249 631 резултата
Красива е нощта,
когато прегръщам моята самота
с чаша вино в моята обляна с кръв ръка.
Когато в мислите ми появяваш се ти,
когато виждам твоите влажни диамантени очи, ...
  54 
Щастливите хора сънуват ухание,
прегръщат звездите, изплитат мечти.
Изпълват с надежда всяко чуждо страдание
и в споменик сбират човешки съдби.
Щастливите хора се будят усмихнати, ...
  147  10  11 
Убита там на пътя. Застреляна във гръб.
Сърна лежеше мъртва и стичаше се кръв...
Потръпваше с крачета още в последния си час.
Кой?-попитах тихо, но нямаше сърната глас.
От асфалта исках да я вдигна. До нея приближих. ...
  115 
Безценна е последната минута,
протегнала прощално длани две.
Тя риторично пита накъде,
макар да е предизвестен маршрутът.
Неумолимо времето изтича, ...
  147 
Не идваш във съня ми
като неканен гостенин,
не сядаш тихо
и не ме поглеждаш.
Не обичаш да се взираш в тъмното, ...
  58 
Имам си и аз болежки.
Чух професор открил е панацея.
Не мисля, че са толкоз тежки
за да се лекувам със Левзея.
Стягат ме гърдите, сърби ме и небцето. ...
  93 
Невинното време
гледа с насмешка
на човешката глупост.
И учтиво нехае.
А съдбата човешка ...
  134 
Мое дъждовно момиче...
Мое изящно сърне...
Толкова бавно не тичай
в мокрото, кално поле.
Има ловци зад баира ...
  318  13  18 
Книжке моя, с шарени корици,
ти, приятелко любезна,
с теб и с твоите сестрици
аз израснах неразделна!
В детството ми с вас заспивах, ...
  103  10 
Вървеше сам, като сянка бездомна,
по мрачните улици, потънали в кал,
в старо палто - душата огромна,
притихва смутена под облака бял.
В парка се свива на пейка студена, ...
  212  10  29 
Сив ден живот на пауза в миг секунда
връхлита да се запитам толкова сам
да се върна или продължа но накъде
вярвам и искам въпрос на време
пауза или миг ...
  110 
"To be or not to be"
Студено дуло в слепоочието
е възмездие за дебелоочието.
За поруганите ни въжделения,
за подмолната инсценировка - ...
  74 
Зора. Рисува с пръсти слънцето в небето
по облаците златни чудеса.
Дъхът на вятъра събужда из полета
магията наречена цветя.
Дърветата подготвени за бал ...
  168  23 
Април
Април пристигна с дъждове,
и сякаш страдаше душата.
Април донесе цветове
от сивото на светлината. ...
  87 
Обичам къдравата тишина,
която покрай тебе се разнася
и погледът ти влюбен, разпознат
по нежната си, слънчева нагласа.
Обичам да живея в твоя глас ...
  86 
  89 
О Т К Р О В Е Н И Е
Извинявам се на всички ония,които
смисъла от анонса в сайта не могат да схванат
по темата,чиято нишка в него е скрита-
нататък стилът ми непроменен си остава. ...
  46 
Когато надеждата загуби надежда...
когато сърцето загуби любов...
какво му остава на човек!
Да преглътне гордост и чест.
А може би трябва да стане, ...
  119 
Затихна силата на лятото
и огнените му вълни потеглиха на север.
Видях в далечината зимата
красива
като сняг и лед. ...
  164 
Как да те стигна?
Далеч си от мене.
Аз леко пристъпвам, но чувам шумене
от стъпките твои.
Тръгвай... разбирам. ...
  143 
"Никога не сме го мамили народа,
просто ни гали с пипала октопода!
Не желая аз детектор на лъжата!
Не крада, просто взимам парата!
Никога българите не съм ги будалкал аз, ...
  166 
Чуваш ли?
Пак вали.
Не навън,
а в мен.
Капките - ...
  84 
Кои сме ние? Има ли ни днес?
Били сме вчера… Ще ни има утре…
Достигаме на точния адрес,
щом болка или старост ни разтърси.
Препускаме в безумна суета ...
  120 
Още съм жива. Морето е в мен.
Милва с огромни кристали солта му.
Рой водорасли ме вземат във плен,
сякаш наметнали голото рамо.
Кораб ми маха с червени платна - ...
  155 
Тръгна Тошко през баира
без дори да подозира,
че Балканът ще прекрачи,
между Варна и Карачи!...
Ще се ражда!… И умира, ...
  83 
Архимеде, Архимеде!
Какво си смятал,
какво си гледал?
Сметката излиза крива!
Крива на живота ни засукан. ...
  83 
Натрупа ми се много напоследък, месеци минават!
А изходът все е един и същ, но разминава се пред мен.
От решения грешни в моят живот все рани остават!
И май все по - често се чувствам депресирана и с мрачни мисли
Раздавам със шепи на хората любов и радост.! ...
  83 
На прага вперила очи
стои в очакване Иванка,
в ума са плъзнали мечти
за тихо гукане под сянка.
Очаква своя годеник, ...
  103 
Сърцето ми към твоето расте,
от щастието иска да прелее,
а слънцето в косите ни плете
лъчистите си нишки, чудодеен
мигът разлива сладкия си мир ...
  109 
Пристъпи озарен,
тунела загърбил преходен;
бидейки поетапно обновен,
със светлина напоен!
Във вярата върви, ...
  86 
Разчу се по вси баири-
продават се манастири.
Наведнъж ги дават, изцяло,
че били боядисани в бяло.
Как човек да се заеме ...
  81 
Аз влизам в този ад непредсказуем
с объркан ум, с помръкнало лице,
животът е назад неописуем,
смъртта протяга кървави ръце.
Назад не може никой да се върне, ...
  71 
КОНЕКРАДЕЦЪТ
… слънце ляга на копраля, залезът разчорля пустош,
пътник хълмите преваля – и към селото се спуща,
другоселец е – личи си, стиска във ръка секира,
все по дирите лисичи смъква се откъм баира, ...
  175 
***
Съблякъл и последната си риза
животът е живуркане, и плаха,
душата вече в сметките не влиза,
по-важно е – телата оцеляха.
И мишките в тълпата маса сива, ...
  129 
Колко бавно нощта се стопява,
сред играещи сенки в стените.
Натежалата мисъл сън пресява,
както песъчинки - вълните.
Тиктака часовникът и отброява, ...
  172  18 
Справедливостта, какво ли значи
във очите недочакали такава,
там където пада бавно здрачът,
а със него... вечната забрава?...
Късно е, уви, за тях е късно, ...
  210  12 
П Е Т А Т А П О А Н Т А
В историята на човечеството до тук
съществуват четири основни открития,
всичко останало е само наченки на звук,
който внимателно е повит в тяхната сянка. ...
  78 
Аз се гмуркам във мрака -
там не светят звезди.
Кой ме долу, мен, чака -
в тез дълбоки води?
Тъй е тъмно тук. Жалко.... ...
  96 
Обичам да гледам хората в отсрещните сгради...
Семейна вечеря, децата се смеят шумно на шегите на баща си.
Момичето и момчето, което приготвят вечеря и слушат музика. Той я хваща за ръката и я завърта в ритъма на танца, а тя не е била по-щастлива.
Усмивките.
Сълзите. ...
  103 
ЧАШКА С ИЗВЕТРЯЛ КОНЯК
Свещта ми тихо гасне, пролетта
живота в мене вече не събужда.
Което бе прекрасно – отлетя,
и почна радостта да ми е чужда. ...
  137  12 
Предложения
: ??:??