5 032 резултата
Есенен полъх
Задуха Вятър през полята,
залюля за миг дори Земята
и през разперените Клони
Eсента листата си отрони. ...
  561 
Летни облаци
Памучно бели облаци
надскачат планината.
Те идват чак
от южното море... ...
  383 
Град. Следобед. Горещо е. Хората бързат:
сякаш жито вали от чувала развързан
на безлюдния в нощите дневен капан.
Силна с другите, слаба - когато ги няма,
на площада, подобна на клечица слама, ...
  978  17 
Приспано слънце,
далечен птичи полет,
стаена в спомените топлина.
И там, сред миговете цветни,
в изтлялата от лятото мечта, ...
  1127  36 
По стъпките на лятото
Пясъчни целувки тихо стенат
в сини бездни - маски от сатен.
На онзи бряг в мечтаната постеля
гръмовните вълни отекват в плен. ...
  633 
СОФИЙСКИТЕ КЕСТЕНИ
Полека се стопява съботният октомврийски ден
след кратко слънце, грейнало за час, за два...
Подухва хладен вятър, зашумоляват
есенно оранжевите дървеса. ...
  883 
Сред есенната пустота на двора,
в листата, под стрехата крива
аз виждам как присвито от умора
последното ми детство си отива.
Държа в ръцете си купчинка спомени, ...
  704 
Весела диниада
Със слънчев пламък напоена
грее в близкия листак.
Диня сочна и червена
усмивки с трепет сбира пак. ...
  589 
Тесни ù бяха пътеките,
ледени - бледите изгреви.
Шареното съблече полека -
беше ù мокра ризата,
с нежни дантели обточена, ...
  841 
Запуши коминът цигара без филтър,
(игривият вятър си дръпна - аванта),
с немирната есен, току се разминал,
на зимата млада завърта главата...
С костюма модерен – на облаци сиви, ...
  921  28 
Хризантеми чудни, нежни,
като мънички слънца -
пъстроцветни, белоснежни,
кичат градове, селца!
Във градините, самички - ...
  538 
(триптих)
Пред зимните бури Балканът почива
под бистрия въздух с одежда красива...
Октомври запалил огньове в недрата –
оранжево-жълта пламти планината. ...
  698 
Навън е мрачно, мокро, кално;
градът застинал е във сиво.
Листата на дърветата - окапали,
а пък небето облаци покриват.
Вървя и чувам Аз единствено ...
  619 
Ах, есенни утрини чудни!
Не трепва ни лист, нито цвят...
Подобно сълзи изумрудени
сребристите капки блестят!
Из въздуха леко се носи, ...
  684 
Дъждовна песен
Последни светлини. И гасне тротоарът.
Отнякъде дочува се джазова мелодия.
Затварят кафенетата. И вятърът повява.
Небето посивява, започва да вали. ...
  793 
Уморени лица
морско селце
стар самотен бряг
непулсиращо сърце
И кеят днес е пуст ...
  762 
ЛУННА НОЩ КРАЙ МОРЕТО
Слънцето уморено заспива
в пазвата ласкава на морето.
Със завивка алена се завива
и здрач морав забулва небето. ...
  671 
С молба
Утринна свежест, бледи мъгли,
лекият бриз си играе с косите.
Златната Есен събира Мечти
за вечен спомен в торбите. ...
  527 
НОКТЮРНО
Зад хълма
над града се свлича слънцето
с разкървавено чело
и облаците се прощават с него ...
  596 
Диамантени сълзи
Нощното небе разлива своя син разкош...
Колко нежна и прекрасна пълнолунна нощ!
Блеснали сияния от тихата река
спомени навяват, шепнат думи на брега... ...
  609 
На този плаж, така безлюден,
докоснат от Божествена ръка,
сме само двамата, море,
дори не чуствам самота...
Но всъщност ти ме приласка, ...
  714 
ЕСЕН - 6
1.
Листата падат –
умиращи сърца,
докоснати от любовта на есента. ...
  764 
Плаче тополата с жълти листа -
златни, малки парици,
посипват есенна тиха тъга -
нанизи птичи по жиците.
Рони сълзи и капчукът навън, ...
  634 
Не се ли изваля, проклето време?
То вярно, че земята беше суха,
но вече три дни, дявол да го вземе,
не се ли наваля, не се надуха?!
Китайските обувки се пробиха, ...
  1989  22 
НАВСЯКЪДЕ Е ЕСЕН
Заесеняват дните, окъсяват
и сенките се удължават.
Асмите пожълтяха и осите настървено
надупчват медения кехлибарен сън на гроздето. ...
  561 
Стоях на самотната скала,
някъде накрай морето,
а под нея бушуваше вода,
вълните се разбиваха и ето:
ти стоеше там със мен ...
  789 
Надежда
Падат листата. Летят и умират.
Тръгнал е влакът. Забавя и спира.
Пляскат ятата. На юг се прибират.
Скърца вратата. ...
  784 
Лъжите
Пак съм тук, погребах ли мечтите —
блянове стихийни, невъзможни?
Стенат ли в безумие очите,
под истините мразени и сложни. ...
  544 
Подрежда си нюансите дъгата,
кокетно ги извива в небосвода,
наднича закачливо през листата
и ми дарява приказна природа.
Постила ми пътека през росата, ...
  1274  13 
Навън е есен! Вятърът раздухва
окапали, посърнали листа.
Небето от сълзите си подпухва
и капят те по сивата земя.
Стоманен хлад се спуска над полето, ...
  1050 
Ти помниш ли ония чудни дни в градчето,
закътано на юг от Стара планина,
с оная ведрина приятна, откъдето
се вижда връх "Добрила", цял обвит в мъгла...
Потеглихме нагоре в утро засияло, ...
  448 
Гората с връхчетата гони
да стигне синьото небе,
а гъсталак зелени клони
във дебрите си ме зове.
Тук птичи крясък ме здрависва, ...
  544 
Изтляха сенките
на октомврийска нощ
и брули северният вятър кея.
По пясъка - измитата следа
на незададени въпроси броди...
  897 
Слънчице жарено, алено - галено.
В коси донадено, та чак заплетено.
По устните сладостно, топло и медено,
в ръцете трепетно, радостно - шеметно.
Заесенееш ли , Слънчице, търся те. ...
  1006  18 
СПОМЕН ЗА ЛЕТНИЯ ДЪЖД
Обуло чужди облачета-чехли,
детето на небето днес се спъна.
Започна да вали. Дъждецът рехав
премина във порой от облак тъмен. ...
  789  20 
Пеперудите не са ли като балерини!?
Не озаряват ли с свойта нежност нощта!?
През тези всичките изминали години,
като усмивка нежна не премахват ли
насъбралата се в теб тъга!? ...
  967 
Една моя компютърна рисунка и още нещо...
Надявам се да ви хареса!
Б.
  667 
НА БЕКЛЕМЕТО
На тънички струйки извира мъглата...
Подпалена сякаш гората дими.
На синкава маса се сви планината.
А през тъмата досадно ръми... ...
  446 
Брезичка
Напролет бях брезичка белокора.
Разлистих се. И слънцето изпих.
А то възкръсна в моята корона
и в клоните ми вплете огнен стих. ...
  2288  24 
В унес блясъкът угасва,
замря във мъртва тишина.
Порутена и толкоз прашна,
градът със нея заживя.
Звезди угаснаха в покоя, ...
  1114 
Предложения
: ??:??