20 389 резултата
Сънувам сърцето на сянката,
сред тихия стон на нощта
и губера тих на полянката,
изпратила много лета.
Ръцете на пролет окичени, ...
сред тихия стон на нощта
и губера тих на полянката,
изпратила много лета.
Ръцете на пролет окичени, ...
102
От руини, от не и да
създавам го. (чирак съм още).
Света ни. За да победя
чернилката, която нощем
краде звездите, моя сън, ...
създавам го. (чирак съм още).
Света ни. За да победя
чернилката, която нощем
краде звездите, моя сън, ...
137
ПРЕВЕДЕНО И КАЧЕНО ОТ САМИЯ АВТОР!
В сивия град, където няма място за светлина,
Живееше шаманът Максим, черствен като камък.
До него беше демонът, наивният Фенрир,
Като ин и ян, съдбата ги свърза. ...
В сивия град, където няма място за светлина,
Живееше шаманът Максим, черствен като камък.
До него беше демонът, наивният Фенрир,
Като ин и ян, съдбата ги свърза. ...
100
Животът си превърнах в равносметка
на мойте побеляващи години,
по улея на времето изтекли -
към кръста със фамилното ми име...
И въпреки умората на дните, ...
на мойте побеляващи години,
по улея на времето изтекли -
към кръста със фамилното ми име...
И въпреки умората на дните, ...
131
2
Когато ме остави просто мръкна.
Мъждукаше единствено скръбта.
Огниво нямах някак да си стъкна
искричка малка – лек за самота…
А времето ме стискаше – в юмруци, ...
Мъждукаше единствено скръбта.
Огниво нямах някак да си стъкна
искричка малка – лек за самота…
А времето ме стискаше – в юмруци, ...
231
2
15
/безглаголно/
Толкова чувствени спомени -
болка от чиста душа.
Капки - сълзици отронени.
Дъжд от красиви слова. ...
Толкова чувствени спомени -
болка от чиста душа.
Капки - сълзици отронени.
Дъжд от красиви слова. ...
333
7
18
По Сизифовски делник помъкнали
все сами си говорим, учтиво,
и сме хора, но само по мръкнало,
през деня – тръни в Божата нива.
И какво ли след свойто рождение, ...
все сами си говорим, учтиво,
и сме хора, но само по мръкнало,
през деня – тръни в Божата нива.
И какво ли след свойто рождение, ...
109
1
И защо ли съм толкова тъжна, дори да не искам?
Пеперуди отглеждам... те в чужди хербарии спят.
Свят от думи градих... да ви стана позната и близка.
Шепа пъстри крилца, за заблуда на външния свят.
И защо ли блести моят смях – разпиляни мъниста? ...
Пеперуди отглеждам... те в чужди хербарии спят.
Свят от думи градих... да ви стана позната и близка.
Шепа пъстри крилца, за заблуда на външния свят.
И защо ли блести моят смях – разпиляни мъниста? ...
128
3
В нашата България има крепост една,
крепост българска, на българщината!
Тя пази буквите наши от някога,
запазила е и за българите историята!
Един Човек, не българин, създаде това, ...
крепост българска, на българщината!
Тя пази буквите наши от някога,
запазила е и за българите историята!
Един Човек, не българин, създаде това, ...
184
Навън догаря залезът и тлеят
догарящите чернови на моя ден,
едничък стих, от тиха болка сътворен,
с грабливи пръсти къса суховеят.
Не виждам нищо. Тъжните са слепи. ...
догарящите чернови на моя ден,
едничък стих, от тиха болка сътворен,
с грабливи пръсти къса суховеят.
Не виждам нищо. Тъжните са слепи. ...
133
1
3
Природата ли, Бог ли? Аз не зная.
Едно и също ли, или са поотделно?
Светът не се замисля и нехае,
а вярата прилича на отшелник...
Какво ли вдъхновение са имали, ...
Едно и също ли, или са поотделно?
Светът не се замисля и нехае,
а вярата прилича на отшелник...
Какво ли вдъхновение са имали, ...
139
1
2
Прокрадва се тихичко днес през градините
невидима есен. Рисува. Мълчи.
От злато пътека гради, за да минете
и гледа с разбиращи пъстри очи,
онези от слънце съвсем изруселите ...
невидима есен. Рисува. Мълчи.
От злато пътека гради, за да минете
и гледа с разбиращи пъстри очи,
онези от слънце съвсем изруселите ...
122
2
Денят се буди. Още е невръстен,
предчувствие за буря се кълбѝ
и капчица в напуканата пръст е
повелята на хиляди съдби.
В небето сиво птици с полет бръснещ ...
предчувствие за буря се кълбѝ
и капчица в напуканата пръст е
повелята на хиляди съдби.
В небето сиво птици с полет бръснещ ...
112
Вървим по пътища изгарящи -
Изгубени
Към бездната на адската неприкосновеност.
Но струните откъснати,
Безмилостно захвърлени ...
Изгубени
Към бездната на адската неприкосновеност.
Но струните откъснати,
Безмилостно захвърлени ...
101
Различна съм. И мрънканици не приемам,
не го и крия. Любовта – като на длан.
А лудостта ми? Тя за себе си е тема,
от всички луди аз съм този – най-разбран.
Такава съм. Гори душата, за да свети, ...
не го и крия. Любовта – като на длан.
А лудостта ми? Тя за себе си е тема,
от всички луди аз съм този – най-разбран.
Такава съм. Гори душата, за да свети, ...
138
Те идват уж мъже са или пък не,
брадясали са но те само с това са.
Гладки са техните крака и нозе,
обути са в не мъжки обувки за съжаление.
Къде са ценностите истински от някога, ...
брадясали са но те само с това са.
Гладки са техните крака и нозе,
обути са в не мъжки обувки за съжаление.
Къде са ценностите истински от някога, ...
157
1
Какъв протест замлъкнал е в човеците!
Какво безпрецедентно отчуждение!
От памтивека пазим гърбовете си.
В очите право - сипем лицемерие...
Защо се противѝм на всяка истина, ...
Какво безпрецедентно отчуждение!
От памтивека пазим гърбовете си.
В очите право - сипем лицемерие...
Защо се противѝм на всяка истина, ...
145
Ако някога дойдеш
Ще носиш в ръцете си мъка
Надиплена в студените дни
Ще разкажеш за вятъра бурен
Как триеше твойте сълзи. ...
Ще носиш в ръцете си мъка
Надиплена в студените дни
Ще разкажеш за вятъра бурен
Как триеше твойте сълзи. ...
328
2
2
Август е. В очите му умира
локвичка от вчерашния дъжд.
Просто оставете го на мира,
крие, че е плакал неведнъж.
Затова солени са вълните, ...
локвичка от вчерашния дъжд.
Просто оставете го на мира,
крие, че е плакал неведнъж.
Затова солени са вълните, ...
171
4
8
Какво направи ми, животе?
В дувара думна ме кат коте
и сломен от гняв, обида,
от теб поисках да си ида.
Изпълних твоите условия, ...
В дувара думна ме кат коте
и сломен от гняв, обида,
от теб поисках да си ида.
Изпълних твоите условия, ...
164
1
Изгубени в своите мисли,
все търсим утеха в себе си.
Изискваме, търсим, очакваме.
Загубили вярна посока,
блуждаем сами в пространството, ...
все търсим утеха в себе си.
Изискваме, търсим, очакваме.
Загубили вярна посока,
блуждаем сами в пространството, ...
159
СЪБОТА, КЪСЕН СЛЕДОБЕД
Задушница е, живите си тръгват,
а мъртвите стоят окаменели.
На вопли попът вече е обръгнал,
гробовете – на срещи и раздели. ...
Задушница е, живите си тръгват,
а мъртвите стоят окаменели.
На вопли попът вече е обръгнал,
гробовете – на срещи и раздели. ...
193
3
8
Възкръснала е тя или нетленна,
но светна в непрогледния ми мрак -
убивана от мъка непростена,
към влюбения в мене нечий страх...
Тя, дето ме подлъгваше с надежда ...
но светна в непрогледния ми мрак -
убивана от мъка непростена,
към влюбения в мене нечий страх...
Тя, дето ме подлъгваше с надежда ...
149
1
Животът е това, което става
Между мисълта за искам и мечтая
Между ще го направя, но не става
Между трябва ми и се нуждая.
Животът е това, което искаш ...
Между мисълта за искам и мечтая
Между ще го направя, но не става
Между трябва ми и се нуждая.
Животът е това, което искаш ...
129
И накрая, и след края, ще съм непокорна, знай,
и да има, не желая да съм в тъп, сладникав рай.
В ада като мен не взимат. Твърде луда ли съм? Вече?
Шеметният микроклимат... Не душа, а стих – предречен.
Триста откачалки крия, всяка е със собствен стил, ...
и да има, не желая да съм в тъп, сладникав рай.
В ада като мен не взимат. Твърде луда ли съм? Вече?
Шеметният микроклимат... Не душа, а стих – предречен.
Триста откачалки крия, всяка е със собствен стил, ...
220
4
4
Дори да искам някак да ги възкреся
мечтите си, аз знам, че пак ще ме хързулнат.
Как се живее, щом не вярваш в чудеса?
Как може любовта да бъде богохулна?
Дори да искам да не съм така добра ...
мечтите си, аз знам, че пак ще ме хързулнат.
Как се живее, щом не вярваш в чудеса?
Как може любовта да бъде богохулна?
Дори да искам да не съм така добра ...
148
3
Когато те заровят във земята
оставаш само ти и твоите дела
Това, което си събрал в душата си
ще бъде твоят капитал сега.
Парите, притежания и материалност ...
оставаш само ти и твоите дела
Това, което си събрал в душата си
ще бъде твоят капитал сега.
Парите, притежания и материалност ...
164
2
Жестока и протяжна самота
ме стискаше до задух в тишината,
и колкото жадувах свобода,
все повече заробвах си душата...
Но някак си - внезапно уморена ...
ме стискаше до задух в тишината,
и колкото жадувах свобода,
все повече заробвах си душата...
Но някак си - внезапно уморена ...
182
1
5
Нормалният, казват, е роден без крила
и от него никой не страни.
Това ли е всичко? Нима?
Всеки иска да полети.
Иска широко криле да разпери. ...
и от него никой не страни.
Това ли е всичко? Нима?
Всеки иска да полети.
Иска широко криле да разпери. ...
105
Не искай от живота чудеса,
а скромна, тиха, сдържана наслада.
Дори за посребрената коса
настъпва неизплакана балада.
Ненужните капризи изхвърли ...
а скромна, тиха, сдържана наслада.
Дори за посребрената коса
настъпва неизплакана балада.
Ненужните капризи изхвърли ...
120
Стига да искаш
можеш да си направиш свят,
един друг свят.
Когато ти писне от грижи,
от скандали в големия град, ...
можеш да си направиш свят,
един друг свят.
Когато ти писне от грижи,
от скандали в големия град, ...
234
Да се завърна в онзи мъж от младините си,
когато мъдростта ми беше още кълн,
и никога не преброявал дните,
да знам, че времето е кратък сън.
Да забраня суровата действителност, ...
когато мъдростта ми беше още кълн,
и никога не преброявал дните,
да знам, че времето е кратък сън.
Да забраня суровата действителност, ...
140
1
2
Светът живурка в няколко без пет.
Заспиват в безпорядък тишините.
Със всяка липса празното расте,
а безхаберието бавно ги оплита.
Часът е спрял на няколко без пет. ...
Заспиват в безпорядък тишините.
Със всяка липса празното расте,
а безхаберието бавно ги оплита.
Часът е спрял на няколко без пет. ...
195
9
В реката бързата, пенливата на времето
е младостта ни – късчета сияйно злато,
тъги и песни, любовта ни ще отнеме то,
стиха ми ще повтаря тихо докогато,
не разруши от постоянство бреговете си, ...
е младостта ни – късчета сияйно злато,
тъги и песни, любовта ни ще отнеме то,
стиха ми ще повтаря тихо докогато,
не разруши от постоянство бреговете си, ...
167
2
6
Истината, казват, боли.
Така е, мили приятели.
Понякога даже сърби
и влизаме често в борби.
Намират се и предатели, ...
Така е, мили приятели.
Понякога даже сърби
и влизаме често в борби.
Намират се и предатели, ...
356
19
РУЛЕТКА
Когато юли стъпи на брега
и стъпките му залезът подпали,
а месецът с еленови рога
препусне из заспалите квартали, ...
Когато юли стъпи на брега
и стъпките му залезът подпали,
а месецът с еленови рога
препусне из заспалите квартали, ...
203
4
7
Непреходна е правдата божествена
и прелестна е светостта на истината.
…
На горската поляна край поточето,
в приветлива къщурка снежнобяла ...
и прелестна е светостта на истината.
…
На горската поляна край поточето,
в приветлива къщурка снежнобяла ...
684
9
24
Осемнайсет юлски лета преминаха
вътре в мен борба се запревива.
Сърцето свива се проклето
не иска повече на светло.
Разумът се възкачи с кафявите юзди ...
вътре в мен борба се запревива.
Сърцето свива се проклето
не иска повече на светло.
Разумът се възкачи с кафявите юзди ...
137
Ден и нощ се тревожи поетът.
В този свят се развъждат лаѝци,
стихоблудстващи със клишета,
и с мераци да са критици...
Не, че вечно надигал поглед ...
В този свят се развъждат лаѝци,
стихоблудстващи със клишета,
и с мераци да са критици...
Не, че вечно надигал поглед ...
319
1
2
Луната сияйна е добротворна магия.
От малка се питам, защо да го крия –
къде закачена е, ключето къде е,
та там на небето свети и грее?
Кой я кръгла чертае и кой я смалява? ...
От малка се питам, защо да го крия –
къде закачена е, ключето къде е,
та там на небето свети и грее?
Кой я кръгла чертае и кой я смалява? ...
296
4
9
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
