247 642 резултата
До теб не стигнах
Поисках слънцето, поисках небесата,
поисках вятъра, поисках красотата!
Докоснах болката, докоснах радостта,
докоснах леката въздишка на деня! ...
  62 
Снегът идва късно,
дори не усетих,
как всичко поръси,
ухае и свети.
Щастлив и небесен, ...
  78 
Демоните в небесата
демоните в гората,
а отдолу за награда
ангелчета боцкат с рогцата!
  56 
Копнежът ми за сняг е тих и бял.
Забравено усещане за вкъщи.
Наметнат с обич (не на мене) шал,
на мене даже месецът се мръщи.
Копнежът ми за обич – топъл сън, ...
  116 
Добре дошъл си, приказен Декември!
Очаквах те с притихнала душа.
Премръзнал си от пътя, уморен си,
ще ти налея чаша топлина.
Ще я поръся с мъничко канела ...
  137  12 
КРАЯТ НА ЦИГАНСКОТО ЛЯТО
Мръсна вълна на фъндъци тръска гъстата мъгла.
Ято късни пъдпъдъци в трънките се опетла.
Зайче в миг уши навири – и опашката си сви.
И по неговите дири хлътнах в жълтите треви. ...
  97 
МЕЖДУ ФАЗА И НУЛА
... гледам тъпи сериали, смуча бира като смок,
в мъртвите ми катедрали тъй не слиза моят Бог,
ден година спря да храни, и – самотен като псе,
със пияните акрани блъскам цял ден сантасе, ...
  133 
Преливам с фуния остатъци младост,
събирам ги – колкото литър коняк.
Отпивам и сънища цветни ме стигат,
завиват душата ми вместо с наметка.
Дали ми останаха капчици радост, ...
  103 
Прахосани са трите ми желания,
а златната ми рибка бе мираж.
Дали да тръгна, тъна в колебания,
или да чакам новия пасаж.
Дъха си затаявам до пулсиране, ...
  157  11 
Колежке мила и добра,
Прекрасен ще е днес деня
Задето се присъедини
Ти към колектива ни.
Пристигна в офиса ни днес, ...
  71 
Аз съм стратег
за всичко, което на мен ми е нужно -
да съм щастлива,
около мен - и хората в мир.
В зародиш работя зърното, ...
  47 
Лудият рисува ветровете.
Също тъй рисува катафалки.
Могат да се ползват за тапети.
Могат даже за подпалки.
Дайте му кило картофи. ...
  100 
Видях едно плашило жалко,
на стол приседнало един ---
не гордо, в битка сред житата,
а крак прегънало преди
на птиците да се опълчи. ...
  87 
От бедността съвсем не ме страх,
била съм и от нищите по-долу.
И его нямам, и ги преболях
по сто камшика. Жилещи. На голо.
Навярно бе скроена (с план такъв) ...
  124 
Любов - гореща като огън.
Любов - изпълнена с мечти.
Тела - създадени едно за друго.
Души - осъдени да са сами.
Девойка - влюбена до лудост. ...
  75 
Мъжете плачем само по време на дъжд.
Тогава казват, че си истински мъж.
Плачем, проклинаме , но без глас.
Защото не ни е присъщо да плачем на нас.
Мъжете викаме , но на ум. ...
  32 
В ранните часове, преди да видя слънчевите лъчи,
когато градът все още мълчи,
отваряха се цветовете на едно малко цвете,
в тревна площ до пътя нейде.
Бореше се за малко светлина, ...
  73 
Няма никого да питам за посоката към моя дом.
Не искам да се прибирам! Там е пусто.
Няма никой да питам къде си ти сега.
Ще стоя тук, на тази пейка, под дъжда.
Ще те чакам да дойдеш с чадър в ръка.
  49 
Бавно пристъпи и този декември
с вятъра зимен небето смрази.
Месец студен по детски вълшебен,
сбъдващ свидни, съкровени мечти.
С топло огнище, с аромат на канела, ...
  169  14 
Градинката е акварел, но в смисъл,
че е рисувана единствено с вода.
Прехвърчат сойки и с крила изписват
изчезващи сапфирени петна.
Денят е сякаш късоглед, защото ...
  124 
Орисани сме от мига, когато
на този свят от обич сме дошли.
Орисница с вълшебен прах от злато
изрича думи и добри, и зли.
Предсказва бъдещето на съдбата, ...
  41 
АКРИЛ ЗА САМОТНИ ДНИ
Избухва листопадът над баира –
в оттенъци от охра и кармин.
Къде ли из пейзажа се намирам?
И ти без мен защо си тъй самин? ...
  136  12 
Върти се календарът, сменя дати,
минават седмиците с равен ход,
а аз съм Влюбен мъж в страстта ти,
а ти си смисълът в самия ми живот.
Напук на климатичните промени ...
  149  10 
Роденият в бурята не чака,
друг да му проправя път.
Ще крачи смело той и в мрака,
дори да знае, че го чака смърт.
Роденият в бурята глава не свежда, ...
  109 
В памет на леля ми Иванка от с. Клокотница
В сън съм самотница – литнала птица.
Дъжд над Клокотница – в дни – върволица.
Плитка – рекичката, в злак – и приижда.
Път – вдън горичката – нищо не вижда. ...
  101 
С план - за Новата година
си направих календар.
С най-любимите картини
под небесния олтар:
Жив и здрав - през януари ...
  192  16 
И явно станал с дупето нагоре
е този кален псевдозимен ден.
Сред мокри котки, улици и хора
декември е нарочил точно мен.
До костите прониква чак ръмежът, ...
  120 
Върху ръба студен на изгрева осъмвам,
последен-пръв, роден от самота.
От непорочното зачатие на тъмното
изплитащ пъпна връв за този свят.
И Драконът на сутрешните сенки ...
  167 
СБОГОМ, МОЯ ЕСЕН!
… защо ли си провождам есента? – та тя със мене беше тъй красива! –
научи ме как шалче да плета от листопада – вейнал кротка грива,
как да напиша някой светъл стих със дългия дъждец върху асфалта,
и да изпратя припека с „Ап-чих!“ на Седма пейка – пълна откачалка, ...
  97 
Между небето и земята,
между страстта и любовта,
в света желан на красотата,
в света на тъжната мечта,
всред сънища неповторими ...
  96 
декември в длъжност
встъпва и с предколедно
сърце потръпва
декември в длъжност
встъпи и надежда за ...
  43 
На М. Р.
Надвили тишината на покоя,
очите ни говореха без глас.
На дансинга ти беше само моя
и само твой на дансинга бях аз. ...
  153 
В галактика далечна, планета неголяма
със същества разумни от раса свръхразвита,
неспирно обикаля звездица много стара.
Tя скоро ще загине, във черна дупка свита.
Изпращат полк войници и учени големи ...
  50 
Не знам дали е есен или зима.
Ръми дъждец, примесен с мокър сняг.
И газя хем в листа, хем в кал за трима.
Нима дошъл е вън декември пак?
С чадър и шапка ще внимавам, ...
  87 
Повдигната брадичка с поглед в нищо
бавен жест и безразличие
диалог уж дълбок
повърхност от въздух по-прозрачна
Няма флора ...
  27 
Хубава си, с кроткост изтъкана
в билки и обреди мълчаливи.
И отричана, с душа от рана
силна си с усоите си диви.
Кърваво проплакват върховете ...
  189  18 
Боже, колко сме еднакви...
като тикви на плет!?
Надуваме се, че сме различни,
но единствено ставаме
за компот, тиквеник. ...
  29 
Ноември е и стъпвам върху минало –
потънали във време тротоари.
Пилеят се под крачките картините,
рисувани насън през януари.
А пейките изглеждат някак призрачно ...
  107 
Започвам деня си с теб,
обикалящ дебрите на моето съзнание.
След това се материализираш и сякаш си пред мен,
а под ръката ти едвам стърчи едно признание.
Но не говориш, само наблюдаваш. ...
  59 
Научен порив с вкус химичен
не ме оставя безразличен!
Тук мерят сили със сулфати
деца – отбрани кандидати.
Валентност там ще им намигне, ...
  68 
Предложения
: ??:??