20 537 резултата
Протягате си шепите, дискосите,
душата ми безсребърник е, пътник,
да купя – нямам, давам без да просите,
да опростите мислите безпътни.
Така ще си отида – немиросана, ...
  300 
Бледней Луната от небето,
съсипана от нощен плач.
Аз и Луната, за тебе плачем.
Тръгна натам към звездния разкош.
И небето скърби и плаче за теб. ...
  581 
Този дъжд как така заваля?
На небето отприщи сълзите,
облак тъмен във мен се ската,
а дъждът ми преля от очите.
И е мокро и мрачно, гърми ...
  578 
Самотата се стича по клоните,
даже стон не издава, мълчи,
морен вятърът милва тополите,
в мен е тихо, а сякаш вали.
Онемели , преливат в очите ми ...
  647 
Аз съм си тук, в моята България живея,
усмихвам се,тъгувам и понякога пея.
Стискам здраво десница и зъби дори,
но продължавам, понякога със сълзи в очи.
Тук съм аз не избягах в друга страна, ...
  412 
Вечер в Есента
Във предвидимото въртене на Земята
съгласно галактичните закони,
живеем си комфортно в Необята
редувайки годишните сезони... ...
  537 
Колко сила е да си творец,
да си се усмихнал и великолепно рисуващ.
Публиката да се радва.
Завесата пада.
Пада сърдит таланта. ...
  1072 
Маската
Лицето си крия зад задължителна маска,
но очите ми кафяви, издават моята душа.
Блестят над нея, те сякаш говорят,
погледни ги те изпълнени са с тъга! ...
  335 
И делиш радостта умножаваш си болката, в пъти,
за нищожния шанс да си чут, па и криво разбран,
цяла нощ улулици кикотят се вън – на ума ти,
на погрешния път си, човече! Тълпата е сган.
Интересът отдавна се знае и егото – тоже, ...
  316 
I feel lost.
It's like I'm
wandering
through
an endless maze. ...
  816 
За сън не си помислям даже
и нещо смътно ме тревожи,
дали човек ще се покаже
щом смъкнем вълчите си кожи?
Дали в душите тлее още ...
  281 
Те сълзите са на бялата зима,
пробили са вече твърдата земя.
Красиви нежни цветя, гледка любима,
на снопчета зелени украсяват снега.
Те са първите предвестници на пролетта, ...
  305 
Как-то, скучая, в кафе на бульваре Гоголевском,
Я вдруг открыла обетованный мир,
Он оказался света витрины отблеском,
И тот, кто в нём отражался, тот в нём и жил.
То ли от скуки, а то ли по поводу тайному ...
  2765  22 
Оказах се в тази галактика,
събудих се в звездните пясъци...
Май...трябва да тръгна нанякъде...
Гола, космическа, блясъчна...
Прогледнах в това измерение, ...
  552 
Вечер
Тиха нощ стои́ на прага,
даже вятърът избяга –
с тайнственост необяснима
тъмнината стана зрима... ...
  488 
Той българина все води своята борба,
в ден обикновен, във веселба и в тъга.
До него е неговият помощник по съдба,
едно магаре, един приятел Марко по душа.
До него заедно е на нивата, с него то оре, ...
  291 
Модус вивенди
Аз някога в Живота си те вписах
(тогава вярвах, че ще бъдеш вечна!),
но ти капризно каза: „Няма смисъл!...“
и някъде Безкраят те отвлече... ...
  1222 
И "Пиета" -та тихо хлипа,
и всеки петък е разпет
и в потира последен сипа,
по милост някой... чист оцет.
И Юда уж се е разкаял, ...
  432  10  16 
И тази нощ тихо загърна се в було
Луната. Вълчица зави – до възбо̀г.
Ти спиш си, човечество, даже не чуло,
събираш ли сили за сетния скок?
Мечтата ти беше дъската отскочна, ...
  1093  11 
За толкова години мълчание… зная…
Аз зная, но тези, които обичам – не…
Те само чувстват, а мислите парят...
и не защото са тежки, не е за това, не…
Всеки слуша… Първо родителите си, ...
  531 
Този свят на решетки я плаши.
Свободата ни пак отлетя,
няма зими и няма лета,
и водата продават – на чаши.
Колко искаш лодкарю, кажи ми? ...
  444 
Какво е спомена, миг от вечността
приседнал в някой ъгъл на безкрая,
дошъл, заминал без вина
за всичките ни мигове до края.
Той идва всеки път, когато ...
  458 
Отдавна е лицето каменно,
а маската му е придатък.
И имането стана нямане,
живот, като въздишка кратък.
А няма време за въздишане, ...
  416  13 
Стволы деревьев чёрным, тени – серым
И чёрная, как антрацит, земля
По белому, сошедшему на землю -
Старинная гравюра февраля.
В московских двориках, как в залах галереи ...
  2779  29 
Екзистенция
На всяко тръгване целта
е не да скиташ по Света,
а в залезът на някой ден –
да се завърнеш променен... ...
  514 
Ще тръгне февруари, щом изтръси
събраните перца над този свят
и после ще се чудя на ума си,
защо ли всички зими ме болят?
Да бях живяла ден или година, ...
  402 
Когато от света ни си замина,
ти ще ме търсиш в заника червен,
ще шепнеш изтерзано мойто име,
във всичко ти ще виждаш само мен.
Недей тъжи така,аз бях щастлива, ...
  792  10 
Рано ръбата различност разлистил,
разумът роза роди.
Рязко разгърди "разбойникът" ризата,
ритъм разбиващ разкри.
Расо размята ранена реалност - ...
  455  18 
Вървя по своя път трънлив -
чудя се кога ще дойде краят.
В тоя мъртъв свят лъжлив
хората истината не знаят.
Много болка има в сърцата - ...
  491 
Ангели мои бели, зима е вън и стели,
сняг на парцали. Спите ли?
Музика – два-три тона и след антракта гонят,
всички заспали зрители.
Юда записва всичко - молитва, грях свещичка, ...
  324 
Небето нощно бод зад бод бродирам,
такова парцаливо стана изведнъж.
И вятър вее, зима, ти сърце издръж!
Ей я нашата надежда – зад баира.
Като коте между дните ни се свира, ...
  697 
Ч удните мисли узряват в кръвта ти, когато
У трото с вяра излъска на слънцето диска.
Д аже след бурята, силна се буди земята,
О бич да сее у теб, щом това си поискал.
Т и си сънувал, жадувал си жарките чувства, ...
  1614  40 
Когато посивеят всички дни
и надделеят старчески болежки,
от тях крилата виснат все по-тежки
и полет плах завършва все с: Падни!
Дали в душата устрем ще остане, ...
  370  12 
В искрящите слънчеви лъчи,
погалили земята да събудят,
видях в зората две очи
и си помислих, чудо.
Погледнах през прозореца в нощта, ...
  841 
За миг си представете, че отражението липсва?!
Как бихме се познали истината не видели
обърнати към другите за себе си незрящи?!
По пътя си ще минем своето неопознали?!
Дали понятията гордост, срамежливост и комплекси ...
  1086 
Поетите имат слаби сърца
всяка дума през тях преминава.
Поетът е с нежна, крехка душа
в сърце му се болката тихо стаява.
Но радост облей ли таз крехка душа ...
  374 
Всеки мечтае за щастие.
Гост да му бъде сполуката.
На вратата най - неочаквано
късметът, ей така, да почука.
С посестримата своя – Съдбата ...
  390 
Възкръсва Времето!
Възкръсва непременно
от пепелта на стар разпад -
събрало лудите ни гени
и Чудо - съхранено в тях. ...
  1082  12 
Иванов ден
Днес е твоят празник, имен ден,
с името си Иван ти си благословен.
С него твоята мила майка те дарила,
на свети Йоан някога те е кръстила. ...
  502 
Всеки кълн под снега, тихо спи и сънува южняка,
под земята скована отдавна от лед и от сняг.
Непоникнало семенце слънцето ласкаво чака,
да разцъфне дъга седемцветна в душата му пак.
И потръпват дървета в дантелени бели премени, ...
  1426  14  45 
Предложения
: ??:??