливи скачат весели деца:
"Ваканция, ваканция! Ура!".
Игри, ще почнат още от зори: ...
  1309 
Ще си тръгнеш среднощ. Аз по пътя светулки ще пръсна,
всеки камък ще скрия с копринено нежни треви.
Ще помоля Луната : Недей, не заспивай, до късно!
Взел тъга за изпът, ти не спирай и просто върви!
Ще излея от трите си с обич нашарени стомни ...
  453 
Щурците събраха всички парчета от скъсани ноти.
Петолиние начертаха по прашният път през полето.
От лунни лъчи, опънаха струни за цигулките нови,
с мелодия чудна, покориха звездите в небето.
Малки бисерни капки роса заблестяха в тревата ...
  918  10  31 
Тази странна любов - толкова тиха, безропотна,
тези тъжни очи, издълбали за сълзите улеи,
тази болна душа пред съдбата безпомощна,
това клето сърце, позабавило сетните удари...
Не ти стига деня, изтървал кръгло слънце на двора, ...
  564  12 
Прочу се плажът ми дори
сред чуждите туристки.
При мен се редят от зори
дори и секси миски.
С Голямото ми реноме, ...
  403 
Първи въпрос: На колко години си?
По това преценяват капацитета ти.
Какво можеш, какво не можеш, какъв характер си изградил.
А какво ще кажат, ако си на нула и току-що си се родил?
Да си нулагодишен хич не е лесно. ...
  334 
Небето бе изпъстрило зеници
с моливчето на светлия възторг.
И с грация крила на бели птици
рисуваха на слънцето чертог.
Сам вятърът от облаци направи ...
  1644  14  68 
Боли ме за участта на днешния ден,
от дефицита на човешкото у човека,
за изконния изгрев от мрака пленен,
от прекършения цвят на светлината.
Боли ме за нахалството на подлеца, ...
  348 
Рано е за сбогом,
късно е за чудо.
Стъпвам на въжето,
пия биле лудо.
Ти изтичаш, ...
  492 
Часът за тръгване е близо.
И аз подвластен съм на времето.
Макар за Оня свят да нямам виза,
без ред дори ще ме приемат...
Изобщо никак се не чудя. ...
  512 
В тиха нощ пробудиха се мойте мисли.
Сънливи чувства се разляха в светъл лъч луна.
И шепот похотлив ефирен, докосна тихо нощната тъма.
Различни образи и думи, превръщаха в живот града,
потънал в облак от вулгарност, цигарен дим и много суета. ...
  313 
I see a lighthouse right ahead.
The shine get stronger every step I took;
I saw my body - lying on the bed,
So fragile and so possible to broke.
The words are forceless to portray ...
  950 
Предложения
: ??:??