247 795 резултата
КЪСА ПРЕДКОЛЕДНА ПРИКАЗКА
Беше пътят за връщане кратък
и от първият скреж засиял.
Но къде ли ме води нататък –
щом премина през оня превал? ...
  110 
Дъждът е хеви метъл тази вечер!…
И свири – като за последно!…
Решил е да скъса вратните жили на Небето!
И никак не се шегува!
Още с първите си акорди кара публиката ...
  65 
МОЛИТВА ЗА БЯЛОТО ОБЛАЧЕ
... живея в бяло облаче, което по цял ден обикаля над света,
понякога се спира над морето или хвърчи над летните жита,
на неговото светло ръбче сядам и гледам отминаващия свят,
туй облаче с душица белобрада на мене ми е повече от брат, ...
  95 
Тръгвал ли си сам в нощта,
когато от страх кожата настръхва?
Загърбвал ли си себе си,
за да бъде друг щастлив?
Борил ли си чужди страхове, ...
  69 
Защо се връщаш минало,
не ти ли омръзна вече?
Заспи дълбок сън някъде необятно далече.
Защо ти е да се повтаряш като цикъл - грамофон си повреден.
Повтаряш стара песен с болния си глас. ...
  56 
И двамата сбъркахме много
и спорът е вече излишен.
Творба да напиша не мога,
сега ти си твърде себичен.
Защо пак се гледаме строго? ...
  92 
СНОПЧЕ СВЕТЛИНА
… аз благославям всеки земен миг, във който Бог ми даде да живея –
посрещам всеки изгрев с „Чик-чирик!“ – или си грача с чайките на кея,
тропосвам по напуснатия плаж – побратим на безсънните мелтеми,
със тях натрупах доста трудов стаж – да пишем оди, стихчета, поеми, ...
  87 
Простете ми, нали съм стар пушач,
за стиховете с дъх на никотин
и дим цигарен, предизвикващ плач,
а също и за дозите катран.
От там е черното, което е във тях, ...
  103 
След краткото очакване се мръква.
Един след друг прозорците угасят...
Надеждите от раклите измъкват
сънища, в които ни унасят.
Повеждат ни по пътища незнайни ...
  69 
Светът, какъв то е,
Да се приеме трябва.
Своя свят да изгради
Човек е нужно.
Към предметите ...
  89 
Препълнен е с лято тефтерът на тази градинка.
Написани слято са думите „радост“ и „зима.“
Разчиташ драскулки от мравки, пчели, бързолети.
Римуваш ги с юли и вдишваш до залез небето.
По спомен рисувал е някой портрет на тревите. ...
  148  13 
Къде е мястото ми в тоя свят разнищен?
Потя се от въпросния кошмар.
Рядко се усмихвам, често мисля,
а всяка мисъл е жесток шамар.
От покорени върхове не трупам слава. ...
  75 
Казват, че на Коледа се случват чудеса…
Силно се надявам на това и аз!
Че ще се отворят тези сини небеса…
и от тях ще се посипе благодат тогаз!…
Нали всеки сътворил желаната молитва, ...
  139  15 
Изгря най-чудна светлина,
в света суров и гневно мрачен.
Видя в потискащата тъмнина,
видя веригите, които влачим.
Извика във сърцата свобода ...
  77 
Нещата са такива, каквито са,
без да се съобразяват с нашето мнение,
потънало в гъста илюзорна мъгла,
от която много трудно е да излезем.
Да благодарим на въображението ...
  40 
Ветрец тихо стене.
Болни вести разбиха мечтите му.
Свидетел на скръбна картина.
Ридае приглушено - шепне в мъка.
Пчела кацнала на нея - на любимата му роза. ...
  63 
КОТАРАЧЕТО МИ РОНИ
... котарачето ми Рони все опашката си гони,
вместо да лови мишлета, пак в долапа шета.
И от вехтите фотьойли все ме пита: – Няма кой ли
да ми купи стек с гранули? Бягай бързо, чу ли! ...
  107 
Живейте
в разкоша
на бездушните
си вещи,
а беднота ...
  60 
Всяко едно дете
има си сърчице.
Да. Някой различни са,
но в това се крие смисъла.
И винаги най-боли ...
  60 
Не искате, но време е.
Хайде да си вървите, време е.
Нощта ще ви запомни, време е.
Е, вярно, желаете с добро -
вървете си с добро! Време е. ...
  106 
Прозорецът сияе в златен залез,
лъчите запремигват като сън,
преди да скочи светлото във подлез,
преди да да дойде тъмното отвън.
Заслушва се във този миг вселена, ...
  63 
От каквото направи душата ми -
прах и пепел, вълни и калища.
Стъпвам боса, помитам перата
и ги хвърлям назаем в огнището.
Ще разтребя след твоята истина. ...
  83 
Нощ
Нощ, навън е само тишина.
Нощ! Такава синя красота!
Нощ! Ти си далече, не звъниш.
Нощ, а може би и ти не спиш? ...
  69 
Мъжка работа е да се чешеш по топките,
да се хвалиш от дивана до масата,
да обсъждаш на съседката екстрите,
да объркаш мезето с украсата,
да теглиш по майна на всички, ...
  78 
Когато сенките на времето тежат
и дните се превръщат в спомени сълзливи,
когато трудничко краката ни вървят,
тогава идват думи, прости и горчиви.
Децата ни, във свойта младост устремени, ...
  57 
По уличките снежни на града
се носи дъх сладникав на канела.
Вечерницата спуска светлина
и сплита за сестрите си дантела.
Приветливи прозорчета блестят ...
  57 
Не те намерих, за да те изгубя,
Нито съдбата пак да ни раздели.
Теб търсех в сенките на всяка лудост,
Теб чаках сред безброй съдби.
Не те прегърнах просто за утеха, ...
  107 
Ангелите могат ли с черни крила да летят?
И политиците с крила бели да се въздигнат!?
Или просто Светът е такъв, да тъпче...
Туй що не е гнило. Мисли на болен психар.
Реката дали търси морския бриз!? ...
  70 
Обръщам се
към Вас –
господа
угоени!
Няма да ...
  40 
По релси на окръжност все пътува
в затворения ни, объркан свят,
това което всички ни вълнува:
Защо се случва? Откога ? И как?
Човечността защо е във вериги? ...
  162  12 
бавно се вият
меандрите на реката
след залеза
лодка на брега
загубила името си ...
  120  11 
неизживяна
любовта при все че бе -
в сърца остана
и се запечата - и
светлик бе в мрачината
  74 
благословена
декемврийска синева -
в очакване на
Млада Бо̀га - и смирена -
и с Любов скрепена
  60 
НЕИЗБЕЖНИ ЛАБИРИНТИ
Не си дошъл навреме в този дом –
да пръснеш самотата излиняла.
И може би остава мълчешком
да ме целунеш само пред раздяла. ...
  157  15 
Ще се завърна някой ден,
навярно , стар и уморен .
Ще приседна пред дядовата
къща,
дето спомените цял живот ...
  69 
Едно минорно настроение,
понесено от есенна въздишка
поражда дръзко вдъхновение
и го преплита в здрава нишка…
Не ме е страх от северния вятър ...
  63 
В тази малка страна със история славна,
дето тръгва от Рила и стига до Трявна!
Аз вървя по жарава от спомени стари,
край високи чардаци! И тежки дувари!
Аз вървя и ме гонят – попътните ветри ...
  76 
Студът на зимата безмълвно се топи.
Дали от огън плах на стройни свещи,
дали от дишане на празнични тълпи,
от климат? Или грее друго нещо!?
Не е студен прокапващият дъжд, ...
  105 
Момчето се прибра и се съблече
а якето захвърли на дивана.
От джоба – уж голям! – за миг се свлече
и търколи Заобленчо. – Що стана? –
проплака той, а после се огледа. ...
  122  11 
По БНТ-то родно показваха наскоро
филм български, направен не толкова отдавна –
на прехода в зората. Изглеждаше нелошо.
Там впечатли ме сцена, заснета в зоопарка.
Проскубани камили и лъвове нещастни, ...
  42 
Предложения
  • Седиш на прага, мамо. Все сама. И залезът с косите ти играе. Преди да ме дочакаш у дома – ще се отпр...
  • Събудих се с мъждукащо прозрение – пристрастия изпитвам. Непростимо е! Проблесна закъсняло просветле...
  • В зеленото на моите очи все още онзи тъжен спомен диша. След счупено - лепеното личи и връзвам си ръ...

Още произведения »