249 672 резултата
Все питат ме, защо съм пишел тъжно –
а, хората жадуват да се смеят.
Навярно в мен кодирана е същност,
трагичното в живота да излея.
Че, кой ли иска днес да е сериозен? – ...
а, хората жадуват да се смеят.
Навярно в мен кодирана е същност,
трагичното в живота да излея.
Че, кой ли иска днес да е сериозен? – ...
144
1
5
Как не те е срам
да ровиш ти в чужд ров
и чуждото да наричаш свое
с глава забита дълбоко в земята.
В очите ти подлост скита ...
да ровиш ти в чужд ров
и чуждото да наричаш свое
с глава забита дълбоко в земята.
В очите ти подлост скита ...
98
ВРЕМЕВИ ОБРАТИ
Защо се връщат щъркелите – не разбрах
Какво ли ги привлича тук през зимата?
Носталгия ли е, или първичен страх
от странните приумици на климата? ...
Защо се връщат щъркелите – не разбрах
Какво ли ги привлича тук през зимата?
Носталгия ли е, или първичен страх
от странните приумици на климата? ...
167
2
3
Погледни ме сега. Виж очите ми светлозелени,
разтопи го снега. Нека лудост е в моите вени,
щом цветята заспят, посвири ми на арфата лунна
само с ябълков цвят ме засипвай щом пак те целуна.
Аз съм пролет. Едва те поглеждам през миглите гъсти, ...
разтопи го снега. Нека лудост е в моите вени,
щом цветята заспят, посвири ми на арфата лунна
само с ябълков цвят ме засипвай щом пак те целуна.
Аз съм пролет. Едва те поглеждам през миглите гъсти, ...
326
10
14
В загубена битка -
оглежда се животът.
Скачени съдове са всичките морета,
а думите - удавници
излезли от водите нощем, ...
оглежда се животът.
Скачени съдове са всичките морета,
а думите - удавници
излезли от водите нощем, ...
232
15
10
Бушува пролетта и се заплитат
къдриците на слънчевия блясък,
и камъните в речното корито
игриво се побутват с весел плясък.
А аз съм малка светла топка време, ...
къдриците на слънчевия блясък,
и камъните в речното корито
игриво се побутват с весел плясък.
А аз съм малка светла топка време, ...
142
1
7
Как да оцелее тя
в един изкуствено създаден свят?
Как ще разпознаем любовта,
ако далеч стоим – всеки сам на свой самотен бряг?
А близостта ни бе илюзия голяма, ...
в един изкуствено създаден свят?
Как ще разпознаем любовта,
ако далеч стоим – всеки сам на свой самотен бряг?
А близостта ни бе илюзия голяма, ...
104
Тревата когато поникне
по земята топла и грижовна.
Слънцето когато подтикне
да се събуди гората вековна.
Щъркели когато заприиждат, ...
по земята топла и грижовна.
Слънцето когато подтикне
да се събуди гората вековна.
Щъркели когато заприиждат, ...
115
1
Сам стоя във тишината,
така отдавна съм без теб.
До безкрайността на самотата
капарирал съм билет.
Безпощадно смачка ме съдбата, ...
така отдавна съм без теб.
До безкрайността на самотата
капарирал съм билет.
Безпощадно смачка ме съдбата, ...
86
Ще се огледам в себе си.
Ще се потърся в мен.
Изящни, бели лебеди
танцуват в този ден.
Надиплените облаци ...
Ще се потърся в мен.
Изящни, бели лебеди
танцуват в този ден.
Надиплените облаци ...
94
1
90
Във сърцето пролет крия
и в очите ми сияе
светла пролетна магия,
дето сила в мене вае.
Грабвам пръчката вълшебна ...
и в очите ми сияе
светла пролетна магия,
дето сила в мене вае.
Грабвам пръчката вълшебна ...
232
3
12
Когато цъфнат вишните в двора
и в старата стряха вятърът спи,
сякаш дочувам забравен говор,
тихи стъпки през детски мечти.
Майка ми пее с гласа на листата, ...
и в старата стряха вятърът спи,
сякаш дочувам забравен говор,
тихи стъпки през детски мечти.
Майка ми пее с гласа на листата, ...
257
6
24
РЕКАТА НА ЗАБРАВАТА
По-тиха и от майчина коластра,
по-призивна от бебешко гласче,
безкрайна, всеотдайна и прекрасна! –
реката на забравата тече, ...
По-тиха и от майчина коластра,
по-призивна от бебешко гласче,
безкрайна, всеотдайна и прекрасна! –
реката на забравата тече, ...
214
3
1
Любовта е в дъха на природата,
в аромата от росна трева.
В непорочната мисъл на хората,
в споделената синева.
В разцъфтялата радост на клоните ...
в аромата от росна трева.
В непорочната мисъл на хората,
в споделената синева.
В разцъфтялата радост на клоните ...
147
2
3
Поредна нощ,
обичайната...
Наливаш чаша вино,
стъклото се запотява,
разклащаш ...
обичайната...
Наливаш чаша вино,
стъклото се запотява,
разклащаш ...
128
3
1
Посягам с немощни ръце,
да вдигна старите доспехи.
Леки някога като перце
и калени в бойните успехи.
Сега са те в цвят ръждив, ...
да вдигна старите доспехи.
Леки някога като перце
и калени в бойните успехи.
Сега са те в цвят ръждив, ...
118
1
ДВУБОЙ
Не искаме, нали, посредствени стремежи?
Боли от суета, от завист и лъжи!
Животът ни оплита в ласкателните мрежи,
а съвестта ни, сякаш, все повече тежи. ...
Не искаме, нали, посредствени стремежи?
Боли от суета, от завист и лъжи!
Животът ни оплита в ласкателните мрежи,
а съвестта ни, сякаш, все повече тежи. ...
54
---
Когато тъжен си и не виждаш края на тунела, кажи си тихо и наум си повтори: „Аз съм тук и съм още жив.“
Бъди смел и не се предавай.
Затвори очи и се наслади на тишината.
Пролет, лято, есен, зима – ...
Когато тъжен си и не виждаш края на тунела, кажи си тихо и наум си повтори: „Аз съм тук и съм още жив.“
Бъди смел и не се предавай.
Затвори очи и се наслади на тишината.
Пролет, лято, есен, зима – ...
68
Нали пуйет съм с реноме дебелогъзо
и рядко щастие за всеки мой четец,
та имам си отлична (в секса) Муза,
що вдъхновява ме, тъй както грях – светец...
И лея творчество в токсичен дъжд, ...
и рядко щастие за всеки мой четец,
та имам си отлична (в секса) Муза,
що вдъхновява ме, тъй както грях – светец...
И лея творчество в токсичен дъжд, ...
189
1
2
Със единия крак съм в безмълвното нищо.
А със другия крак съм при вас.
Аз не виждам лица и не чувам въздишки.
Но настъпва съдбовният час.
Със едната ръка стискам здраво щурвала - ...
А със другия крак съм при вас.
Аз не виждам лица и не чувам въздишки.
Но настъпва съдбовният час.
Със едната ръка стискам здраво щурвала - ...
66
Да приличат на теб...
От 10 на 0!
Докосваш! Ммм - не знам дали си ме чула!
Да повторя, да потретя,
как се казвам.. ...
От 10 на 0!
Докосваш! Ммм - не знам дали си ме чула!
Да повторя, да потретя,
как се казвам.. ...
94
Искам,да попитам от името на моите последователи
господа политиците от световния висш ешелон
що за люде са те,какъв им е духовният статус
в панаира на суетата на последния пъстър салон.
Да ги попитам искам още за идеята им ...
господа политиците от световния висш ешелон
що за люде са те,какъв им е духовният статус
в панаира на суетата на последния пъстър салон.
Да ги попитам искам още за идеята им ...
59
Онези Ние - в онази вечер -
на онзи бряг - край онова море -
във онзи град, безкрай далечен,
с онази мелничка, там, най-отпред.
Онези Ние, във онзи спомен, ...
на онзи бряг - край онова море -
във онзи град, безкрай далечен,
с онази мелничка, там, най-отпред.
Онези Ние, във онзи спомен, ...
139
Земята тъжно диша от Балкана!!!
Полуострова попаднал е в мъгла.
Хлад, тъга, смърт, тегоба, о, Боже...
Балканите са мъки и сълзи сега, отново.
Бедни, тъжни, неразбрани, а нявга ...
Полуострова попаднал е в мъгла.
Хлад, тъга, смърт, тегоба, о, Боже...
Балканите са мъки и сълзи сега, отново.
Бедни, тъжни, неразбрани, а нявга ...
118
2
4
Бъди ми прилив среднощен,
по-нежен от морската пяна.
Милвай ме още и още,
да искам. И да остана.
Бъди самумът пустинен, ...
по-нежен от морската пяна.
Милвай ме още и още,
да искам. И да остана.
Бъди самумът пустинен, ...
144
1
3
Мисля си за цветята, които не получих.
Мисля си за децата, които не родих.
Мисля си за розата,
която измъчих с фантазии...
Вкорених я в болката на сърцето си. ...
Мисля си за децата, които не родих.
Мисля си за розата,
която измъчих с фантазии...
Вкорених я в болката на сърцето си. ...
95
1
Мисълта ми е бялата птица,
Политнала с устрем към теб,
в твоя прозорец нежно наднича,
носи моята пролетна вест.
Тя чака да отвориш и чуеш, ...
Политнала с устрем към теб,
в твоя прозорец нежно наднича,
носи моята пролетна вест.
Тя чака да отвориш и чуеш, ...
194
1
2
Още не бяхме разбрали
колко гибелно в Живота
е мъртвото вълнение.
В изкуството да хитрувам
не умеех да продавам, ...
колко гибелно в Живота
е мъртвото вълнение.
В изкуството да хитрувам
не умеех да продавам, ...
95
Къде така загубих се
в очите на тази и онази
и напълно забравих за посоката,
в която бях насочил се?
И край нямат... ...
в очите на тази и онази
и напълно забравих за посоката,
в която бях насочил се?
И край нямат... ...
88
По
„Всичко тече,
всичко се изменя.“
са̀мо
Любовта не ...
„Всичко тече,
всичко се изменя.“
са̀мо
Любовта не ...
96
1
Две очи се срещат с още две,
очите на жена или пък дете?
Две очи гледащи в душата,
какво ли казват? Кой да разбере?
Очите си говорят, но защо? ...
очите на жена или пък дете?
Две очи гледащи в душата,
какво ли казват? Кой да разбере?
Очите си говорят, но защо? ...
103
2
74
Добра среща, Беата!
Искаш ли по кафе?
Като ти гледам краката -
нямаш право на "не"!
Като ти гледам очите... ...
Искаш ли по кафе?
Като ти гледам краката -
нямаш право на "не"!
Като ти гледам очите... ...
154
2
9
1Душата ме боли и за теб си мисля, а навън вали.
щом погледна твоя снимка тъй боли.сърцето...
2Дали при теб е същото, ми кажи..?
Навън вали и все така е пусто в моята душа.
3Душата моя се е свила сега тежи, ...
щом погледна твоя снимка тъй боли.сърцето...
2Дали при теб е същото, ми кажи..?
Навън вали и все така е пусто в моята душа.
3Душата моя се е свила сега тежи, ...
78
сълзите
по миглите ми
изсъхнаха до захар
по клепките ми
днес жужат пчели ...
по миглите ми
изсъхнаха до захар
по клепките ми
днес жужат пчели ...
122
1
2
История по залез разкажи ми,
нека си почива светлината.
Една история да е във рими -
поезия докосваща душата.
Нека да е пъстра като есента, ...
нека си почива светлината.
Една история да е във рими -
поезия докосваща душата.
Нека да е пъстра като есента, ...
97
2
По следите от твоите стъпки
вървя,
не гледам встрани и не
дишам.
Но, усещам, пропуснах мига, ...
вървя,
не гледам встрани и не
дишам.
Но, усещам, пропуснах мига, ...
173
5
5
Безкрайна шир – звезди недостижими.
И път от стъпки – в грешки незабравени.
Руини в прах, опушени килими.
В неясен брод сълзите са удавени.
В тъгата на нощта звезди угасват ...
И път от стъпки – в грешки незабравени.
Руини в прах, опушени килими.
В неясен брод сълзите са удавени.
В тъгата на нощта звезди угасват ...
211
3
9
ПРИСТЪПВАМ В МОКРИ ПРОЛЕТНИ ТРЕВИ
... научих се звездите да чета – и погледа ми нищо не помътя,
от слънчицето мека доброта и днес си гребнах, Боже, за из пътя,
ако е мравка, нека бъдат две, че да им натроша коричка хлебец,
на птиците изпращам ветрове – да литнат върху сетния ми хребет, ...
... научих се звездите да чета – и погледа ми нищо не помътя,
от слънчицето мека доброта и днес си гребнах, Боже, за из пътя,
ако е мравка, нека бъдат две, че да им натроша коричка хлебец,
на птиците изпращам ветрове – да литнат върху сетния ми хребет, ...
209
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
