Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Carpe diem
Нарами ли торбата за из път,
Човече жив, от човекопотока?
Звезди ти светят да те отведат,
но пътят... не е с Рим в една посока.
Пътуването - гратис, без билет,
без място и без класа. Предрешéно.
С лъжичка златна си роден в комплект?
Днес тръгваш, но по кожица рождена.
Торбата от излишъци тежи,
все още да я хвърлиш не ти стиска.
Наивност, обстоятелства, лъжи
тежат и като камъни притискат.
А скъса и от пъпа си връвта,
захранила живеца ти в зародиш.
Забравил си, но преди рой лета
по този път се учеше да ходиш...
Сега вървиш уверено, мълчиш,
обяздил хладнокръвно жал и спомен...
Небцето ти пресъхва и горчи,
а някъде зад тебе съхне корен.
Съвсем като на снимка избеля
животът ти - обидно краткоземен
и болката ти стръмна отболя
на вяра, две от извора целебен...
Не го откри. Какво пък - други сто
вълшебства по пътеката ти кръстна
ръце размахват с палец вдигнат: "Стоп!
Грабни ни днес, че утре ще е късно!"
Мъдрец бъди и виното налей.
Отпий, преди да трябва да преливаш!
Живей, Човече! Днес. Напук. Живей...
Животът и без друго си отива...
Автор: teis
Прочит: Мая Нарлиева