249 672 резултата
Във мене е пустош. Във мене е мрак....
След толкова смърт и омраза
забравил съм всички - приятел и враг.
Дори не усещам скръбта си.
Събуден съм сякаш от някакъв сън. ...
  69 
Не завиждам на тези, който пишат
за любов, красота и облаци бели...
Но се чудя, защо толкова слепи ставаме,
че не виждаме накъде върви Света.
Тъжно, комично... трагично. ...
  124 
Когато и да е, ще дойде ден
когато от света ще си отида!
Дали ще ме зажали някой мен?
Не зная! Даже няма да го видя!
Дали ще ме запомнят със добро ...
  76 
Минават пътници,
безнадеждно изкормени от близост,
а аз лежерно се забавлявам.
Пиша поезия без да внимавам.
Един си тръгва, друг се връща. ...
  55 
Преди много години...
Мама умря в ръцете ми,на Първи април...
Търсех жадно любовта!Едва сега разбирам,
че когато в есента мама по залез ме родила...
Невинността в този ден е била моя закрила. ...
  202  20 
ДЕН КАТО ДРУГИТЕ
... денят за мене бе добър,
и свърши върху халба бира,
в дъжда излязох без чадър,
със яке – демоде тревира, ...
  169 
… където Ветровете хвърлят зарове,
залози правят – на кого му стиска,
да дойде, да получи най - прекрасни дарове
и всичко друго, що добро е
и Душата му поиска. ...
  202  12 
Макар че е мъгливо в този ден,
отвътре ми е розово-зелено,
сезонът ми е чист и пременен
и всичко грее и се радва в мене,
защото Бог обича ме безспир, ...
  102 
Трябва да свикнем да намираме логика,
дори в най-нелогичните неща...
Да намираме позитивното,
дори в най-отрицателното...
Да обичаме, ...
  70 
Не можах да разбера каква е тази съдба-
обречен бях да моля, да ми я върне земята.
Това даваше смисъл на тихата ми борба
да се съберем пак, нейде в небесата.
Колко години аз чаках и за нея копнях... ...
  136 
Реалната истина срещна човека
Улисан във важни дела
Разсея се малко и леко стъписан
Човекът не я разпозна
Мечтаеше този човек и с усмивка ...
  64 
Вълните шепнат тайни, които никога няма да разгадая,
Призовават ме обратно към живота, който продадох.
Сол върху кожата ми, призраци в главата ми,
Те ме пеят към сън в тази водна постеля.
Кълнях се, че ще бъда безстрашен, кълнях се, че ще бъда свободен, ...
  116 
Имаме природа много проста,
но залитаме от нея доста.
Страх ни е да сме загубеняци
и превръщаме се в простаци.
Характерна черта на простака ...
  113 
ЕДНО ДОБРО ЧОВЕЧЕ
... започнах да се чудя и се мая какво не свърших овреме в света? –
невям да смъкна на Земята Рая? – такъв, какъвто Бог го обеща,
да бъдат всички хорица щастливи – и да е тяхно Седмото небе,
и никой да не сменя смет за сливи от своето прокъсано торбе, ...
  166 
Усещаш ли как погледът ми те съблича
внимателно, но е възбудено горещ?...
Преди да паднат дрехите, без свян наднича,
и ти не можеш, и не искаш да го спреш...
Четеш ли мислите ми във очите скрити, ...
  299  18 
7#
Скоро пак ще дойде този ден
В който бях роден
И сякаш като приказка проклета
Всеки път завърта се сюжета
Всеки път около тази дата ...
  111 
Д О М О Е Т О В Т О Р О Л И Б Е
Когато излезем от стадото,сганта и тълпата
и се съберем в наистина осъзнато човешко събрание,
ще можем реално,да продължиме нататък
към нашите по-нататъшни Космични задания. ...
  61 
Но мъничко преди да дойде тя,
преди да ме докосне по челото -
разбрах - във онзи миг преди смъртта
навярно най обикваме живота.
Докосваш ме по моето лице - ...
  75 
Има ли изобщо справедливост
в този леден свят на вечен мрак?
Всичко свято бързо си отива.
Ние чакаме от Бога знак.
Да, но знаците са тук пред нази ...
  165 
Нощта простира черната си риза,
край глухите въздишки на Байкал,
макар че няма право да излиза –
отвъд пределите смълчани на Урал.
След малко ще се съмне и Зората ...
  137 
Вестил архангел Гавраил
на непорочната Мария,
че Бог съдбата е решил
за нейна свята орисия.
Разказал й за тайното ...
  100 
В най-далечния ъгъл на Вселената
изливам безнадежностите си -
добре охладени.
Моето утре вече го няма.
Моето вчера изтече от вените. ...
  93 
Не питай косите ми как побеляха,
кога отлетяха децата на юг...
Годините много ли, малко ли бяха?
Съдбата ми скита се някъде тук.
Не чакай от мене покана за среща, ...
  182  15 
Вчера на хотел Плиска
едно момче ми се натиска...
И ме гледа, нещо му се иска.
А аз пък търся една миска.
  77 
ЖЕСТОМИМИЧЕН ПРЕВОД НА ГНЕВА
Не ме притискай в ъгъла, защото
там дебне страшна, демонична сила.
Изпуснеш ли по стълбите кълбото,
сребристата му нишчица от свила ...
  189  10 
ИЗПОВЕД ПО НИКОЕ ВРЕМЕ
... добре, че Господ даде ми очи – да гледам на света със бяла обич,
дори денят ми адски да горчи, да вярвам – идат по-щастливи доби,
с надеждицата в утрешния ден да се събудим трижди по-човечни! –
и да ви гледам – сведло вдъхновен, и да е беден моят римен речник, ...
  160 
Рано или късно, доброто ще пребъде!
Ще се подредят нещата в строен ред.
В гнездата птиците отново ще се върнат,
градините ще бухнат в люляков разцвет.
Потоците ще хукнат с бясна скорост, ...
  85 
От библейски времена до днес...
В очакване на светлина живеем:
небесни птици и ангели да запеят.
И Архангел Гавраил да донесе вест,
че между нас разцъфтява любовта ! ...
  236  17 
Хвърлям шепа жито
в недрата на лавата.
Там изгаря единствено плявата,
а то покълва,
сякаш в огъня не е било.
  72 
Малките неща -
една усмивка, подадена ръка,
слънчев лъч пробил мъглата.
От малките неща -
целувката, в очите блясъка, ...
  96 
Никога няма да си простя, че не успях да ти покажа колко дълбоко те обичах, в сърцето ми ти беше всичко.
Ти искаше повече, мечтаеше за нещо друго, а аз, опитвайки се да бъда най-добрият, останах в сянката на своето чувство.
Вечерите минаваха в самота, а мислите ми се връщаха към нас, съжалявам за вс ...
  96 
*
Животът е спомен,
написан в хайку.
Смъртта – безкраен роман.
* ...
  118 
Пролетта за мърморкото е пролетната умора,
алергиите от взрива на цъфтеж,
локвите по улиците, по двора,
началото на ремонтите, този вечен кърпеж...
Повод само му дай и му гледай сеира - ...
  198  11 
П Ъ Т Я Т
Комай,че точно в момента полагаме си ногата
на пътя верен към отдавна мечтаното Бъдеще,
в което да влезем,съществува сега вероятност,
вкупом всичките темпераментни,горещи балканци. ...
  75 
Като пуканка денят се пукна.
Утрото е с корона светлина.
Слънчев лъч през двори хукна.
Гълъб с крилете дава доброта.
Във водата лилиум разпъпи. ...
  109 
Радостта стопли моя дух -
има светлина на тая Земя!
Гласът ти галеше моя слух,
но сега душа страда сама!
Светът е пълен с болка и тъга, ...
  207 
МАРШРУТИ
... нали бедняк аз беден си живях, си пътешествах с пръстче по Атласа,
в Перу бях инка, бях в Тибет монах, пих из Русия водка от меласа,
и зеле брах на остров Кергелен, сиртакита въртях на Самотраки,
завивах се с три кожи от елен в Гренландия, че нямах зимно яке, ...
  164 
ВЪЖЕИГРАЧИ
Аз може да се движа по ръба –
щом – да си тръгнеш, беше предрешено.
Било каквото е било – съдба.
Не ме въвличай в ново изкушение. ...
  206 
БАХ ТОЯ ВАЛЕРИЙ!
... ако някъде има живот по-красив и по-смислен от този,
ще си кацна на автопилот с томче стихове, два тома прози,
може някой да ги прочете – да си каже: – Бах тоя Валерий! –
пише, сякаш е старец-дете, минал низ от епохи – и ери, ...
  210 
Дърво в градината полегна до земята,
едно сливово дърво на бурята не издържа.
С клоните си докосва то сякаш почвата,
тя храни корените му отдавна, от някога.
Едно дърво с вятъра водили борба, ...
  134 
Предложения
: ??:??