246 644 резултата
Кажете ми, приятели поети.
Защо сме разделени? Аз не знам
не стигат ли вълшебните куплети
за общия строеж на нежен храм?
Кажете ми защо сме тъй далечни? ...
  83 
Тишина, вълшебство, самота...
Гълъби кръжат над фара!
Вятърът носи тайнствена прохлада...
Еротика, самота, жътвата приключи.
Луната - тъмна блудница... ...
  64 
Ех, да можех да пиша
като онези големите автори,
да можех да одера емоциите си,
да ги просна върху листа с думи,
да се оголя до кокал, ...
  79 
Една жена, когато си отива,
под краката на мъжа светът се срива;
доземи вятър клоните превива,
дъжд силуета в спомени размива...
Една жена, когато си отива, ...
  108 
На прага на осезанието /Телешко в глинен съд/
Бих искала да имам предвид
цялата любов около себе си.
Да бъда релационен сбор,
който носи неизменно смисъл, ...
  42 
Зряла смокиня е краят на август.
Сладък и вкусен погалва небцето.
Сякаш налива във чашата Бакхус
вѝно от ангел, пронизан в сърцето...
Сладост вълшебна e пивкото слънце, ...
  59 
бременност -
любов
набъбва
бременност -
любов ...
  54 
Мила, толкова си всеотдайна,но се пазиш от мъже,
които носят скритите тайни и съвестта им ги гризе!
Вярно ли, че са гризачи?Или слепи прилепи в тъма?!
Че подире ти се влачат на буксир с проядена кърма...
Вземат че ти пристанат на някой остров вдън море. ...
  101 
ПЕЧЕНЕ НА ЕСЕНЕН ПИПЕР
... комшията под мен пече пипер, дебел червен пипер върху оджака,
и тихичко в небесния безмер димът с канапче сякаш дърпа мрака,
във дворчето тъй сладко зауха във сумрака! – от печените чушки,
че две съседки в цветната леха се сринаха пред мене не наужким ...
  85 
Където и да ходят, все се връщат
на пълното си място небесата.
И облаците слагат вратовръзки...
Расте навътре тихичко душата.
По гръбчето на циганското време ...
  211  14 
Ще си отида,
ще си тръгна тих
в сърцето с мъничка обида,
от тука със прощален стих.
Присъствието ми, явно, е дразнител, ...
  253  13 
По картата ни като мравка лази
кола, поела на далечен път
с надеждата съдбата да я пази
от състезатели, що покрай тях летят.
По пътища, где нявга с волски впряг ...
  38 
Р А З Д В О Е Н И Е
Не виждам огромен,някакъв смисъл,
толкова нахъсано да продължавам,да пиша.
"Да,ама не",замислено,си понякога викам
и продължават да се нижат моите четиристишия... ...
  39 
Аз съм от оная порода,
породата
на студените хора.
Дето все по работа
тичат. ...
  40 
Къде изчезна кърпата,
лежаща върху коленете ти?
Днес сякаш малко по-объркано
блуждае покрай тебе времето.
Къде оставих кърпата ...
  125 
АТЛАЗЕНА СПЛИТКА
В мен вечерният здрач е надраскал
седем есенни кратки двустишия.
Остави ми последната ласка –
без която не мога да дишам. ...
  96 
Събудих се усмихната. Защо ли?
И тръгнах без да зная накъде,
а вятър в позлатените тополи
съня ми светъл тихичко преде.
Разстила златни мрежи по паважа ...
  70 
IMAGINE
... събрах ти седем кестенчета, мила, че да ти шушнат тихичко зимъс,
когато ревне зимната годзила – и няма жив човек околовръст,
четвъртото е малко наранено – от сблъсъка му с мокрия асфалт,
но тихо му изпях „Imagine” с Lennon, докарах го дори със твоя алт, ...
  59 
Понеже сме южняци- тарикати,
намират се за всичко оправдания:
със робството , с червените примати,
с погрешните разчети и послания...
А всъщност сме народ от пияндета, ...
  49 
Една любов в сърцето ти отседна -
за кратко уж, но да си тръгне - не можа! -
Една любов - гальовноненагледна! -
Защото ти молитвено я задържа!
Една любов сърцато те окриля ...
  66 
Сребрее звезден песъчинков гланц,
с елмазен блясък облепил небето.
Прохлада идва като във каданс
издуваща в платно пердето.
Отплава корабът на мисълта ...
  70 
Виждам те в прозрачната мъгла –
дух ли си, химера ли си странна?!
Може би съдбата ми си зла –
как ли ти наоколо попадна?
Толкова отдавна беше в мен – ...
  200  21 
В ума ми плахо настани се,
но не си тръгваш от него.
И в душата ми влезе така,
и в едно със твоята сля я.
И високо, високо полетяхме, ...
  61 
Как да те напиша любов,
листа изтърка се вече.
За рисунка съм готов,
но няма я дарбата в мене.
И ако трябва да те изпея, ...
  57 
В Ъ Р Т Е Л Е Ж К А
Царичина, Ванга, Елисавета Логинова,
Лонгин от Голгота, а на кръста прикования Господ –
въртележка многовековна, сбрана в едно мигване
във Вселена Безкрайна, пращяща от Мощност... ...
  32 
ПЕЧАЛНИ, СВЕТЛИ И ДОБРИ
... край премалялата река върбичките се изрусиха,
и ме подхвана под ръка, тъй мила! – есента ми тиха,
далечно слънце затрептя в отнесените ѝ зеници,
и аз си замълчах, а тя над мен развихри ято птици, ...
  108 
Нима пак щастието илюзорно,че хоризонтите са живи,
ще измами души себеподобни,щом носи залези красиви?
В нощта,преди отново да съмне:звезди греят тревожно...
Нима неизвестното ще отмъкне светлината възможна?
И само прехласнатите поетите,ще ни обещават утрото ...
  58 
Животът
Животът е любов
в безкрайна смърт;
откопчиш ли се,
връщат те вълните ...
  36 
Все същото си, мое море-
примамливо нежно, могъщо сурово,
но вече аз не съм онова дете,
ще ме познаеш ли, щом срещнем се отново?
Все тъй вълните ти са синя свила- ...
  99 
В каква лакомия пословична
е потънал човешкия род!
Обвинява животни - в чудовища,
а душата си храни със зло...
И пирува, вторачил се в чашата, ...
  59 
Нарамил слънцето на загоряло рамо,
закътал сенки от делфини, весел смях
си тръгва август. Раковини има само
и светла обич му напява тихо в тях.
За миг поспира се, поглежда малко вяло, ...
  89 
УТРО ВЪВ ВАРНА
... а варненският ден започва в пет,
поне за мен – на пейката позната –
с парче сапун и ножчето „Gillette”
клошарите се бръснат на чешмата, ...
  60 
Колко пъти
Колко пъти се влюбвах във тебе –
във очите ти с цвят на сапфир?
Заблестели във синьото време
и донесли в душата ми мир. ...
  60 
Топлината се бори с птичия смях.
Тишината неистово пари.
Аз под сянката знойна за минута се спрях-
предложих им преговаряне...
Борбата си беше жестока война. ...
  48 
Лятото с морето свири,
изгревът оставя дири–
розови и после златни
в нежна лятна необятност.
Търся те и те намирам, ...
  52 
Пожар в сърцето ми вилнее,
душата моя пламъци разпалва,
като дървета в огнено фиаско,
догарят дните в това горещо лято.
Горещо е, но не защото е топло, ...
  57 
мисълта се гмурка;
слънцето е прикрепено
за небето
  46 
Вървях пеша
през полето,
проклетото.
Дето на дядо ми
взе душата, ...
  98 
Дали ще трае цяла вечност аз не знам и
кой знае всъщност колко трае вечността?
Но любовта е стара скитница и мами,
звезда че съм. И пак ме кара да блестя.
С лъчите изковавам нежни, златни рими ...
  56 
Трепет, страст, въздишка и... небе,
поглед вперен в танца на светулки.
Допир, топлина, едно сърце,
в ритъм виртуозен на цигулки.
Две тела пулсиращи в едно ...
  58 
Предложения
: ??:??