5 031 резултата
В тихата нощ навън сняг вали
и се трупа на преспи дебели,
спрели са някъде всички коли,
падат само снежинките бели.
Колко топло е вкъщи, когато ...
  577 
Гръмотевици и бури разрушиха тишината.
Сякаш проклятие връхлита на земята,
небето потъмнява и нощта детски плач смразява,
всеки гледа да се скрие, в ъгъл тъмен да се свие,
яростта ми нечовешка - в ръка корава, тежка, ...
  1153 
Есента пуста е и кална.
А студът донесе много дъжд
и щом на земята падна,
намокри таз умряла пръст.
И тревите, и дърветата, и хората ...
  725 
Разлива се като мастило вън тъмата
и пише приказки съновни и вълшебни.
Унесени, дълбоко вече спят цветята
в постелите на хоризонти непрогледни.
Унесени са даже птици и морета, ...
  850 
Усещам – вятърът разбива лицето ми,
смразява душата, сковава сърцето ми.
Призрачни спомени около мен се въртят,
„Предай се!” ми шепнат и надолу да летя.
Така съм високо, а съм толкова ниско. ...
  800 
Сълзи...
Защо ли небето сълзи?
Дали му е тъжно
за неговото си слънце
и за птичките, ...
  779 
Когато вечер слънцето заспи
погалено от лунните въздишки
Нощта разпалва хиляди звезди
и ги оплита в златните си нишки
Така в небето сякаш оживяват ...
  521 
Нощта излъчваше хармония,
звучеше звездна полифония
и сред финалните акорди,
Луната - суетливо-горда,
закри лицето си свенливо. ...
  709 
Аз ще отида там, където буките векуват...
Където слънце ярко свети, болката лекува.
Където самодивите танцуват нощем
на зелената поляна...
Където има радост, светлина, ...
  1482 
Потъна голо и червено, слънцето зад хоризонта
и гларусите спряха да летят.
Обгърнати от сянка на крайбрежни гъстълаци,
палатки, каравани спят.
И някъде китара звуците разнесе, ...
  880 
♣ ♣ ♣ ♣
Скован от студ - градът трепери,
а Пловдив спи в снежните предели.
Тук намигат улични фенери -
Снегът заплита приказни дантели…
  656 
Небето олекна, намигна игриво,
усмихна се ведро със слънчев загар.
Докосна земята, обгърна грижливо
със шарено палав, пробляскващ воал.
На клоните тъжни с целувка се врече, ...
  809  13 
Снегът покри набързо блокове и къщи,
храсти и дървета, улиците на града.
Дръвче излъгано от няколкото топли нощи,
напъпило, от студена болка зарида...
Ледът скова му вейчиците крехки. ...
  527 
Там, където слънчеви лъчи
не достигат веч небето,
блясват мънички звезди,
бледа светлина отпращат те в полето.
Нежно вятърът подухва, ...
  639 
Бяла е зимата, бяла,
като косите на древен мъдрец.
Невинност и чистота е събрала,
като в невестин венец.
Чисто и светло е всичко, ...
  543 
Слънчев лъч проблясва от небето,
прави опит да пробие
облачната сива пелена.
Иска да се спусне леко
към измръзналата вред земя. ...
  623 
Пролетното слънце
засмяно грее,
стопило пухкавия сняг.
Кокичета -
усмихнати лица… ...
  571 
Пролетта ме докосна с дъх на свежа вода,
полудяла по хребет вековен.
Във съня ми нахлу с лъч от горски цветя,
и отвя всички минали спомени...
До сърцето ми тихо остави – трева, ...
  705 
Нощта облече звездния си плащ,
Луната суетливо се навъси
и звуците засрамено изтръпнаха,
под натиска на парещия хлад!
Прозорците смълчано мигаха, ...
  531 
Помилвай мене,
нищо че съм паднала,
че непокорно мисля и живея,
че търся още себе си по пладне
и чуждите овации копнея. ...
  880  12 
Красотата на нощта
Нощ дълбока над земята се спуска
и
с тъмните си вълни през атмосферата препуска.
Със светлината си тъмна тя докосва дърветата красиви. ...
  1140 
Нощта си отиде с поклон,
влакът потегли от далечен перон,
момче и момиче - любовен маратон.
Зората посрещна смъртни души,
със сноп лъчи ги поздрави, ...
  764 
Небето сърдито навъсило вежди -
на облаци черни говори нещо,
враждебно земята наново поглежда
и сочи с пръсти надолу зловещо;
а вятърът бурен крилете си точи ...
  786 
Слънцето сякаш падна в морето,
заплело в лъчите си залеза,
тъжни искрици се покатериха
по гърбовете на волни делфини.
Хукнаха бели вълни, запремятаха ...
  904  12 
Трепери въздухът от студ.
Стъкла премръзнали припяват
мелодия с протяжен звук
и мисли снежни ми навяват.
Обвита с бяла пелена, ...
  1053  15 
ЗИМНА ЕЛЕГИЯ
Градът е като че измислен бряг
в зимния сумрак на вечерта?
А тя - един спасителен бивак
за скитащия ден на радостта. ...
  862 
И ето - стоя пред заключена вечност
в утроба от залезна тишина,
морето потръпва в любовна безбрежност
от пулса на нечия чужда вълна.
И нищо не искам - ...
  604 
Студено и влажно е. Сива, мъглата
пред погледа мрежи плете.
Настръхнали, мокри, стърчат дървесата –
безродни, самотни са те.
И тайно копнеят за тичинков полет ...
  688 
Вятърът се изхлузи покрай вира -
катурна сухите дънери,
разсея врабците и наведе глава,
за да разкаже смешки на избуялата
ливада. ...
  544 
Възседнал свойта колесница,
Ра идва сякаш от звездите,
струи Небесен Огън-птица
и пъди по света мъглите.
И песен на поточе бистро ...
  544 
Слънцето
блестя до обед- бронзов удавник,
открит на чергилото до гнилото дърво.
Кръжейки, щъркелите затракаха,
подушвайки миризмата му, ...
  623 
Времето приветства Пролетта
с поклон и цъфнали цветя,
Зимата направи кратък реверанс
за миг - Земята изпадна в транс.
Красив ритуал и малко Mercy - ...
  749 
От ръба на бетонната сива тераса,
почерняла, оръфана, тъжна,
бистри капчици ваят сребриста украса,
пропълзяват и сливат се дружно
в една дълга, прозрачна кристална висулка. ...
  2387  12 
Вятърът косите разпилява.
Ароматът на люляк озарява
бялата пейка на двора -
построена от двама ни вчера.
Стрък трева и чуден повей, ...
  1122 
Градът на липите
Когато юни сипе от небето жар
и залезът е дълъг с портокалов цвят,
градът превръща се в олтар,
а липите го даряват с аромат. ...
  1328 
Очаквано и неизбежно залез ще запали
кибритените сгради във квартала,
от лятото разпуснат и ленив.
От мене управляван е кварталът,
от своята тераса аз го притежавам – ...
  1165 
124.
Като воал копринен стеле се мъглата,
превръща всичко във картина нереална,
със финна скреж покрита е тревата,
обгръща всичко със симфония кристална. ...
  677 
В цитаделата на крепостта
Облечен в пълнолуние
Издига черно-сив ръка
Нагоре замъкът - безмълвие
От амбразурите за враг ...
  1638 
1.
Стелят се бели зимни мъгли
и полека поглъщат света.
Ето: изчезват дървета, коли,
разтопяват се улици и къщя. ...
  738 
В шепите си малки сняг събирам,
а дъхът ми спира от тази тиха красота,
с която природата край мен лудува
и се стели снежно към побелялата земя.
Пред погледа ми смаян и света танцува, ...
  723 
Предложения
: ??:??