20 537 резултата
Не вярвай на думи които са леки,
те нямат крила и чист небосвод,
защото най-често изрича ги всеки,
и губят енергия чист кислород.
Не вярвай на думи които са тежки, ...
те нямат крила и чист небосвод,
защото най-често изрича ги всеки,
и губят енергия чист кислород.
Не вярвай на думи които са тежки, ...
580
1
Полунощ превали и заспа. Презглава се зави.
Пиша стих и поантата все ми убягва по тъча.
Щом не тръгне добре, няма как след това да върви,
но не зная защо продължавам на място да тъпча.
Не пробляскват звезди зад очите на щорите. ...
Пиша стих и поантата все ми убягва по тъча.
Щом не тръгне добре, няма как след това да върви,
но не зная защо продължавам на място да тъпча.
Не пробляскват звезди зад очите на щорите. ...
461
4
6
Единствено за вас живея вече.
Мечтите се разсипаха по пътя.
А имах много. Пътят ме повлече
в кълбо от нерви, тъмен и закътан.
Спестявах думи твърде, твърде често, ...
Мечтите се разсипаха по пътя.
А имах много. Пътят ме повлече
в кълбо от нерви, тъмен и закътан.
Спестявах думи твърде, твърде често, ...
482
4
7
И честно признавам си – даже не зная,
венецът природен наречен човек,
как нос като вирне и главозамаян,
дали по-велик е и кръстът – по-лек?
А все предрешéн е за всички ни краят, ...
венецът природен наречен човек,
как нос като вирне и главозамаян,
дали по-велик е и кръстът – по-лек?
А все предрешéн е за всички ни краят, ...
438
6
9
Прости, че вечер летя сред звездите,
а сутрин по облаци тичам,
че съграждам палат от мечтите
и живота едва - едва сричам...
Прости, че с Малкият Принц си играя ...
а сутрин по облаци тичам,
че съграждам палат от мечтите
и живота едва - едва сричам...
Прости, че с Малкият Принц си играя ...
393
5
11
В доброто вярват тези,
които го създават.
Останалите хем го чакат,
хем… в него се съмняват.
Щастието е при тези, ...
които го създават.
Останалите хем го чакат,
хем… в него се съмняват.
Щастието е при тези, ...
399
2
15
Ти искаш да вярваш, че Бог е велик,
очакваш Спасител и просиш за милост,
но в теб не изгрява надежда – светлик,
очите ти виждат житейската гнилост!
А тя е безкрайна. Зловонната смрад ...
очакваш Спасител и просиш за милост,
но в теб не изгрява надежда – светлик,
очите ти виждат житейската гнилост!
А тя е безкрайна. Зловонната смрад ...
423
1
1
Душата ми не иска да бъде вече тук,
тя иска да се слее с хоризонта прашен,
да отлети там някъде в далечния юг,
да напусне този ад, мъчен и страшен.
Очите ми не искат да виждат бетонна земя, ...
тя иска да се слее с хоризонта прашен,
да отлети там някъде в далечния юг,
да напусне този ад, мъчен и страшен.
Очите ми не искат да виждат бетонна земя, ...
354
Заснежен, силуетът
на Градишката могила
бе сбърчил чело
с поглед към долината.
Някога крепост - днес сипей, ...
на Градишката могила
бе сбърчил чело
с поглед към долината.
Някога крепост - днес сипей, ...
403
Родих се гола, зла и уродлива,
и безпризорна из тълпите скитам.
гноясалите рани ми отиват –
и честността ми – с лустро неприкрита.
За мен канонизират мъченици, ...
и безпризорна из тълпите скитам.
гноясалите рани ми отиват –
и честността ми – с лустро неприкрита.
За мен канонизират мъченици, ...
544
6
12
Стъпките назад не се обръщат.
Вечно към сърцето се отправят,
в центъра на малката си къща,
впили взор в земята ни корава.
Пътят им е труден и безсмислен. ...
Вечно към сърцето се отправят,
в центъра на малката си къща,
впили взор в земята ни корава.
Пътят им е труден и безсмислен. ...
352
6
11
A fleeting memory of a long-lost love
lingers at the tip of my tongue.
I shudder to think and to relive
that which I’d lost for so terribly long.
All love is now lost to me forever, ...
lingers at the tip of my tongue.
I shudder to think and to relive
that which I’d lost for so terribly long.
All love is now lost to me forever, ...
1051
КОШМАР
На Т. Симеонов
В мрак
съзрях
с тревога – ...
На Т. Симеонов
В мрак
съзрях
с тревога – ...
424
2
АНГЕЛИ БЕЗ ПЕНСИОННИ ВНОСКИ
Безформени и вече уморени,
надмогнали стремеж и суета,
те дремят пред екраните без време.
Но знам, че нощем никнат им крила. ...
Безформени и вече уморени,
надмогнали стремеж и суета,
те дремят пред екраните без време.
Но знам, че нощем никнат им крила. ...
619
6
12
"Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!
– Как се пише любов? – попита Прасчо.– Тя не се пише, тя се чувства… – отвърна Пух."
По-смели от хлапетата няма,
те вярват във куп чудеса.
Ръчички протягат, казвайки "Мама", ...
– Как се пише любов? – попита Прасчо.– Тя не се пише, тя се чувства… – отвърна Пух."
По-смели от хлапетата няма,
те вярват във куп чудеса.
Ръчички протягат, казвайки "Мама", ...
862
2
6
Бе отдавна, когато откри ме
ранен до един горски поток
и ти единствена съжали ме -
бях забравен от Дявол и Бог...
За теб бях просто момък без име - ...
ранен до един горски поток
и ти единствена съжали ме -
бях забравен от Дявол и Бог...
За теб бях просто момък без име - ...
691
1
3
253
4
Детство мое, свидна моя песен,
отлетя, моя птичко, с бели крила.
На вратата почука хладната Есен,
вледени ме на острия вятър гласа.
А колко съм играл с теб из полето, ...
отлетя, моя птичко, с бели крила.
На вратата почука хладната Есен,
вледени ме на острия вятър гласа.
А колко съм играл с теб из полето, ...
399
3
Човекът свободен се ражда,
но в окови е, когато е голям,
но не смее той да се обажда,
че помисля си:"Трябва аз да ям."
Само който е на власт или е богат ...
но в окови е, когато е голям,
но не смее той да се обажда,
че помисля си:"Трябва аз да ям."
Само който е на власт или е богат ...
265
Догми разни – прах в очите –
жиг, на грешните тела.
А душата, пак полита,
непокорна е била?
Плаче пак, от разбирачи. ...
жиг, на грешните тела.
А душата, пак полита,
непокорна е била?
Плаче пак, от разбирачи. ...
292
5
7
Какво са дивите пчели,
защо са?
Не казва учения,
няма ред.
Погубват се, ...
защо са?
Не казва учения,
няма ред.
Погубват се, ...
459
Влаковата композиция не чака
спомените от загубен бряг.
Лебеди под ирисова стряха
чакат вятър с мирис на довиждане,
докато в запушен коридор ...
спомените от загубен бряг.
Лебеди под ирисова стряха
чакат вятър с мирис на довиждане,
докато в запушен коридор ...
492
2
19
Дали вятърът търси посока?
И има ли свой дом въздишката?
Колко много импулси се носят
от една луничка на снимката...
Помня... как е била целувана... ...
И има ли свой дом въздишката?
Колко много импулси се носят
от една луничка на снимката...
Помня... как е била целувана... ...
536
2
9
В миг
всичко
разбирах,
но нищичко
докрай не разбрах…
всичко
разбирах,
но нищичко
докрай не разбрах…
1222
5
Не съм от светлите поети,
за тях света е проста призма,
стиховете им се нижат на куплети,
всяка тяхна дума е афористична.
От тия съм циничните, дето ...
за тях света е проста призма,
стиховете им се нижат на куплети,
всяка тяхна дума е афористична.
От тия съм циничните, дето ...
830
2
Колко неразказана
тишина
съм побирала в моите
нощи.
Колко дълго би ...
тишина
съм побирала в моите
нощи.
Колко дълго би ...
672
3
If death is final, then why does it linger?
Why do loved ones wallow in its distress?
On such questions I wish to put a finger
and unravel the mystery of postmortem stress.
Existence supposedly ends with death, ...
Why do loved ones wallow in its distress?
On such questions I wish to put a finger
and unravel the mystery of postmortem stress.
Existence supposedly ends with death, ...
1235
Вчера гледах много стари снимки,
снимки от отминали години,
дни, които тъй са си заминали
има там, тъй ярко на тях има.
Дни какви ли не, лица тъй тъжни, ...
снимки от отминали години,
дни, които тъй са си заминали
има там, тъй ярко на тях има.
Дни какви ли не, лица тъй тъжни, ...
552
Сартр: "Другите са адът",
ние – естествено – раят!
Лъжещите, че ни харесват –
обичаме и дори ги хвалим,
казващите ни истината – ...
ние – естествено – раят!
Лъжещите, че ни харесват –
обичаме и дори ги хвалим,
казващите ни истината – ...
679
27
Грабители от безогледно хищните
и скакалци сме – гладни, на рояци.
Нахранили се – хвърляме излишното,
в контейнерите – лепта, за бедняци.
Земята ражда виното и хляба ни, ...
и скакалци сме – гладни, на рояци.
Нахранили се – хвърляме излишното,
в контейнерите – лепта, за бедняци.
Земята ражда виното и хляба ни, ...
1109
5
14
Белотата на снега обърква сетивата,
на моменти заслепява.
Подир да се стопи или изтлее,
разперваме ръце, по гръб потъваме
в чаршафа на приумица сезонна. ...
на моменти заслепява.
Подир да се стопи или изтлее,
разперваме ръце, по гръб потъваме
в чаршафа на приумица сезонна. ...
544
1
1
Измамност претворяваща се във реалност
и болка непосилна за простосмъртен.
Разкъсвана кървяща плът,
която заздравява с потапянето във съня…
Заспиваш, ...
и болка непосилна за простосмъртен.
Разкъсвана кървяща плът,
която заздравява с потапянето във съня…
Заспиваш, ...
831
Дали родени в огъня на юли,
или в зимната пазва студена -
самодивска песен ний сме чули,
майка ни е зора позлатена.
Младостта опи ни с вино руйно, ...
или в зимната пазва студена -
самодивска песен ний сме чули,
майка ни е зора позлатена.
Младостта опи ни с вино руйно, ...
833
1
6
Нейде сред океанските широти
плава приказен кораб - мечта.
Бягат пред него сребристи вълни,
нощем пътя му сочи звезда...
А на борда величествен, горд, ...
плава приказен кораб - мечта.
Бягат пред него сребристи вълни,
нощем пътя му сочи звезда...
А на борда величествен, горд, ...
827
2
Болка живота ми счупи с вика си
на тъмни парченца обсидиан.
Във всяко късче виждах лика си,
като призрак злобно засмян.
В миг магията черна ме грабна ...
на тъмни парченца обсидиан.
Във всяко късче виждах лика си,
като призрак злобно засмян.
В миг магията черна ме грабна ...
1548
3
9
В различни посоки, животът все ме води
отклонен от пътя си… душата ми се трови.
Въпрос след въпрос, мислите връхлитат...
укротявам в мене пориви, а времето отлита
Къде е твоето място!? Къде са твоите мечти!? ...
отклонен от пътя си… душата ми се трови.
Въпрос след въпрос, мислите връхлитат...
укротявам в мене пориви, а времето отлита
Къде е твоето място!? Къде са твоите мечти!? ...
1160
1
1
376
2
13
Градът е вторачил очи огледални
в разголено тяло на лъскав афиш.
А вятърът дръзко и някак нахално
полите превръща в: Ела и ни виж!
Къде ли са, граде, онези девойки, ...
в разголено тяло на лъскав афиш.
А вятърът дръзко и някак нахално
полите превръща в: Ела и ни виж!
Къде ли са, граде, онези девойки, ...
322
7
21
За да видя прекрасния изгрев,
трябва да мина през тъмна гора...
Как да бъда по-умен,по-силен?
Сенки и шепа светулки държа.
Зад гърба ми е страшното блато. ...
трябва да мина през тъмна гора...
Как да бъда по-умен,по-силен?
Сенки и шепа светулки държа.
Зад гърба ми е страшното блато. ...
1090
2
8
Имам майка аз една
и ето, че забрави си ме тя.
Гърба и аз видях,
когато по-добро от мен намери.
И ето, аз седя, свита на кълбо ...
и ето, че забрави си ме тя.
Гърба и аз видях,
когато по-добро от мен намери.
И ето, аз седя, свита на кълбо ...
321
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
