248 985 резултата
Свети Валентин е и за нас,
клетите самотни души.
Уж обикновен ден,
но по дяволите...не спира да боли.
Представям си какво беше ...
  456 
Грейнаха жълтите храсти
с цветчета – малки слънца.
Ветрец по тях се захласна,
пролетен танц заигра.
Клончета весел люлее ...
  346 
Помня как от съвършеното яйце
излюпи се змия наместо птица.
Помня страшните въпроси
и отговорите им в очите ѝ.
Помня как останах, ...
  1010 
Изправена и недостъпна,
надменно ледена стои.
И всеки камък вае плътно,
втвърдени с времето черти.
Убежище за скрити мисли. ...
  498 
Сапфирът потъмнява, превръща се в обсидиан.
Тъй бързо е изстинал огънят, че камъкът е почернял.
Тъй ще угасне пламъкът, да не загина аз.
На клада струпах всичките копнежи и с ярост ги запалих.
За да горят, изгарят и изпепеляват, но вън от мен и надалече. ...
  541 
Знам си цената, човече!
Вчера красива, днес само момиче!
Е, какво пък, че някога...беше.
И сега съм много обичана!
Първо очите обикна във мен. ...
  407 
"Ще слушаш моята воля -
безропотно ще се подчиняваш.
Да бъдеш тъпкан е твоята роля
ако искаш поне да оцеляваш."
"Блея аз, подкупите не виждам ...
  408 
Изгрей мечтана ти пред мен,
да бъде светъл този ден
със благослов.
Чрез теб животът възроден
разцъфва искрен и свещен ...
  1179 
„Продавам души“ - кънти от площада.
„Продавам ги евтино, идвайте всички!“...
Поспря се Човекът, замисли се малко -
дали му е нужна след толкоз години.
Не бе си купувал душа – чисто нова, ...
  938 
Руинù от стари времена -
камъни в трева... и тишина...
Изцяло ли градът е изоставен,
сред пустошта безволево забравен?
О не, не бих могъл да си представя, ...
  1133 
Това не е любов от първа среща,
светкавично не се роди мечта.
В началото не беше тя гореща
и с нищо не променяше света.
И времето минаваше, искрата ...
  1023 
Той бе сатирик вездесъщ, епохален -
лют критик на Соцплутокрацията.
Днес Радой Ралин от Насъщния
по ни е потребен
в тази наша квази-Демокрация.
  1244 
Залез
Ще ти подаря залеза моя любима,
една гледка красива, несравнима!
Слънцето залязва, оставя диря,
пътека слънчева по морето ни очерта. ...
  545 
Избори – каква надежда
през мъглата се процежда
и щастлива ни изглежда
като кукувича прежда.
Всички рая ни предричат, ...
  469 
Звездите трепкат, дъха ми спират,
щурците Нощна ода свирят.
Унесох се, заспах дълбоко –
в леглото ми потискащо широко.
Внезапно някой връхлетя с трясък. ...
  769  14 
Искам във прегръдката си нежно да те гушна
И да усещам ритъма на твоето сърце
Косите ти прекрасни със целувки да обсипя
Докато преплели пръсти са нашите ръце
Искам нежни думи на ухо да ти шептя ...
  1363 
Обичам да оставам сама
притихнала там на дивана,
тогава аз чувам гласа на душата си
- моя камбана!
Отново запознавам се с мен, ...
  927 
Опивай ме със тягостно мълчание,
разкъсвай ме със ноктите си груби,
не ще докоснеш в мене нежна струна,
не ще ме трогне твоето страдание
Забравих аз отдавна тези думи ...
  493 
м у з и к а т а
извисява
грабва
и орадостява
и градивно ...
  323 
Душата ми се моли за пощада,
но кой я получава тук, сега?!
Отсях ли зърното от толкоз плява –
животът ми урок е .. в тишина.
Животът е урок … и в тишината ...
  436 
"Ако някой те удари по едната буза, подложѝ му и другата.
Лука 6:29"
Удàри ме по бузата и аз
с усмивка втора буза ти подложих.
Повторен удар и почувствах-прас!- ...
  745 
Тъй дивни рамене на мъж
Как искам да напиша стих,
но все не стигат ми словата...
И листа ми е бял и тих,
прикрит небрежно сред тревата... ...
  718 
Ти ли си? Вятърът, който гали косите ми.
Ти ли си? Слънцето, което заслепява очите ми.
Ти ли си? Луната, която наднича в моя прозорец.
Ти ли си? Звездата, моя среднощна компания.
Ти ли си? Дъждът, който мие сълзите ми. ...
  997 
V. В очакване
Млада и стройна жена хубавица,
бърза ли, бърза... лети като птица.
Вярва, че този път той ще се върне...
тръпне в очакване пак да го зърне! ...
  791  11 
Твоя съм. Преди да знам.
Преди небето пролет да разпука.
Преди да се разлея в плам.
Преди от смях да съм. Преди да закапчукам.
И още от незнайни светове. ...
  766 
Не чувам мислите - пленени са!
Невидим враг ги окова...
Не чувствам сетивата си -
страх, болка, отчаяние...
бушуват в душата... ...
  891 
Вчера Яна се захвана,
сръчно да плете,
че комина май настинка хвана,
зимата пак щом дойде.
Кашля, кашля и се дави, ...
  769 
Как искам... Ето пак, натрапчивото Его,
а как дойде? Ни дрипа, залък, ни постеля.
Каквото беше ти отсъденото, взе го,
раздаденото – нека Бог да определя.
Остават само бледи спомени, сиротни, ...
  878 
роза — още я
уж догонват всякаква
други прелести
  588 
Вълшебни железни дървета
край пътя смълчани стоят.
На есенни дюли приличат,
с плод жълтоструен блестят.
Узрели са дюлите златни, ...
  347 
Направих си от сняг, малко човече,
и му дадох име, Скрежко се зове.
Във къщи не обича, хич да си стои,
започва да слабее и да се топи.
На двора си живее, наистина добре, ...
  499 
Притихналият вятър в косите
вещаеше предчувствие за грях.
И казваше – Ако заспите,
напразно аз за вас крадях.
Пречупени, под нас тревите ...
  526 
Не задраскват усмивката
на финала щрихите,
с червило насищам
бледо розовите извивки,
с които ще те достигнат ...
  371 
Целувам те и си отивам,
не ме прогонвай без пощада...
Последният си куфар взимам,
ала сърцето, дето страда,
при тебе нощем ще лежи. ...
  854 
Омръзна ми, Господи,
все по стрелките да тичам,
да събарям и вдигам мостове,
в химери и блянове да се вричам,
да се изгарям на чужди огньове! ...
  431 
Едно глухарче, слънчево и жълто,
усмихна се на цялата Вселена.
Във ранно, свежо майско утро,
ръце протегнах, да го взема.
То тъжно ме погледна и помръкна. ...
  997  27 
Онзи влак за Бургас е все още тъй бавен...
Кой сънува сега плажа дъждовен?
Летен замък от миди спи отдавна забравен
при скалите, затрупан за спомен.
Всеки изгрев кърви по морето от обич, ...
  483  12  16 
На българска земя съм аз родена -
тя родина моя е и дом чудесен.
С песента на славеите съм окрилена
прелитам като орлица Пирин вечен
и в Дунав нозе потапям аз засмяна, ...
  589 
Животът някак си е празен и самотен
Ако в него нямаш свой любим човек
С който всеки миг на радост да споделяш
А също тези, пълни с болка, трепет и копнеж
Веднъж поел по пътя на живота ...
  654 
Всяка нощ очакваш подаръци
за тебе - най-милата, най-красивата.
И какви още да правя дарове
когато онемял пред тебе застивам?
Всяка нощ пред мен разкриваш ...
  507 
Предложения
: ??:??