exuded
644 results
ПЛИК
Тръгнаха на изгрев слънце. Така се казва обичайно, беше съвсем рано, обаче нямаше и следа от слънце. То беше някъде там, зад хълма, но не се виждаше. Беше оставило следа от себе си, облаците отразяваха тази следа и всичко бе мрачно, сиво, оцветено отвътре, като лампион. Само слънцето може да пр ...
Тръгнаха на изгрев слънце. Така се казва обичайно, беше съвсем рано, обаче нямаше и следа от слънце. То беше някъде там, зад хълма, но не се виждаше. Беше оставило следа от себе си, облаците отразяваха тази следа и всичко бе мрачно, сиво, оцветено отвътре, като лампион. Само слънцето може да пр ...
621
5
ВРАБЧЕ
Трябва да спортувам. Налага се на тия години. Сърцето, това-онова, пък и друти неща.
Поотеснял ми е анцугът. Аз не харесвам тези, новите анцузи, дето приличат на фитил. Тесни са долу. Обичам онези, които приличат на генералска униформа – широки, с три ревера отстрани, наръфани, генералски. Те ...
Трябва да спортувам. Налага се на тия години. Сърцето, това-онова, пък и друти неща.
Поотеснял ми е анцугът. Аз не харесвам тези, новите анцузи, дето приличат на фитил. Тесни са долу. Обичам онези, които приличат на генералска униформа – широки, с три ревера отстрани, наръфани, генералски. Те ...
558
1
Имам банкнота от сто долара. Върху нея има рисунка, май има нещо специално, която я прави познаваема. Най-вероятно не е фалшива. Зелена е. Не знам защо. Гущери им викат. Няма значение. Не е това сега думата.
- Какво е Америка? – попита ме този, който редовно ровеше в кофата. Носеше винаги шапка, но ...
- Какво е Америка? – попита ме този, който редовно ровеше в кофата. Носеше винаги шапка, но ...
540
ГЪБАТА ТРИЕШЕ ПЛОТА
Мама каза, че няма да дойде. Имала някаква работа. Според мен лъже. Иска да останем сами. Като навремето. Тя знае, естествено, че знае... Колко си глупав. Тя знае, че не я харесваш. И тя не те харесва. Това е нормално.
Аз те обичам.
Виж какъв кръговрат! Аз те обичам. Мама ме обич ...
Мама каза, че няма да дойде. Имала някаква работа. Според мен лъже. Иска да останем сами. Като навремето. Тя знае, естествено, че знае... Колко си глупав. Тя знае, че не я харесваш. И тя не те харесва. Това е нормално.
Аз те обичам.
Виж какъв кръговрат! Аз те обичам. Мама ме обич ...
540
1
Издига се, мръсникът. Харесват го. Как няма да го харесаш: добре сложен, дори леко слаб, винаги вчесан, с костюм, който му приляга на мисълта, на обноските и на отличното излъчване. Бше просто перфектен на външен вид, той друг вид нямаше. Хващаше окото, но мен ме хващат лудите, когато го виждам. Вла ...
755
3
КАТАСТРОФА ЛИ?
Бум!
И се свърши. Добре, че бях сам.
Най-после имам възможност да ти пиша. Бързам. Скоро ще ни вземат.
Аз те обичам. Нали, глупаво звучи. Да, знам. Глупаво беше да не ти го кажа. Мислех, че го знаеш. И сега го мисля. ...
Бум!
И се свърши. Добре, че бях сам.
Най-после имам възможност да ти пиша. Бързам. Скоро ще ни вземат.
Аз те обичам. Нали, глупаво звучи. Да, знам. Глупаво беше да не ти го кажа. Мислех, че го знаеш. И сега го мисля. ...
530
2
КРЪСТОСЛОВИЦА
Стояха в хола. Навън беше зелено, ама напълно зелено. Този цвят е много интересен – заема пространството, изпълва го, достатъчен е, едва остава място за пчелите, които страхливо жужат, докато опрашват света.
- Как се отнема живот? – попита тя. Четеше някакъв вестник.
Той се размърда. О ...
Стояха в хола. Навън беше зелено, ама напълно зелено. Този цвят е много интересен – заема пространството, изпълва го, достатъчен е, едва остава място за пчелите, които страхливо жужат, докато опрашват света.
- Как се отнема живот? – попита тя. Четеше някакъв вестник.
Той се размърда. О ...
610
1
3
РОЖДЕН ДЕН
Събираше сили. Поизправи се, наведе торса напред, гърдите изпънати, пое въздух и през устата, и през носа, нямаше как да не успее... Свещичките го гледаха уплашени, леко се люлееше жълтият им пламък, готов всеки момент да хукне под порива, да изчезне. В този момент той се закашля, пръдна ...
Събираше сили. Поизправи се, наведе торса напред, гърдите изпънати, пое въздух и през устата, и през носа, нямаше как да не успее... Свещичките го гледаха уплашени, леко се люлееше жълтият им пламък, готов всеки момент да хукне под порива, да изчезне. В този момент той се закашля, пръдна ...
606
1
ВИНА
Срещнах я някъде през късната пролет или в началото на лятото. Беше облечена в хубава, проста, стегната бяла рокля с червено коланче на кръста. Нямаше ръкави, нежен загар превръщаше в карамелен сладкиш голите й рамене. Красива беше, стройна. Носеше сандали, а ноктите на краката й бяха като бисе ...
Срещнах я някъде през късната пролет или в началото на лятото. Беше облечена в хубава, проста, стегната бяла рокля с червено коланче на кръста. Нямаше ръкави, нежен загар превръщаше в карамелен сладкиш голите й рамене. Красива беше, стройна. Носеше сандали, а ноктите на краката й бяха като бисе ...
565
2
ТРИ БИДОНА
Пътуваха в една стара кола – тип бус или ван, но не беше нито ван, нито беше товарен автомобил. Гумите й бяха прекалено високи, приличаше като да е наденала крачоли, та да не се изцапа, а навън беше есен, но бе сухо, тъкмо беряха гроздето, по това време беше най-сладко. Към него бяха тръг ...
Пътуваха в една стара кола – тип бус или ван, но не беше нито ван, нито беше товарен автомобил. Гумите й бяха прекалено високи, приличаше като да е наденала крачоли, та да не се изцапа, а навън беше есен, но бе сухо, тъкмо беряха гроздето, по това време беше най-сладко. Към него бяха тръг ...
534
1
СВАТБА
Хубава сватба. Имаше хора дори. В края на всяка маса едно светило блещукаше и правеше пламък, май беше горелка. Мирише на газ, но това е от парфюмите. А времето хубаво, хладно, задуха, още малко - ще ревне. Огромни чаршафи се вееха, сякаш бяха небе. Звездите още не бяха разкъсали нищо. Беше г ...
Хубава сватба. Имаше хора дори. В края на всяка маса едно светило блещукаше и правеше пламък, май беше горелка. Мирише на газ, но това е от парфюмите. А времето хубаво, хладно, задуха, още малко - ще ревне. Огромни чаршафи се вееха, сякаш бяха небе. Звездите още не бяха разкъсали нищо. Беше г ...
513
2
КРАДЕЦ НА ЛИСТА
Откъсна листенце. А то прокървя. Кръвта му е прозрачна, тихо се спуска по грубата шаячна дреха на клона.
- Само един лист – каза. – Това ще си взема за спомен.
Дърветата не обичат да говорят с непознати.
- Защо му беше да го прави? – попита брястът, от него бе откъснал лист. – Какво ...
Откъсна листенце. А то прокървя. Кръвта му е прозрачна, тихо се спуска по грубата шаячна дреха на клона.
- Само един лист – каза. – Това ще си взема за спомен.
Дърветата не обичат да говорят с непознати.
- Защо му беше да го прави? – попита брястът, от него бе откъснал лист. – Какво ...
535
1
ДА ПРАСНЕШ ГУГУТКА
Вървим нагоре. Стръмнината не е голяма, а билото изглеждаше ниско отдолу. Обаче по пътеката нещата се оказаха по-сложни. Не бързаме, няма закъде. Тревата е мокра, пътечката – също. Малко улейче прясна вода се стича покрай стърнището. Цигани чистят спаружените листа от дърветата, с ...
Вървим нагоре. Стръмнината не е голяма, а билото изглеждаше ниско отдолу. Обаче по пътеката нещата се оказаха по-сложни. Не бързаме, няма закъде. Тревата е мокра, пътечката – също. Малко улейче прясна вода се стича покрай стърнището. Цигани чистят спаружените листа от дърветата, с ...
617
НИКОДИМ
В този ресторант никой не влизаше. На вратата нямаше надпис, висеше само остаряла табела с работното време. От единайсет до двайсет и четири часа. Доста са работели хората.
Заведението беше доста голямо. Имаше много маси под обширен дървен навес. Изобщо дървото беше на почит – дограмата, сач ...
В този ресторант никой не влизаше. На вратата нямаше надпис, висеше само остаряла табела с работното време. От единайсет до двайсет и четири часа. Доста са работели хората.
Заведението беше доста голямо. Имаше много маси под обширен дървен навес. Изобщо дървото беше на почит – дограмата, сач ...
887
ЧУЖДО ВЛИЯНИЕ
Влиянието му върху мен растеше с всеки изминал ден. По едно време усетих, че това влияние е станало толкова голямо, че съвсем ме беше отчуждило, присвоило, сиреч – нямаше ме, бях изцяло в неговата сфера на влияние. Това хубаво, обаче е непрактично.
- Освободи ме от себе си! – рекох му ...
Влиянието му върху мен растеше с всеки изминал ден. По едно време усетих, че това влияние е станало толкова голямо, че съвсем ме беше отчуждило, присвоило, сиреч – нямаше ме, бях изцяло в неговата сфера на влияние. Това хубаво, обаче е непрактично.
- Освободи ме от себе си! – рекох му ...
416
2
НА ПЪТ
Пътуваме. До мен седи. Познаваме се. Той мълчи. И аз не проговарям.
Отвън – липи. Понякога тополи. Отвреме-навреме – брези. Не приличат на себе си отгоре, сякаш са мъртви. Нещо трака.
Самолет е, ще трака. Вече сме по-далече отдолу, отколкото отгоре. Време е да си говорим, стига да има с какво ...
Пътуваме. До мен седи. Познаваме се. Той мълчи. И аз не проговарям.
Отвън – липи. Понякога тополи. Отвреме-навреме – брези. Не приличат на себе си отгоре, сякаш са мъртви. Нещо трака.
Самолет е, ще трака. Вече сме по-далече отдолу, отколкото отгоре. Време е да си говорим, стига да има с какво ...
418
В СУПЕРА
Купих си любимия вестник от будката наблизо и докато го разлиствах, стигнах неусетно до супера. Ние така му викаме на магазина – той не е супермаркет, нито е маркет, нито супер, но така му остана името. Нали знаете, името, с което ви помнят, най-често е измислено, та да прикрива истината.
У ...
Купих си любимия вестник от будката наблизо и докато го разлиствах, стигнах неусетно до супера. Ние така му викаме на магазина – той не е супермаркет, нито е маркет, нито супер, но така му остана името. Нали знаете, името, с което ви помнят, най-често е измислено, та да прикрива истината.
У ...
703
ДВА КОША
Това е най-бавният тролейбус. Винаги идва навреме, но за сметка на това – рядко. Като спомен за щастие. В интерес на истината няма много пътуващи в него, добре са преценили. От управата на градския транспорт винаги гледат да не се минат, та автобусите, метрото, тролеите и всичко друго да е ...
Това е най-бавният тролейбус. Винаги идва навреме, но за сметка на това – рядко. Като спомен за щастие. В интерес на истината няма много пътуващи в него, добре са преценили. От управата на градския транспорт винаги гледат да не се минат, та автобусите, метрото, тролеите и всичко друго да е ...
522
1
ВРАТА
Стоеше до вратата и нито влизаше, нито излизаше. Като магаре на мост.
- Айде, майко, вече се съмва, поне да полегнеш малко, събудихме хората, петелът кугурига без време – говореше синът й.
- Остави ме на мира!
Възрастната жена стоеше в рамката на вратата и гледаше тревожно навън. Развиделяваше ...
Стоеше до вратата и нито влизаше, нито излизаше. Като магаре на мост.
- Айде, майко, вече се съмва, поне да полегнеш малко, събудихме хората, петелът кугурига без време – говореше синът й.
- Остави ме на мира!
Възрастната жена стоеше в рамката на вратата и гледаше тревожно навън. Развиделяваше ...
656
4
ТРАПЧИНКИ
Имаше най-удивителните трапчинки, които съм виждал. Появяваха се, когато се умихваше. Но също и когато набръчкваше челото си: леки бръчки над веждите, съчетани с трапчинки в края на устните... Тази жена беше очарователна. Цялото ù лице беше толкова интересно, че не можех да откъсна поглед ...
Имаше най-удивителните трапчинки, които съм виждал. Появяваха се, когато се умихваше. Но също и когато набръчкваше челото си: леки бръчки над веждите, съчетани с трапчинки в края на устните... Тази жена беше очарователна. Цялото ù лице беше толкова интересно, че не можех да откъсна поглед ...
670
5
Отключва се и някой влиза в нея. Тършува, обръща я, ровичка. Ядосано, тревожно, нещо му убягва, май не търси там, където трябва. Но продължава да разхвърля – спомените наляво запраща, любовите – надясно, всички чувства гневно ги прави на куп, като футболна топка с изкуствена кожа, разпокъсана от рит ...
396
1
КРАЙ НА РАБОТНАТА СЕДМИЦА
Усещаше как умората, натоварила съзнанието, ума, клепачите и цялото му тяло, тази умора, която правеше краката му по-тежки от погледа на шефа, цялата тя – мокра, прогнила, наедряла и воняща, е полепнала по него, впила се е и смуче кръвта му. Така беше в края на всяка седмиц ...
Усещаше как умората, натоварила съзнанието, ума, клепачите и цялото му тяло, тази умора, която правеше краката му по-тежки от погледа на шефа, цялата тя – мокра, прогнила, наедряла и воняща, е полепнала по него, впила се е и смуче кръвта му. Така беше в края на всяка седмиц ...
494
1
СКРИТА ТОПКА Банкерът бе финансирал толкова много неща, че вече нито им помнеше имената, нито свойствата. В редките случаи, когато умът му проблесваше иззад стъклото на вечно мазната кристална чаша, пълна догоре с уиски или нещо подобно, в тези внезапни случаи, когато той леко изтрезняваше, за да от ...
852
1
ВРЕМЕ ЗА ДВАМА
Толкова много се пише за смъртта. Сякаш всички я познават. Някои казват, че е част от живота, но предпочитат да не е елемент точно от техния живот. Други смятат, че тя е тържествен край, своеобразна точка, от която започва ново начало, после многоточие като това на екрана в хирургията ...
Толкова много се пише за смъртта. Сякаш всички я познават. Някои казват, че е част от живота, но предпочитат да не е елемент точно от техния живот. Други смятат, че тя е тържествен край, своеобразна точка, от която започва ново начало, после многоточие като това на екрана в хирургията ...
1058
3
АБОРШЪН Не знам дали ще дочакам електронно правителство, то всъщност и сега си е такова – виртуално, като свободен електрон, хич го няма, появява се да събере данъците и после иди го гони из магистралите... Дочаках обаче електронен рекет. Влизам възпитано в банков салон, там е по-сигурно, камери наб ...
700
2
УЧИ МАТА
Учителят стоеше зад бюрото си и макар да беше седнал, изглеждаше съвсем праволинеен. Като с линийка за ширпотреба бе скроен добре, но накриво.
- Как да нараним някого без да му причиняваме рана? – попита учениците. Направи пауза. – Просто за да съобщим, че имаме нужда от промяна? От бедстви ...
Учителят стоеше зад бюрото си и макар да беше седнал, изглеждаше съвсем праволинеен. Като с линийка за ширпотреба бе скроен добре, но накриво.
- Как да нараним някого без да му причиняваме рана? – попита учениците. Направи пауза. – Просто за да съобщим, че имаме нужда от промяна? От бедстви ...
1301
4
КОНСПЕКТ НА ЛЮБОВ ЗАД СПУСНАТИ ЩОРИ
Веднъж срещнах в завода ужасен тип: зъл, отмъстителен, женкар, егоист, праволинеен ненормалник и самомнителен. Опознавах го постепенно и се чувствах така, сякаш някаква гадна болест бавно прогресираше в мен и ме караше да се смалявам, да отпадам, да се побърквам. ...
Веднъж срещнах в завода ужасен тип: зъл, отмъстителен, женкар, егоист, праволинеен ненормалник и самомнителен. Опознавах го постепенно и се чувствах така, сякаш някаква гадна болест бавно прогресираше в мен и ме караше да се смалявам, да отпадам, да се побърквам. ...
478
ВЕЩЕРИЦА
Ама който днес ходи със сабо? Никой, поне ако се смята за нормален.
Тя очевидно се смяташе за напълно нормална; поздравяваше съкооператорите си пред блока, чистеше есенните листа, хранеше кучетата, напояваше дърветата, без да има нужда от това. Непрекъснато беше навън, струваше ми се, че тъ ...
Ама който днес ходи със сабо? Никой, поне ако се смята за нормален.
Тя очевидно се смяташе за напълно нормална; поздравяваше съкооператорите си пред блока, чистеше есенните листа, хранеше кучетата, напояваше дърветата, без да има нужда от това. Непрекъснато беше навън, струваше ми се, че тъ ...
565
4
ТЯ
Тя беше най-красива. Очите й приличаха на сини сливи, малко надути и присвити, но за сметка на това винаги категорични, кисели и безвкусни. Нейният поглед се отваряше винаги, когато поглъщаше нещо или някого: тогава ставаше ясно, че отвътре очите са жълти, отровни, гранясали, зли. Бяха сини очи. ...
Тя беше най-красива. Очите й приличаха на сини сливи, малко надути и присвити, но за сметка на това винаги категорични, кисели и безвкусни. Нейният поглед се отваряше винаги, когато поглъщаше нещо или някого: тогава ставаше ясно, че отвътре очите са жълти, отровни, гранясали, зли. Бяха сини очи. ...
547
ЧАКАЛНЯ
Всеки човек има право да закъснее. Железниците не отчитат този факт, затова са железни – пускат влака точно в часа на тръгване, нещо фучи, звук се издава отнякъде, железните колела тръгват нервно, скърцат като изкуствени зъби, не им пука дали някой е закъснял. Нито дори, че този някой е имал ...
Всеки човек има право да закъснее. Железниците не отчитат този факт, затова са железни – пускат влака точно в часа на тръгване, нещо фучи, звук се издава отнякъде, железните колела тръгват нервно, скърцат като изкуствени зъби, не им пука дали някой е закъснял. Нито дори, че този някой е имал ...
488
1
4
ДВАМА
В крайна сметка той не е толкова лош човек, каза си тя и отиде да се гримира. Сложи пудра на нослето, една малка пъпчица бе тръгнала да набъбва, не му беше сега времето да я изстисква, въпреки че желанието я човъркаше отвътре, намаза я с крем, после с пудра, после пак с крем. Направи това още ...
В крайна сметка той не е толкова лош човек, каза си тя и отиде да се гримира. Сложи пудра на нослето, една малка пъпчица бе тръгнала да набъбва, не му беше сега времето да я изстисква, въпреки че желанието я човъркаше отвътре, намаза я с крем, после с пудра, после пак с крем. Направи това още ...
1392
7
СЛЕД МНОГО ГОДИНИ
Седели близо един до друг, слънцето залязвало и тъмнорозовите му отблясъци очертавали ясно профилите им върху пожълтялата трева, правели я още по-мрачна и тъжна. Била корава и остра трева като брадата на възрастен мъж. Наблизо било морето, синьо и бяло, вълните се разбивали в кея и ...
Седели близо един до друг, слънцето залязвало и тъмнорозовите му отблясъци очертавали ясно профилите им върху пожълтялата трева, правели я още по-мрачна и тъжна. Била корава и остра трева като брадата на възрастен мъж. Наблизо било морето, синьо и бяло, вълните се разбивали в кея и ...
877
СТРАННИК
Вървеше по пясъка, близо до вълните. Беше буря, студено, мъгливо, ветровито. Морският бряг бе пуст, отдавна вече нямаше и помен от летовниците. Тук-там летяха птици, зловещо крякаха, черни или бели, не се различаваха в сумрака - беше ден, а мъглите, едри, намръщени, го правеха на вечер. Ням ...
Вървеше по пясъка, близо до вълните. Беше буря, студено, мъгливо, ветровито. Морският бряг бе пуст, отдавна вече нямаше и помен от летовниците. Тук-там летяха птици, зловещо крякаха, черни или бели, не се различаваха в сумрака - беше ден, а мъглите, едри, намръщени, го правеха на вечер. Ням ...
438
Едно дете играе дама
Навън едно дете играе. Има пред себе си препятствия - дама е това, сложна е играта. Ако не уцели кутийката, ще загуби дуела. Ще е лошо. Ще заплаче. Затова внимава. Спретната е, с рокличка, червена, цялата е като цвете, радва се, внимателна е.
Баща й пие отсреща, мъдър е, но слож ...
Навън едно дете играе. Има пред себе си препятствия - дама е това, сложна е играта. Ако не уцели кутийката, ще загуби дуела. Ще е лошо. Ще заплаче. Затова внимава. Спретната е, с рокличка, червена, цялата е като цвете, радва се, внимателна е.
Баща й пие отсреща, мъдър е, но слож ...
524
1
Когато си сам, всички те обичат.
Мразят те, аналогично. Но само да си сам.
Сам ли си, тогава те разбират.
Не че нещо ще разберат за теб.
Хората обичат самотата. ...
Мразят те, аналогично. Но само да си сам.
Сам ли си, тогава те разбират.
Не че нещо ще разберат за теб.
Хората обичат самотата. ...
1079
ПОРТМОНЕ В КАЛТА
Ей там, до онзи гьол го намерих. Женско портмоне, което се закопчаваше по онзи старомоден начин, както могат да се закопчават само портмонетата на възрастни жени. „Щрак!” – и едната метална скоба прищипва другата. Портмонето е затворено, здраво съхранява съдържанието. А иначе като г ...
Ей там, до онзи гьол го намерих. Женско портмоне, което се закопчаваше по онзи старомоден начин, както могат да се закопчават само портмонетата на възрастни жени. „Щрак!” – и едната метална скоба прищипва другата. Портмонето е затворено, здраво съхранява съдържанието. А иначе като г ...
526
1
3
ЩАСТЛИВЕЦ
Седим, ще се сраснем със столовете. Те са твърди, кафяви, като нарове, като съдебни скамейки, подсъдими сме, а съдът го няма още.
Небето изпраща въздушни целувки на кестена до нас – пожълтял, и той кафяв, на петна, ококорените му очи са ненужен плод, удрял и прогледнал преди да умре. Това ...
Седим, ще се сраснем със столовете. Те са твърди, кафяви, като нарове, като съдебни скамейки, подсъдими сме, а съдът го няма още.
Небето изпраща въздушни целувки на кестена до нас – пожълтял, и той кафяв, на петна, ококорените му очи са ненужен плод, удрял и прогледнал преди да умре. Това ...
498
1
НАРУШИТЕЛИ
Детето слушаше, забило нос в пода на автобуса.
- Не е хубаво да пречиш на хората! – говореше му възрастният. – Никога недей да стоиш на входа на автобуса, така пречиш и на тези, които влизат, и не излизащите. Разбираш ли?
Момчето мълчеше.
- Един ден ще разбереш, че трябва да уважаваш хора ...
Детето слушаше, забило нос в пода на автобуса.
- Не е хубаво да пречиш на хората! – говореше му възрастният. – Никога недей да стоиш на входа на автобуса, така пречиш и на тези, които влизат, и не излизащите. Разбираш ли?
Момчето мълчеше.
- Един ден ще разбереш, че трябва да уважаваш хора ...
710
1
3
ДА ЧУЕШ
В есен като тази ти идва да мълчиш, за да чуеш нещо. От онези неща, които се носят във въздуха, за да бъдат чути от определени хора.
Мълчиш дълго, усещаш как вятърът пее на една струна, облаците скърцат високо, блъскат се, борят се за нещо, кой знае какво пък те има да делят. Толкова силно с ...
В есен като тази ти идва да мълчиш, за да чуеш нещо. От онези неща, които се носят във въздуха, за да бъдат чути от определени хора.
Мълчиш дълго, усещаш как вятърът пее на една струна, облаците скърцат високо, блъскат се, борят се за нещо, кой знае какво пък те има да делят. Толкова силно с ...
487
1
НИЩО НЕ Е СТАНАЛО
Днешният домоуправител задължително трябва да прилича на Стаматова. Тя е делова, стегната жена, доста пълна, прилича на пумпал, ако я натиснеш отгоре, ще започне да се върти, това е сигурно, а да я натиснеш не е трудно, ниска е, главата й е копче, но умът е бръснач. Така че внимава ...
Днешният домоуправител задължително трябва да прилича на Стаматова. Тя е делова, стегната жена, доста пълна, прилича на пумпал, ако я натиснеш отгоре, ще започне да се върти, това е сигурно, а да я натиснеш не е трудно, ниска е, главата й е копче, но умът е бръснач. Така че внимава ...
518
1
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
