Carpe diem
Нарами ли торбата за из път,
Човече жив, от човекопотока?
Звезди ти светят да те отведат,
но пътят... не е с Рим в една посока.
Пътуването - гратис, без билет,
без място и без класа. Предрешéно.
С лъжичка златна си роден в комплект?
Днес тръгваш, но по кожица рождена.
Торбата от излишъци тежи,
все още да я хвърлиш не ти стиска.
Наивност, обстоятелства, лъжи
тежат и като камъни притискат.
А скъса и от пъпа си връвта,
захранила живеца ти в зародиш.
Забравил си, но преди рой лета
по този път се учеше да ходиш...
Сега вървиш уверено, мълчиш,
обяздил хладнокръвно жал и спомен...
Небцето ти пресъхва и горчи,
а някъде зад тебе съхне корен.
Съвсем като на снимка избеля
животът ти - обидно краткоземен
и болката ти стръмна отболя
на вяра, две от извора целебен...
Не го откри. Какво пък - други сто
вълшебства по пътеката ти кръстна
ръце размахват с палец вдигнат: "Стоп!
Грабни ни днес, че утре ще е късно!"
Мъдрец бъди и виното налей.
Отпий, преди да трябва да преливаш!
Живей, Човече! Днес. Напук. Живей...
Животът и без друго си отива...
. Шегувам се, но точно това задължително ще го запомня. Ще запомня и посланието на цялото стихотворение. А него самото ще си го скътам в "Любими". Трябва да проверя колко още неща на Теис има вече там. Няма да са никак малко 
