247 642 резултата
Тишината погълнала мисълта.
Отчуждаването между
двама души.
Самотата е ...
онази омразна ...
  36 
Дядо Коледа, привет!
Пиша ти това писмо.
Знам, че много си зает,
но те моля за едно...
Искам братче! Може...две. ...
  154  14 
Ти си тишината в сърцето ми,
но в погледа ти виждам светлина.
Не разбирам, каква е тази тъга,
когато в теб се крие моята мечта.
Дали усещаш същото, не знам, ...
  88 
М Ю Н Х А У З Е Н
Приказката за барон Мюнхаузен
е много велика метафора,
подробно и дословно обясняваща,
натрупването на археологичните пластове. ...
  27 
Дойде в града ни панаир,
обзе веселие площада.
Гърми уредба без пощада,
деца лудуват вън безспир.
Отрупан щанд с бонбони – ...
  90 
Студът отдавна е превзел света.
Не му е нужна снежната стихия.
Потънали изцяло в битие и суета
сърца отново чакат коледна магия.
Небето пали приказните си фенери. ...
  36 
Мила мъничка, Мадлен!
Щастие е, че вярваш ти в мен.
Радостното е дори,
че имаш приятели добри.
Лошото го забрави! ...
  66 
Живял в България един писател,
неуморен бил, романтик, дори мечтател,
пред листа сядал, щом вдъхновението го озари,
и не спирал да твори чак до зори.
Но налегнали го разни мисли и съмнения ...
  53 
Да помълчим за невъзможните любови.
Ако си тъжен, колко дълго се мълчи?
И как обикват се невиждани очи,
и остаряват всички пътища – уж нови.
Да помълчим, да не останат неразбрани, ...
  123 
Когато дните ти се сливат,
а нощите будуват още,
тогава виждаш как сънят ти
стича се по мокрия прозорец -
превърнал се във пареща сълза.
  116 
Боже, аз съм, аз... тоз който задава въпроси!?
Без дори да търся подходящи отговори...
Знам ги, в мен те живеят, като гълъби,
загубили свойте крила и гнезда.
Тежко се диша, когато гърлото, стискат ти. ...
  52 
Размахах пръст. Изливах си тирадата.
Натривах носовете им. Злорадо!
Усещах се високо според мярата
на смелата си съвест – без огради.
Ала дълбоко в мене интуиция ...
  113 
КОЛКО Е ЧАСЪТ?
... това се казва кеф и половина,
най-после да задишам с пълна гръд! –
жена ме спря във Морската градина
и каза: – Чичко, колко е часът? ...
  125 
Играта бе без край,
бе по-вълнуваща от страйк-а.
Играехме на самураи.
Аз – самурай. Ти – самурайка.
И всеки имаше си меч, ...
  50 
СЕБЕПОЗНАНИЕ
С перфектни – пълно! Аз не съм от тия!
Но грешки рядко случва се да правя.
Гръдта ми музикална е кутия –
със звук на лира и на незабрава. ...
  46 
Как да те спечеля?
Как да те направя мой?
Влюбвам се във тебе, за беля.
А жените около теб- колко ли са те на брой?
Знам, че съм специална. Специален си и ти. ...
  40 
Днес, храним ли илюзии
към нашия фатмак,
протестите във Грузия
ще станат тука факт.
С противна - коалиция ...
  164  12 
КЪСИ ДРАСКИ ВЪРХУ СНЕГА
През зимата рисувам само с туш –
защото светлината е оскъдна.
И с всяка кал по мокрия ботуш
копнея пролетта да ми се сбъдне. ...
  111  11 
На тебе, Нанинко!
Не ме оставяй сам-
сред блясъка тъжен-
на звездите!
Не ме оставяй сам – ...
  44 
Няма вечни пътеки.
Няма вечни звезди.
Има – вечни сезони.
Има вечни треви.
Няма слепи пожари. ...
  76 
ПОСЛЕДНОТО МИ ЕСЕННО ЛИСТО
… защото ми е есенно, защото ще хлътнем скоро в тежки бездни студ,
последното листенце от дървото слетя прощално в твоя топъл скут,
ти ахна! – ти бе толкова красива – че аз за миг изгубих ум и дум,
това листенце много ти отива! – показаха те в тъпия Newsroom, ...
  95 
Тишината без думи
нещо свое нарежда,
а светът е безумен,
с много криви надежди,
с много смели завои ...
  59 
Скроих си свят.
За мостра взех
мечта.
От нея очертах
вселена, ...
  54 
В нашия древен град
трудно намираш
с кого да се видиш.
От всяко дърво
те гледа некролог. ...
  123  14 
Не говори, декември е красив,
разбрахме го по нежния му лик,
изписа със дъждовния курсив,
на любовта забравения стих.
Ръцете да говорят вместо нас ...
  75 
Понякога намирам смисъл само
в най-дребните, най-малките неща.
Когато чуя детски възглас „Мамо“
и страстна дързост в капки на дъжда.
Когато лист отрони се и пада ...
  87 
Общо взето
всичко вече е дадено ,
всичко е взето...
Пито-платено
счупено-купено , ...
  55 
НАЙ-СЕТНЕ ПОМЪДРЯХ
… изглежда, напоследък помъдрях –
защо ли? – просто нямам си идея,
глупакът все избива ме на смях,
пред мъдреците почвам да немея, ...
  88 
Не, тя не е шумна.
Не, тя не е широка.
Не е и дълбока.
Но е сгушена в ръцете на тайните и сенчести дървета.
Тя си ромоли тихо. ...
  78 
Отново съм съкрушен.
Не знам за кой път –
стотен или хиляден.
Знам само, че не мога така.
Не трябва така. ...
  110 
Всичко сякаш върви си по старому.
Сезонно заваля първия сняг.
Мъгливите сутрини по декемрийски
и тягостно, ни напомниха…
че животът като миг отлетя. ...
  45 
Клекнал народът, свел и главица
да пийне "от извора" глътка водица.
Ала от жажда даже не вижда,
колко е кална онази ръчица,
дето пои го... Ама не хае ...
  52 
От картата пореден дебит
и скоро ще ни трябва Кредит.
Бензин догоре газ до дупка
сирени идват давай чупка.
Куките ни гонят; правят ни засада ...
  34 
Честита пролет нежна –
скептик с угаснала
в очите ти
жерава.
Живей на таз Земя и нека ...
  53 
Есенен полъх
Ти,
ти спази своето обещание
и дойде възседнала вятъра точно навреме,
за да ми покажеш, че нищо не е загубено, ...
  47 
Вървиш ли със наведена глава,
животът е страдание излишно.
Нормално ли е, според теб, това
изкуствено, половинчато дишане?
На кладата на дните си сложи ...
  145 
Буден съм . А сънувам кошмари.
Или..след пиянска нощ, махмурлука ме удари.
Бедният ми ум! Съвсем се скапа.
В главата ми свисти локомотивна клапа.
Не знам защо душата ми е болна. ...
  54 
ЕЛА ДА ПИЙНЕШ С МЕН ЕДНО КАФЕ?
В неделя сутрин сядам на кафе.
И тихичко за тебе си мечтая –
как с черното палтенце – кадифе,
ще влезеш във самотната ми стая. ...
  101 
Снощи разговарях със душата ти,
разказа ми една мечта.
За щастието споделено
и за любовта.
За куражът, за това да си човек, ...
  84 
Откога не съм се връщал в този град и в тази къща
Песен на Васил Найденов, по текст на Михаил Белчев
Старинният градски часовник
отмерва отминали спомени,
в които съм просто летовник, ...
  98 
Предложения
: ??:??