Ръцете ми още те помнят. Помнят всяка подробност от теб.

Бедрата ти дълги... Помня ги още. Меката копринена кожа.

Извивката нежна на шията, порозовялото от целувките малко ухо.

Косата ти помня... С аромат на любов. Помнят моите длани,

ръцете ти - на ангел криле. Раменете крехки -  подаряваха ми небе.

И двете пармени златни - твоята заоблена същност,

разпалваща в скута ти огън.

Очите ми още - твоите помнят. Как в тях потъвах безкрайно

и дъното опитвах да стигна... Но не намерил сърцето ти.

Помня... Отново се връщах...

И пак, и пак. Любени - влюбено.

Аз и Ти. До изнемога.

Не помня само, тогава ли ми прошепна...

„Обичам те!”